7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
София, 01.12.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева
Геника Михайлова при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 2292 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. Л. и В. Д. В. срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 23.02.2016г. по в.гр.д.№895/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от В. Д. В. и И. Х. Л. срещу Г. Д. Д. и Х. И. Д. иск за делба на дворно място от 934 кв.м., представляващо УПИ III-649 в кв.65 по плана на [населено място], [община].
С определение №382/20.06.2016г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице, както и по въпроса налице ли е хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – при постановяване на решението не е съобразено, че представеният по делото документ със заглавие „разписка“ представлява личен акт, с който наследодателят В. К. Д. изразява последната си воля и отговаря на ограниченията на чл.14 ЗН, както и на изискванията на чл.23-25 ЗН, като акт е действителен и не страда от недостатъци, като има само възнаградително действие; въззивният съд е отказал да допусне допълване на заключението на съдебно-графологическата експертиза с оглед представения допълнително събран сравнителен материал без да отчете трудностите, при които са събирани тези допълнителни материали и изминалото време от смъртта на наследодателя /10.05.1988г./.
В писмен отговор в срока по 287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Х. И. Д. и Г. Д. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
В. Д. В. и И. Х. Л. са предявили иск за делба срещу Г. Д. Д. и Х. И. Д. с твърдението, че при предходно делбено производство, приключило през 2010г., не е участвала като съделител И. Х. Л. по причина, че завещание на В. К. Д. /наименовано „разписка“/ в нейна полза е открито след приключване на делбеното производство.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за неоснователен.
Посочено е, че по делото е представен документ, наименован „разписка“, в който е посочено, че В. К. Д. с подписа си удостоверява, че на 08 юли 1986г. е получил в брой сумата 2000лв. от В. Д. В., с който завещава парцел III с урегулирана площ от 1004кв.м. с построената в него жилищна сграда, при съседи: В. Х. В., Д. Доков Д. и блок на ТКЗС, като сумата от 2000лв. го удовлетворява за издръжката и гледането му до смъртта му и заявява след смъртта му същият имот да бъде наследен от В. Д. В. и И. Х. П..
Прието е, че независимо от наименованието „разписка“ при липса на изискване на закона за използване на сакраментални изрази, специални термини, следва, че завещанието се съставя в свободна форма, съобразно с разбирането на завещателя и неговата възможност за писмено изразяване и не е необходимо да се поставя заглавие, нито да се сочат съображения в документа. Посочено е, че завещанието по своята правна същност е доброволен едностранен безвъзмезден отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с имуществото си за след смъртта си, като волеизявлението за прехвърляне на собствеността по възмезден начин е несъвместимо с безвъзмездния характер на завещанието. Прието е, че представеният документ съдържа клауза, че срещу получаване на сумата от 2000лв. за бъдеща издръжка и гледане Д. извършва завещателно разпореждане, което обосновава извод за нищожност на разпореждането. Посочено е, че в случая не се касае за възнаградителен мотив, тъй като изрично е изявена воля сумата да се ползва за в бъдеще време до смъртта на В. Д..
Прието е също така, че не може да се приеме, че е налице завещателно разпореждане и по причина, че от заключението на вещото лице Д. се установява, че подписът не е на лицето В. Д., с което е доказано направеното от ответниците оспорване истинността на документа. Възраженията във въззивната жалба, че е следвало да се допусне нова съдебно-графическа експертиза въз основа на намерените от въззивниците нови документи е прието за неоснователно, поради което е оставено без уважение от въззивния съд, тъй като е настъпила преклузията по чл.266, ал.1 ГПК за сочене на нови доказателства, респективно сравнителен материал. Изложени са съображения, че за въззивния съд съществува забрана да допуска нова експертиза, тъй като сравнителният материал е съществувал към момента на разглеждане на първоинстанционното производство и при грижливо упражняване на процесуалните права от страна на въззивниците те са могли да посочат местата, на които вещото лице да намери друг сравнителен материал или да го представят. Посочено е също така, че въззивниците не са обосновали и доказали причини, поради които не са могли да намерят и представят допълнителния сравнителен материал.
Прието е също така, че въз основа на решение от 15.02.1990г. по гр.д.№–449/1989г. по описа на РС-Ботевград е обезсилен н.а.№154/1986г. и са признати за собственици на имота К. Д. Д., Г. Д. Д. и М. Д. Д., наследници на С. М. Д., което обосновава извода, че В. Д. не е бил собственик на процесния имот.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения за възмездния характер на завещателното разпореждане, наименовано „разписка“, по поставения от касаторите въпрос представлява ли валидно завещателно разпореждане документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума от едно лице, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещана свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното:
Наименованието на акта, съдържащ волята на едно лице за разпореждане с имуществото му за след смъртта, не е елемент от предвидената в чл.25 ЗН форма за действителност на тази едностранна сделка. Подобна воля може да бъде изразена във всеки един документ, отговарящ на изискванията на чл.25 ЗН /да е изцяло написан ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него/. Документ, наименован „разписка“, с който наследодателят е заявил, че е получил сума , която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, както и че завещава свой недвижим имот на лицето, което е дало сумата, както и на друго лице, представлява валидно завещателно разпореждане в полза на лицето, за което в разпореждането не се съдържа изявление да е предоставяло на наследодателя парични суми или друг вид престация. Наличието на клауза за възмездност по отношение на един от заветниците не опорочава волята на завещателя да се разпореди с имуществото си за след своята смърт в полза на другия заветник. По отношение на заветника, от когото завещателят е заявил, че е получил сума, която счита за достатъчна за покриване нуждите му от издръжка до края на живота му, т.е. за период, следващ датата на съставяне на завещанието, завещателното разпореждане е валидно само при условие, че между завещателя и заветника преди съставяне на завещанието е сключен договор за издръжка и гледане с предмет друг недвижим имот, различен от разпоредения със завещанието. Ако извършването на завещателното разпореждане не е предхождано от договор, уреждащ отношенията между завещателя и заветника по повод гледането и издръжката на завещателя до край на живота му, завещание, което съдържа изявление на завещателя, че е получил от заветника сума за покриване нуждите му от издръжка за период, следващ датата на съставяне на завещанието, е недействително поради противоречие с безвъзмездния характер тази едностранна сделка.
С оглед отказа на въззивния съд да приеме представен от въззивниците сравнителен материал и да допусне изслушването на нова съдебно-графическа експертиза за установяване автентичността на завещанието, наименовано „разписка“, по поставения от касаторите въпрос налице ли е хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК, ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство, поради което прави искане за допускане на нова съдебно-графическа експертиза, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема следното:
Ако страната поддържа, че в срока за произнасяне на първоинстанционното решение се е снабдила с нов сравнителен материал, който е полагала усилия да издири и в хода на първоинстанционното производство и докаже това свое твърдение, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.266, ал.2, т.1 ГПК – въпреки положените в производството пред първоинстанционния съд усилия страната не е могла да представи този сравнителен материал и да поиска изслушването на нова съдебно-графологична експертиза до приключване на устните състезания в тази инстанция.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.266, ал.2 ГПК/ и неправилно е приложен материалния закон /чл.25 ЗН/.
След като по делото е установено, че на 04.06.1986г. /н.а.№194, том I, дело №467/1986г./ В. К. Д. е прехвърлил на В. Д. В. и съпруга й Х. П. В. парцел IV-649 по плана на [населено място] срещу задължение за издръжка и гледане, неправилно въззивният съд е приел, че съдържащото се в представеното по делото завещание-разписка изявление на В. К. Д., че е получил от В. Д. В. сумата от 2000лв., която го удовлетворява за издръжката и гледането му до неговата смърт, представлява клауза за възмездност на завещателното разпореждане. Както вече беше отбелязано, в хипотеза, при която наследодателят е прехвърлил на едно лице правото на собственост върху свой недвижим имот преди съставяне на завещанието, подобно изявление не може да обуслови порок на завещателното разпореждане. Поради това завещателното разпореждане на В. К. Д. от 08.06.1986г., съдържащо се в представения по делото документ, наименован „разписка“, следва да бъде признато за действително с оглед изискванията за безвъзмезден характер на разпореждането както по отношение на В. Д. В., така и по отношение на И. Х. П., по отношение на която не съдържа никакви изявления, освен за извършване на разпореждане за след смъртта.
Неправилен е и изводът на въззивния съд, че по делото не е установено наследодателят В. К. Д. да е притежавал правото на собственост върху процесния имот към момента на своята смърт по съображения, основани на решението на РС-Ботевград от 15.02.1990 по гр.д.№449/1989г. На първо място по причина, че в производството по гр.д.№449/1989г. ползващите се от завещанието-разписка лица не са участвали /към този момент завещанието не им е било известно/, тъй като след смъртта на В. К. Д. имотът е бил актуван като държавен на основание чл.11 ЗН поради липса на лица, които да бъдат призовани към наследяване като наследници по закон и липса на данни за извършени от наследодателя завещателни разпореждания. В производството по настоящето дело констатациите, съдържащи се в съставения на 11.04.1986г. н.а.№154, том I, дело №276/1986г. /с който В. К. Д. е бил признат за собственик по наследство и давност на имот пл.№649 по плана на [населено място], за който са отредени описаният в завещанието-разписка парцел III и посоченият в н.а.№194/04.06.1986г. парцел IV/ могат да не бъдат зачетени само ако бъдат оспорени по предвидения в закона ред. Подобно оспорване в настоящия случай /доколкото решението по гр.д.№449/1989г. на РС-Ботевград не може да бъде противопоставено на ползващите се от завещателното разпореждане лица/ би било основателно само ако лицата, които оспорват правата на наследодателя, установят, че посоченото в нотариалния акт придобивно основание не се е осъществило /ТР №11/2012г. на ОСГК на ВКС/.
В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства, а именно изслушване на графологична експертиза, която да изследва авторството на завещанието-разписка с оглед представения с въззивната жалба нов сравнителен материал. С оглед отдалечеността във времето на датата на съставяне на завещанието /08.06.1986г./ следва да се приеме за достоверно твърдението на ползващите се от завещанието лица, че за тях съществува затруднение да се снабдят със сравнителен материал, близък по време с момента на съставяне на завещанието, особено като се има предвид, че завещанието е саморъчно и е необходимо да се установи, че завещателят не само е подписал документа, но и ръкописно е написал текста на разпореждането. Действително в подобна хипотеза с оглед ограничената възможност за събиране на доказателства в производството пред въззивния съд, лицето, което прави искане за събиране на нови доказателства, следва да докаже причината, поради която не е поискало събирането на това доказателство в производството пред първоинстанционния съд, в случая причината за късното представяне на сравнителния материал. Непредставянето на такива доказателства обаче би могло да обоснове извод за неоснователност на доказателственото искане само ако съдът е дал указания за необходимостта такива доказателства да бъдат представени. В настоящия случай подобни указания от въззивния съд не са давани. Искането за допускане на нова съдебно-графологична експертиза е оставено без уважение с протоколно определение от 27.01.2016г., което не е мотивирано и едва в решението въззивният съд е изложил съображенията, поради които приема, че хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК не е налице. Поради това по реда на чл.293, ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допускане на нова съдебно-графологична експертиза с оглед представения с въззивната жалба сравнителен материал, ако жалбоподателите докажат наличието на основателна причина, поради която не са представили този сравнителен материал в производството пред първоинстанционния съд.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 23.02.2016г. по в.гр.д.№895/2015г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийския окръжен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |