Р Е Ш Е Н И Е   №432   София, 26.05. 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 19 май две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ:   Любка Богданова                            Светла Димитрова       при участието  на секретаря Росица Иванова и в присъствието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1322/2009 година за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. К. против въззивното решение на Русенски окръжен съд № 206 от 28.05.2009 год. по гр. д. № 390/2009 год., с което като отменил решение № 4 от 09.02.2009 год. по гр. д. № 2165/2008 год. на Русенски районен съд, с което иска на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е бил уважен, въззивният съд отхвърлил иска за отмяна на заповед № 64 от 10.04.2008 год. на управителя на „Б” О. гр. Р., с която на А. А. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. С определение № 199 от 25.02.2-10 год. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението по материалноправния въпрос - при започнало дисциплинарно производство, какво следва да съдържа искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ, за да се приеме, че разпоредбата е изпълнена, с оглед на защита на работника, при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Ответникът „Б” О. гр. Р. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, преди налагане на дисциплинарно наказание, съществен елемент на дисциплинарната процедура, е задължението на работодателя да изслуша или приеме писмените обяснения на нарушителя. Обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаването на въпроса за дисциплинарното наказание. Затова, когато работодателят уведомява работника/служител за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на дисциплинарно наказание е длъжен по посочи точно нарушенията, за които иска предварително неговите обяснения. Това дава възможност на работодателя за допълнителна оценка на събраните доказателства и възможност да прецени отношението на работника/служител към нарушението, а по отношение подлежащото на наказание лице, писмените обяснения, респ. изслушване се явява единственото в рамките на дисциплинарната процедура средство за защита. Неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ е абсолютно основание за отмяна на заповедта за дисциплинарното уволнение на лицето, без да е необходимо съдът да навлиза в разглеждането на спора по същество. По основателността на касационната жалба. За да отхвърли иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въззивният съдът е посочил, че искането на работодателя до ищцата, макар да не сочи, кои са двата последователни дни, в които тя не се е явила на робата, не опорочава заповедта за наложеното и дисциплинарно наказание „уволнение”, в която са посочени дните 11 и 12 март 2008 год., след като по делото е установено, че ищцата е престанала да се явява на работа след 10 март 2008 год., тъй като посочените дати касаят едно и също нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 2 КТ. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно. От фактическа страна не е било спорно, че на 06.03.2008 год. ищцата е подала молба до управителя на ответното дружество с искане да бъде освободена от работа. Върху молбата е поставена резолюция „не” без дата. От изготвено на 13.03.2008 год. писмо, изпратено на 17.03.2008 и получено от ищцата на 02.04.2008 год. работодателят уведомил ищцата, че молба и за освобождаване по взаимно съгласие не е уважена, вследствие на което ищцата трябва да спази тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 10.03.2008 год. Във втората част от писмото се сочи, че ищцата не се е явила в два последователни дни на работа, което дава основание на работодателя да и наложи най-тежкото наказание - уволнение. Кани я в срок от два дни от получаване на писмото да се яви в предприятието и даде обяснение за отсъствието си. Със заповед № 64/10.04.2008 год., връчена на 24.04.2008 год., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание - уволнение, затова, че на 11.03 2008 год. (вторник) и на 12.03.2008 год. (сряда) не се е явила на работа и не е дала обяснение за неявяването си на работа, въпреки полученото на 02.04.2008 год. искане за това от работодателя. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на жалбоподателката не е опорочена, поради неизпълнение на задължението от работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ. Писмото, с което работодателят е изискал обяснения от ищцата за неявяването и на работа в два последователни дни не е въвело в заблуждение или неяснота ищцата, относно посоченото нарушение на трудовата дисциплина. Работодателят не е взел отношение по направеното от ищцата предложение за прекратяване на трудовия и договор и не я е уведомил в седмодневен срок, както го задължава разпоредбата на чл. 325, ал. 1 КТ, но това не освобождава ищцата от задължението и да продължава да се явява на работа. Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели (Кирчева, Н. и М. ) на 10.03.2008 год. ищцата получила заплатата си за м. февруари, след което престанала да се явява на работа. Единствено св. И е твърдял в показанията си, че на посочените в заповедта дати е видял лично ищцата в шивашкия цех, но с оглед близките лични отношения между двамата, показанията му са останали изолирани и не са кредитирани от съда. Относно показанията на св. С съдът е посочил, че тя не е установила лично да е видяла, че на 11.03.2008 год. ищцата е била на работа, а пресъздава нейни твърдения на обедна среща. При тези доказателства, съдът е направил обоснован извод, че след 10.03.2008 год. ищцата е преустановила да се явява на работа, поради което посоченото нарушение в искането на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ и извършеното уточнение на двата последователни дни в заповедта за уволнението, касаят едно и също нарушаване на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ - неявяване на ищцата на работа в два последователни дни след 10.03.2010 год. В този смисъл правилно съдът е приел, че непосочването на конкретните два последователни дни в писмото до ищцата, в конкретният случай, при установеното фактическо поведение на жалбоподателката, не опорочава заповедта за наложеното и дисциплинарно наказание - „уволнение”. Изложеното дава основание да се приеме, че обжалваното решение е законосъобразно - съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, а материалноправният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на решението не е разрешен от въззивния съд в противоречие с постоянната съдебна практика на ВКС, което обуславя оставането му в сила. С оглед изхода на делото, съдебни разноски не се следват. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 206 от 28.05.2009 год. по гр. д. № 390/2009 год. на Русенски окръжен съд.         ПРЕДСЕДАТЕЛ   ЧЛЕНОВЕ