Ключови фрази
Престъпления в отделни стопански отрасли - * акцизни стоки без бандерол * физико-химическа експертиза * стоково-оценителна експертиза


Р Е Ш Е Н И Е

№ 352
гр.София , 24 септември 2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА
и в присъствието на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 1195/2012г.

Производството е образувано по искане на осъдения О. Я. за отмяна на присъда №64 от 29.09.2011г., постановена по нохд №1872/10г. на Ловешки районен съд /РС/ и потвърдена с въззивно решение от 09.01.2012г., по внохд №494/11г. на Окръжен съд /ОС/-Ловеч, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК, ред.
В депозираното искане за възобновяване се релевират оплаквания за допуснати от съдебните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в ангажиране на наказателната отговорност на О. Я. за престъпление по чл.234, ал.1, пр.2 от НК, при липса на конкретизирано обвинение досежно мястото на извършване на инкриминираното деяние и по отношение предмета на посегателство, и при налични пороци в приобщените и ценени писмени доказателствени средства. Поставя се акцент на съществуваща непълнота в диспозитива на обвинителния акт, несъдържащ описание на точното местонахождение на намерените стоки /алкохол и цигари/ и на констатирани сериозни неясноти при индивидуализация на инкриминираните вещи, описани като количество и чрез стойностните им измерения, но без посочване на алкохолните градуси на спиртните напитки и броя късове цигари, меродавни за дължимия акциз. Обръща се особено внимание и на игнорираните от първостепенния и въззивен съд недостатъци в протоколите за претърсване и изземване, обективиращи процесуално-следствени действия при несъблюдаване нормите на чл.161 и чл.162 от НПК, които императивно предписват участие на поемни лица и предварително разрешение или последващо одобрение от съдия от съответния първоинстанционен съд.
При условията на алтернативност се предлага ВКС да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, като оправдае осъдения Я. или върне делото за ново разглеждане на досъдебното производство.
В съдебно заседание на 18.09.2012г., осъденото лице и упълномощеният от него адвокат участват лично, и поддържат искането за възобновяване.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания и влязъл в сила съдебен акт.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №64 от 29.09.2011г., по нохд №1872/10г., Ловешки РС е признал О. Х. Я. за виновен в това, че на 10.06.2010г., в [населено място], държал акцизни стоки /етилов алкохол и цигари/ без бандерол, изискващ се съгласно чл.64 , ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл.25 и чл.28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/, като случаят се явява немаловажен, поради което и на основание чл.234, ал.1, пр.2 от НК, вр.чл.54 от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, ГЛОБА, в размер на 23 300, 44 лв./двадесет и три хиляди и триста лева и четиридесет и четири стотинки и ЕДНА ГОДИНА лишаване от право да осъществява търговска дейност с акцизни стоки по чл.37, ал.1, т.7 от НК .
Визираният съдебен акт е проверен, в рамките на иницииран по жалба на подсъдимото лице въззивен процес, финализирал с решение №2 от 09.01.2012г., по внохд №494/11г. на ОС – Ловеч, с което същият е потвърден.
Искането на О. Я. е допустимо за разглеждане, при условията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, но преценено в контекста на очертаната аргументация за възобновяване, е неоснователно.
Конституционно установеното и гарантирано право на защита на обвиняемия /подсъдим/ в наказателното производство не е накърнено при повдигане на обвинението срещу О. Я., за извършено престъпление по чл.234, ал.1 от НК, от Районна прокуратура /РП/ – Ловеч.
Внесеният за разглеждане в Ловешки РС обвинителен акт срещу осъдения Я. отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, изготвен е при съблюдаване на правните предписания на чл.55 от НПК и е в съответствие с основните положения, очертани в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Представителят на обвинителната власт е формулирал точно своята позиция за инкриминираното престъпно деяние с характеризиращите го обективни признаци /време, място, начин на осъществяване, предмет/, и субективни измерения в съзнанието на автора на неправомерното посегателство; посочил е доказателствените материали, подкрепящи приетите за установени фактически обстоятелства; и визирал приложимия материален закон.
Лансираната от защитата “непълнота и неяснота” на обвинителната теза по отношение на местоизвършването на престъплението по чл.234, ал.1 от НК и инкриминирания предмет, преценена в контекста на конкретиката от факти в прокурорския акт и при съобразяване пределите на претендираната и реализирана отговорност, не мотивира ограничаване на процесуалните права на О. Я. в хода на наказателното разследване.
В обсега на изложената в прокурорския акт фактология са описани подробно и в детайли обстоятелствата, сочещи на мястото на намиране и изземване на инкриминираните по наказателното дело акцизни стоки без бандерол, причините поради които част от предмета на посегателство /9 стека кутии цигари „М1 Класик”, 17 стека кутии цигари ”Стандарт Американ Бленд” и 120 стека кутии цигари „Виктори.”/, били открити в двора на съседния на обитаваното от Я. жилище имот на А. Г., на [улица], предпоставили правните изводи в диспозитива за осъществено на 10.06.2010г., в [населено място], в търговски обект - смесен магазин на [фирма] и в частен дом, находящ се на [улица] неправомерно деяние, субсумиращо престъпния състав, лимитиран от особената материална норма на чл.234, ал.1 от НК.
В разисквания смисъл претендираната липса на конкретизация по отношение на местонахождението на акцизните стоки на инкриминираната дата, в повдигнатото срещу О. Я. обвинение, механично изведена от диспозитивната част на прокурорския акт и предопределена от съдържанието на фактическите положения при излагане на неговите мотиви, е необоснована Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена част и диспозитив, поради което последният обективира в обобщен вид основните факти, покриващи обективните и субективни признаци на престъплението. Повторното изписване в диспозитивната част на акта на всички релевирани и словно материализирани данни, при очертаване на правнозначимата фактическа обстановка е процесуално ненужно, а твърденията за допуснати съществени нарушения в тази насока индицират на прекомерен формализъм.
В рамките на предявеното на осъдения Я. фактическо и юридическо обвинение са лимитирани и необходимите обстоятелства за индивидуализация на инкриминирания предмет на престъпно посегателство.
В прокурорския акт изчерпателно са посочени инкриминираните акцизни стоки без бандерол – 598 литра етилов алкохол, съдържим се в 61 съда /пластмасови туби от минерална вода по 10 литра/, на обща пазарна стойност 5 152, 74 лева ; и 9 стека цигари по 10 кутии /90 кутии/, марка „М1 Класик”, 19 стека по 10 кутии цигари /190 кутии/ ”Стандарт Американ Бленд”, 1205 кутии цигари „Виктори”, оценени за сумата от 7 643 лева. Установените нови фактически положения, чрез представената при проведеното съдебно следствие писмена документация, удостоверяваща изварени 172 литра ракия, от живеещата на съпружески начала с О. Я. - К. Д., в период от време, предхождащ инкриминираното деяние, в регистриран специализиран малък обект за дестилиране /СМОД/, [населено място], област Б., за които е внесен дължимия акциз, са предпоставили упражняване на правомощията на прокурора по чл.287 от НПК, чрез изменение на обвинението по отношение на количеството и стойността на инкриминираните спиртни напитки, редуцирани на 426 литра етилов алкохол и оценени на 4007,22 лева, за последните от които и ангажирана наказателната отговорност на осъдения.
Описаните в обхвата на фактическите очертания на обвинението данни за инкриминираните акцизни стоки, със съответната конкретика досежно техния вид /алкохол и тютюневи изделия/, характеристики на инкриминираната спиртна напитка и марка на цигарите, количествените им и стойностни параметри/ литри етилов алкохол, стекове, кутии и брой цигари, пазарна цена/, коментирани при съблюдаване спецификата на повдигнатото обвинение, и интерпретирани във взаимовръзка с визираните и обсъдени в обстоятелствената част доказателствени източници и експертни заключения, обезпечават в достатъчен обем предписаната от закона индивидуализация на предмета на престъпление и елиминират всякакви съмнения по отношение на идентичността му с иззетите по делото вещи, намерени в ползваните от осъдения Я. търговски обект и семейно жилище.
Срещу О. Я. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.234, ал.1 от НК, което се консумира, чрез формите на изпълнително деяние- продажба или държане на акцизни стоки, без бандерол, когато такъв се изисква по силата на законов нормативен акт, в немаловажни случаи.
Съгласно чл.2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат алкохолът и алкохолните напитки, и тютюневите изделия, като вложеното в тези термини съдържание е лимитирано от разпоредбите на чл.9 и чл.чл.10-12 от ЗАДС. Инкриминираният по делото предмет на посегателство - етилов алкохол, надлежно изследван от назначените физико-химична и стоково-оценителни експертизи, удовлетворява предявените от разпоредбата на чл.9 от ЗАДС критерии, като очертаните от вещите лица мярка в литри, съдържание на етилов алкохол в обемни единици /% vol/, съдържание на метилов алкохол /mg/L/, акциз, ДДС и пазарна стойност на представените 61 /шестдесет и един/ обекта спиртни напитки, внасят нужната яснота досежно неправомерно държаните от О. Я. стоки, предпоставяща ефективното реализиране на неговото право на защита в наказателния процес.
В разглеждания аспект ирелевантно е възражението на упълномощения адвокат на осъдения, че известно количество от инкриминирания предмет не отговаря на минималните стандарти на Наредбата за определенията на видовете спиртни напитки, видовете суровини и технологични операции, правилата за производство на спиртните напитки, разрешените добавки и условията за използването им /обн. ДВ, бр.68 от 22.08.2006г., изм. с ДВ, бр.93/24.11.2009г., в сила от 24.11.2009г/., доколкото представлява етилов алкохол, получен чрез дестилация и е годен за пиене /чл.9, т.3 от ЗАДС./
Необосновани са и доводите за необходимо посочване на алкохолните градуси на напитките, на базата на които се изчислява дължимия акциз, при очертаване на фактическото обвинение в изготвения от прокурора акт.
За индивидуализацията на предмета на престъпно посегателство, при повдигнатото обвинение по чл.234, ал.1 от НК, правнонезначима е методиката на определяне на акцизната ставка на алкохола и алкохолните напитки по чл.31 на ЗАДС /за етиловия алкохол - 1100 лева за 1 хектолитър чист алкохол/, поради което и подобни задължения не следва да бъдат вменявани на органа, осъществяващ ръководство в досъдебната фаза. Подробното изписване на визираните данни в прокурорския акт би създало и ненужни затруднения, словна обремененост и тромавост на изказа при формулиране на обвинителната теза, особено в случаи, индициращи на голямо количество и на множество разновидности от етилов алкохол.Достатъчно е алкохолните градуси на спиртните напитки да са изрично отразени в назначените експертизи и доведени до знанието на обвиняемия /подсъдим/ с предявяването им, при финализиране на досъдебното разследване, да са съобразени при определяне вида и при лимитиране стойността на инкриминирания предмет, и имплицитно инкорпорирани чрез цитиране и обсъждане на експертните заключения в обстоятелствената част на обвинителния акт, с цел гарантиране процесуалната възможност за реално участие в състезателен процес, за оспорване и оборване на обвинението.
Такава е конкретиката в настоящото наказателно дело.
Аналогичен подход следва да бъде въприет и при идивидуализацията на тютюневите изделия, като предмет на престъпление по чл.234, ал.1 от НК, с което представителят на обвинението и решаващият съд са се съобразили. Инкриминираните акцизни стоки - 9 стека цигари по 10 кутии /90 кутии/ „М1 Класик”, 19 стека по 10 кутии цигари /190 кутии/ ”Стандарт Американ Бленд” и 1205 кутии цигари „Виктори”, са индивидуализирани въз основа на стоково-икономическите експертизи, като марка, брой кутии, пазарна стойност и акциз, последният от които определен при съблюдаване на предвидената в чл.39 от ЗАДС акцизна ставка на цигарите /специфичен акциз-101лв. на 1000 къса и пропорционален акциз-23% от продажната цена/.
При осъществената проверка, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, ВКС не констатира и релевираното в искането за възобновяване, процесуално нарушение, обективирано в дерогиране разпоредбите на чл.161 и чл.162 от НПК от органите на досъдебното разследване, пренебрегнато от съдебните инстанции при приобщаване на доказателствата и тяхната оценка.
Извършеното по настоящото дело процесуално-следствено действие претърсване и изземване, е в съответствие с установения в чл.159-чл.163 от НПК нормативен регламент. В присъствието на поемните лица А. К. и Д. Д., на 10.06.2010г. в частен дом, обитан от О. Я., находящ се на [улица], в [населено място] /в коридорно помещение на приземния етаж/ и в източната част на дворно място на жилище в [населено място], [улица], ползвано от А. Г., са намерени съответно 60 броя пластмасови прозрачни туби от минерална вода с жълтеникава течност и 9 стека кутии цигари „М1 Класик”, 17 стека кутии цигари ”Стандарт А. Б.” и 120 стека кутии цигари „В.”.
Очертаните обстоятелства са надлежно отразени в изготвените и приложени към доказателствения материал писмени протоколи /л.20-22 и л.28-29 от дознание 373/2010г./, и категорични фактически данни за тях се съдържат в депозираните на 17.02.2011г. и 25.07.2011г. свидетелски показания на А. К. и Д. Д., пред Ловешки РС. Стриктно е спазена и изискуемата се от чл.161, ал.2 от НПК процедура по последващо одобрение от съответния първостепенен съд на извършеното при условията на неотложност претърсване и изземване, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата. Действително в диспозитива на постановеното от съдия при РС-Ловеч определение, с което е санирано реализираното на 10.06.2010г. процесуално-следствено действие в прилежащия към дома на А. Г. двор, в [населено място], е вписано за местонахождение на имота - ул.П. Я.” №14. Последното, преценено в кореспондираща връзка с изложените в мотивационната част на акта подробни съображения и при корелативно съотнасяне с одобрения протокол за претърсване и изземване /л.28-29 от дознание 373/2010г./, безспорно очертава допусната техническа грешка и не обуславя заключение за наличен порок, предпоставящ процесуална негодност на коментирания писмен доказателствен източник.
За пълнота на предложената аргументация, следва да се акцентира на обстоятелството, че дори да бъде приета лансираната от защитата теза за лишено от процесуална стойност писмено доказателствено средство, поради визирания недостатък в съдебния акт, при осъществения контрол върху дейността на органите на досъдебното производство, тя не формира вътрешното убеждение на настоящия състав за недоказаност на обвинението. При неспазване на императивните предписания в процеса на прилагане на предвидените в закона способи за доказване, довело до опорочаване на изготвените при тяхното провеждане писмени протоколи, правните последици се свеждат до изключването им от доказателствената съвкупност. Съобразно повдигнатото обвинение и с оглед характера на извършеното престъпление, предметът на доказване, чиито рамки са очертани в чл.102 НПК, може и следва да бъде установяван при обективно и всестранно разследване, и след изчерпване на всички процесуални възможности за събиране и проверка на относимите към конкретното наказателно дело доказателства, в съответствие с изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК. След приобщаването им и при прецизен анализ на тяхната доказателствена сила, съдът изгражда своите фактически и правни изводи, като при доказаност на обвинителната теза относно извършването на деянието, неговата престъпна съставомерност и авторство по несъмнен начин, ирелевантно е, че някои от инкорпорираните доказателствени средства са негодни и изключени от доказателствената маса.
Настоящият казус е илюстрация на очертаната позиция.
В контекста на категорично установеното чрез показанията на участващите в специализираната акция полицейски и митнически служители, на поемните лица, и на разпитаните свидетели А. Г., К. Д., Ю. Г. и Ю. П., за мястото, където били изхвърлени и впоследствие намерени процесните цигари- в съседния на жилището на О. Я. имот, находящ се на [улица], в [населено място], претендираното от защитата игнориране на писмения протокол, обективиращ коментираните действия по претърсване и изземване, поради съществуващи неясноти в текстовото му съдържание, не разколебава изискуемия се интензитет на доказаност на обвинението.
Изложената аргументация мотивира неоснователност на искането на осъдения О. Я. за възобновяване на нохд №1872/10г., по описа на РС-Ловеч и на внохд №494/11г. на Ловешки ОС, и за отмяна на атакуваната и влязла в сила присъда №64 от 29.09.2011г., при регламентираните в чл.425, ал.1, т.т.1 и 2, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348 ал.1, т.2 от НПК, предпоставки.
Водим от горното и на визираните основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения О.Я. за отмяна на присъда №64 от 29.09.2011г., постановена по нохд №1872/10г. на Ловешки РС и потвърдена с решение №2 от 09.01.2012г., по внохд №494/11г. на ОС-Ловеч, по реда на възобновяването в чл.425, ал.1 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: