5
Р Е Ш Е Н И Е
№118
София21.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3176/2013 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 211 от 10.04.2014 г. по т.д. № 3176/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, е допуснато касационно обжалване на решение № 86 от 11.04.2013 г. по в.т.д. № 1/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е потвърдено решение № 273 от 05.11.2012 г. по т.д. № 174/2012 г. на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционния съдебен акт [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сума в размер на 178 837.57 лева, представляваща стойността на доставен хардуер и апаратура по договор от 16.12.2011 г. и цена на допълнително доставено оборудване, ведно със законната лихва от предявяване на иска и разноски по делото в размер на 11 545 лева. Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос, свързан с правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада по делото, когато докладът на първоинстанционния съд е непълен или неточен.
В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост на въззивния съдебен акт поради потвърждаване на решение, с което първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, както и доводи за неправилност на предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания. По съображения в жалбата и в защита, поддържани в съдебно заседание, се иска обезсилване на решението, или евентуално неговата отмяна, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си пълномощник адвокат Росица К., оспорва искането за достъп до касация, а по същество поддържа неоснователност на жалбата, с искане за потвърждаване на въззивното решение, с присъждане на разноски. Подробни съображения са развити в писмен отговор и в защита, поддържани в съдебно заседание на 24.09.2014 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че между страните е сключен валиден договор от 16.12.2011 г. с предмет доставка на апаратура за система за управление и инженеринг на система за управление на горивни уредби за гориво природен газ за котли ст.№7 и ст. № 8 в [фирма], като предмет на делото е договора в частта относно доставката на апаратура за система на управление, при очертан обем на задължението на ищеца в представената с исковата молба количествено-стойностна сметка /независимо от липсата на техническо задание и проект – приложение № 1 към договора/, по който договор ищецът е доказал изпълнение на поетите задължения в пълен обем и приемането на доставките за котел ст.№ 7 и ст. № 8 без възражения от страна на ответника – възложител по договора. Спорното материално право е квалифицирано от въззивния съд по чл.258 и сл. ЗЗД.
За неоснователни са приети доводите на ответника във връзка с представените сертификати, непреведени на български език, както и доводите във връзка с неправилно разпределена доказателствена тежест относно определянето на обема на задълженията на ищеца- изпълнител по договора, при констатирана / чрез поправка на съдебен протокол от 12.10.2012 г./ липса на Приложение № 1 към договора, първоначално прието като доказателство.
Въззивният съд е отхвърлил възражението за прихващане с претендирана договорна неустойка в размер на 155 460.02 лв. по съображения, че ответникът е неизправна страна по договора, а от друга страна, че не е допусната забава от страна на изпълнителя при доставките на апаратура.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за касиране на въззивното решение, по следните съображения:
В исковата молба ищецът [фирма] е твърдял, че по силата на сключен с ответника договор му е било възложено извършването на доставка на апаратура за система за управление и инженеринг на система за управление на горивни уредби за гориво на природен газ за котли строителен номер/ст.№/ 7 и ст.№ 8 в [фирма] по Техническо задание и проект, при договорена стойност/доставка и труд/ 185 071.45 лв., без ДДС съгласно количествено-стойностна сметка. Уточнено е, че с исковата молба се претендира само стойността на доставената апаратура и хардуер по договора, както и стойността на допълнително доставена на ответника апаратура и хардуер, което се е наложило поради допълване и промяна на първоначалния проект. Цената на иска е 180 254.41 лв., като е претендирана и законната лихва от подаване на исковата молба. Въведени са твърдения, че ищцовото дружество в срок е изпълнило задълженията си на „изпълнител” по договора, а ответникът е приел доставената апаратура и хардуер, без обаче да изпълни задълженията си по чл.2, ал.2, б.”а” от договора за заплащане стойността на апаратурата, съгласно издадените фактури.
В доклада по чл.375, ал.1, във вр. с чл.374, ал.2 и във вр. с чл.146 ГПК искът е квалифициран по чл.327, ал.1, пр.първо ТЗ и съобразно тази квалификация е разпределена и тежестта на доказване в процеса. Искът е уважен от първоинстанционния съд, съгласно възприетото заключение на икономическата експертиза за сумата 178 837.57 лв., ведно със законната лихва от 04.05.2012 г. В мотивите към решението на Русенския окръжен съд изрично е отразено, че в сключения между страните договор от 16.12.2011 г. се съдържат елементите на два договора: договор за търговска продажба, с оглед на самостоятелно уговорени условия на доставка, цена и начин на плащане на определената в договора апаратура за системата за управление и договор за изработка – инженеринг на доставеното оборудване, като вторият договор не е предмет на делото и не следва да се обсъжда.
Независимо от изрично въведените оплаквания във въззивната жалба за неточен и непълен доклад на първоинстанционния съд, както и за неправилна правна квалификация на спорното материално право и неточни указания във връзка с разпределената доказателствена тежест, въззивният съд не е изпълнил задълженията си за проверка на твърденията на въззивника и съответно даване на указания на страните за подлежащите на доказване и релевантни за спора факти, свързани с пълното и точно изпълнение на задълженията на изпълнителя по сключения договор, съответно с надлежното приемане на работата. В разпоредителното заседание на 10.01.2013 г. въззивният съдебен състав е взел становище единствено по допустимостта и редовността на подадената от [фирма] жалба. В постановеното от Апелативен съд – В.Т. решение претендираното от ищеца право е квалифицирано по чл.258 и сл. ЗЗД, при липса на извършени процесуални действия, изразяващи се в даване на указания на страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест. Липсват конкретни указания към страните за необходимостта да ангажират съответни доказателства, релевантни както за определяне вида и обема на възложената работа съобразно одобрения проект/за който дружеството – ищец поддържа, че е допълнен и изменен/, а не само с оглед на едно от приложенията към договора за изработка – Приложение № 2, съставляващо количествено-стойностна сметка.
Съгласно задължителното за съдилищата разрешение , дадено в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени непълни и/или неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на съответни доказателства. Тълкувателното решение последователно се прилага в практиката на ВКС, Търговска колегия – така например, решение № 219/04.02.2014 г. по т.д. № 871/2012 г., решение № 12 от 28.02.2014 г. по т.д. № 1037/2012 г., решение № 68 от 15.05.2014 г. по т.д. № 459/2012 г. на І т.о., решение № 42 от 09.06.2014 г. по т.д.№ 799/2011 г. на ІІ т.о. и др.
Допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствени правила, свързани с неизпълнение на вмененото му задължение за проверка на процесуалните действия на първоинстанционния съд при определяне на правната квалификация на спорното материално право и неизпълнението на задължението за даване на указания към страните с оглед приетата от АС-В.Т. правилна квалификация на иска – чл.258 и сл. ЗЗД, е довело до постановяване на неправилно решение.
Предвид горното, въззивното решение следва да се отмени изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Велико Т. от стадия на разпоредително/закрито/ заседание. При повторното разглеждане на делото въззивният състав следва да изпълни правомощията си по т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се произнесе и по разноските по водене на делото пред ВКС/ чл.294, ал.2 ГПК/
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 86 от 11.04.2013 г. по в.т.д. № 1/2013 г. на Апелативен съд – Велико Т..
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|