Р Е Ш Е Н И Е
№ 284/12 г.
гр. София, 02.08.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1248/2010 година
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 312 от 24.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ч. А. Х.,В. А. М.,Г. Т. А.,Н. Т. А.,Р. В. Р.,А. В. Р. и В. Р. П. на решение № 811 от 09.06.2010 г. по в.гр.д. Nо 595/10 г. по описа на Пловдивски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 2 от 04.01.2010 год. по гр.д. № 530/09 год. на Асеновградски районен съд,с което е отхвърлен иска за делба на поземлен имот №....,находящ се в [населено място],с площ 1295 кв.м.,трайно предназначение – урбанизирана територия,начин на трайно ползване-за друг вид застрояване,стар идентификатор – ....,ведно с построената в него едноетажна сграда със застроена площ 54 кв.м.-друг вид сграда за обитаване,едноетажна селскостопанска сграда с площ 17 кв.м. и едноетажна селскостопанска сграда с площ 43 кв.м.
Касационното обжалване е допуснато служебно за проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение съобразно обуславящите изхода на делото въпроси относно липсата на идентичност на процесния имот с този,предмет на н.а.№ .../... год.,съобразно кадастралния идентификатор и неговата уникалност и допустимо ли е произнасянето по иск ,когато имотът не е индивидуализиран съобразно действащия регулационен план.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и за необоснованост,основание за отмяна по смисъла на чл.281 ,ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна не взима становище по основателността на касационната жалба.
Върховния касационен съд,състав на Първо гражданско отделение ,провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе,съобрази следното:
Касационната жалба е допустима,защото е подадена от надлежна страна срещу въззивно решение,което е неблагоприятно за нея в срока по чл.283 ГПК.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че ищците са наследници на А. И. Т., поч.1970 г. и А. А. И., поч.1975 г., а ответниците – наследници на починалата в хода на процеса първоначална ответница Д П. И. – съпруга на починалия на 25.11.2008 г. В. А. И. – син на общите наследодатели.Като придобивно основание за собствеността върху процесния имот на своите наследодатели сочат давностно владение с начален момент 1934-1935 и краен момент – тяхната смърт,като твърдят, че жилищната сграда и стопанските постройки в него Т. построили към 1936 г. След смъртта на наследодателите са посещавали имота, ползували го и плащали данъците му; сънаследникът В. И. не е извършвал спрямо тях действия, от които да е видно, че свои техните части, затова оспорват нот.акт №..., д...../.... г. , в който е записано, че той е станал собственик на процесния имот по давност.Обсъждайки гласните и писмени доказателства съдът е приел, че не е налице идентичност между имота, описан в исковата молба и този по представения нот.акт №.../... г.,защото в нот.акт е описан имот с идентификатор различен от този в скицата,различни са описаните съседи на двата имота и придобното основание на собствеността,както и е налице различие в администативния адрес на имота.
Решението е валидно и допустимо,но неправилно.Делбеният имот е индивидуализиран в исковата молба,както и придобивното основание,поради което основният материалноправен въпрос по който съдът е следвало да се произнесе е този за принадлежността на правото на собственост върху делбения имот на посоченото правно основание за възникването му между страните по делото.Констативният нот.акт ,с който сънаследника В. И. се е снабдил е бил оспорен още при представянето му от ищците.Съдът не е изследвал въобще въпроса на кого принадлежи правото на собственост върху процесния имот,тъй като е приел,че липсва идентичност между двата имота. Следва да се посочи ,че скицата (схемата) на недвижимия имот се издава на специална бланка, съдържаща логото на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Скицата (схемата) съдържа данни от кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Кадастралната карта съдържа границите на недвижимите имоти – поземлен имот, сграда, включително изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. Всеки недвижим имот е еднозначно определен на територията на страната с идентификатора си. За всеки имот се съдържат данни за начина на трайно ползване и за трайното предназначение на територията, в чиито граници попада. В кадастралната карта се съдържат точките от геодезическата основа, наименованията на местности, улици, квартали, исторически и природни забележителности, водни течения, ж. п. гари и други, както и номерата от административните адреси на поземлените имоти. В кадастралния регистър на недвижимите имоти за всеки недвижим имот са отразени и площта на имота, административния му адрес, за сграда - етажността й, както и данни за собствениците и носителите на други вещни права, и актовете, от които те черпят правата си.И. е уникален номер (ЕГН на имота), който се дава на всеки недвижим имот – обект на кадастъра и включва кода по ЕКАТТЕ на населеното място, в чиято територия попада имота, номер на кадастрален район по кадастралната карта и номер на поземления имот. За сграда – към идентификатора на поземления имот, в който попада сградата се добавя и номера на сградата, а за самостоятелен обект в сграда - идентификаторът включва и номера на самостоятелния обект.Като не е съобразил идентификатора по нот.акт,който е посочен като стар идентификатор в скицата на имота е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е назначил експертиза,която да установи налице ли е идентичност на имота, след като съпостави описанието на имота в двата документа,проследи уникалността на идентификатора на имота,както и административния му адрес,като вземе предвид,че е посочен грешно в скицата,а в нот.акт въобще не фигурира , проследи площта и границите на имота,както и на кого се е водил имота в разписните книги в годините.Необсъждането на част от събраните доказателства,както и несъбирането на относими и релевантни доказателства по делото води до неправилност на съдебния акт,поради нарушение на съдопроизводствените правила,тъй като именно констатацията за липса на идентичност е обусловила крайния извод за отхвърляне на иска за делба.
По изложените съображения,въззивното решение е неправилно,постановено при касационно отменително основание по чл.281,т.3 ГПК.Тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия,съгласно чл.293 ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено,а делото върнато на въззивният съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане съдът следва да съобрази указанията дадени по-горе за събиране на доказателства относно процесния имот,като при нужда се извърши оглед на място от вещото лице експерт,който да отговори налице ли е идентичност на имота, описан в исковата молба и този по нот.акт №184/2006 г.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 811 от 09.06.2010 г. по в.гр.д. Nо 595/10 г. по описа на Пловдивски окръжен съд .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |