Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 86 гр. София,  29.01. 2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  двадесет и осми януари   ,    две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   ЕМИЛ ТОМОВ                                                        ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ     при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  92/2009 година.   Производството е по реда на чл.290 вр. чл. 291 т.1 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Н. Д. И. с пълномощник адв. И срещу решение №164 от 30.10.2008г по гр.дело № 287/2008г. на Варненски апелативен съд, с което в една част е отменено решение №392 от 10.04.2008г по гр.д. №1989/2007г на Варненски окръжен съд и частично е уважен иск по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди , изразяващи се в уронване доброто име и авторитет на ответника по касация Д. М. Т., като гражданин и специалист по конен спорт ,чрез отправени публично обвинения . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Отговорност за вреди е ангажирана, без да се съобрази гарантирано от Конституцията упражняване правото на мнение по обществен въпрос ,за изявление , което съдържа не повече от градивна критика за това че «в общинската кона база на гр. В. се обгрижват коне само на бизнесмени за да им се вземат високи наеми , а с малчуганите никой не се занимава» Същото е квалифицирано като обвинение и прието за вредоносно ,без да било персонифицирано така ,че да засяга ищеца по начина , който последният го възприема . Съображения са развити в жалбата . Ответникът по касационната жалба Д. М. Т. не е заявил отговор . С определение №297 от 18.03.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, по въпроса за конфликта на гарантираните от Основния закон права да се изразява свободно мнение по обществен въпрос и правото на всеки гражданин, включително на заетия с обществена деятелност , да брани доброто си име. При даденото от Варненски апелативен съд разрешение е обективирано противоречие по решаващите за деликтната отговорност въпроси за противоправността и вината на автора на публично изявление, ,предвид приложното поле на ограничението по чл. 39 ал.2 от Конституцията . Разгледана по същество , касационната жалба е основателна . В обжалваното решение Варненски апелативен съд е разгледал случай , при който ищецът е потърсил обезщетение за вреди поради накърняване на доброто му име и авторитет като спортист , треньор и деятел в областта на конния спорт, в резултат на публични изказвания и действия на ответника, бивш състезател в същия спорт . След като е отменил първоинстанционното решение в една част, въззивният съд е приел вредоносно накърнена репутация в следствие на обобщената си оценка на действията на ответника като отправяне на обвинение , което е включвало изявление през периода 01.07 2007г – 15.07.2007г ,че ищецът не е никакъв специалист в конния спорт ,тъжба до Варненска районна прокуратура и изявления в публикация във в. „Труд”, като от последните е изведено твърдение за извършвана от ищеца „незаконна дейност „. На основание чл. 290 т.1 от КТ Върховен касационен съд , състав на ІІІ г.о ,намира следното : В своята практика Върховен касационен съд е подчертавал , че признатото и гарантирано в чл. 39 ал.1от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка ,пряко или косвено засягаща конкретно лице като деятел в определена публична сфера , когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост или дейност по поставения обществен въпрос , освен ако не се касае за превратно упражняване на право ,а свободата на мнение бива използвана ,за да се вреди на доброто име . В тази връзка не може публично изявление с негативна оценка за това дали едно лице е специалист в областта на спорт, за развитието на който се е ангажирал с дейността си- професионално и като общественик, както и изявление ,че развитието на този спорт е изкористено ,да се обемат от една обща квалификация на поведението като „обвинение”,за да е обоснове деликтна отговорност по съдебен ред . За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретното изказване с негативно спрямо засегнатото лице съдържание , освен оценка и мнение по обществен въпрос , не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт. Ако има твърдение за факт и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно ,т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл. 39 ал.2 от Конституцията на РБ. Ако негативното изявление не се основава , нито свързва с конкретен факт , но се оспорва публично нечия компетентност или добросъвестност с цел да се привлече внимание по обществен въпрос ,при това без да се употребяват обидни по съдържание изрази, накърняващи честта и достойнството, също стои необходимостта съдът да прецени превишени ли са пределите на правото да се изразява мнение , на свободата да се дават оценки на публични личности и дейността им . В своето решение Варненски апелативен съд не е съобразил разликата между мнение и твърдение, не се е занимал с въпроса за противоправността и е приел възникнала деликтна отворност , без да са съобрази изведените по- горе насоки в постоянната практика на Върховен касационен съд . Обсъдено е отразено чрез публикация във в. „Морски Труд” изявление на касатора Н. И. ,че „клубовете обгрижват коне на бизнесмени само и само да им вземат високи наеми ,а с малчуганите никой не се занимава” , което е твърде общо , за да бъде прието за персонално адресирано към личността на ищеца Д. М. , като президент на един от спортните клубове . Само по себе си това изказване не обективира основание да се търси отговорност за деликт , тъй като представлява оценка и мнение по обществен въпрос, свързан със състоянието ,финансирането и развитието на конния спорт у нас . С личността на ищеца М. е било свързано друго твърдение в същата статия , а именно че последният , като президент на клуб по конен спорт „Врана” е прибрал парите им (на Н. И. и неговата съпруга П), платени от април до септември 2006г за настаняването на четири коня в база , собственост на Община В. и това е незаконно , тъй като нито М. , нито който и да било клуб, има право да отдава помещения под наем . Именно последното твърдение въззивният съд е приел за решаващо с оглед отговорността на ответника , доколкото обсъждайки го заедно с други коментирани изказвания на И. , същото е подчертано (с курсив), като е изведен смисъла му - „ М. извършва незаконна дейност”. Конкретното твърдение за незаконни действия обаче, доколкото е свързано с финансовите отношения между страните и коментирано основание да се „прибира наем”за коне в общинска спортна база , не е било посочено от самия ищец като основание на иска му . Като увреждащи доброто име са изведени други твърдения и действия - първо , публичното изказване ,че ищецът не бил никакъв специалист по конен спорт . Второ, подаден сигнал до Варненска районна прокуратура с твърдение , по които последната е прекратила преписката без да образува наказателно производство. Трето, отделни цитирани пасажи от публикация в приложение на вестник ”Труд” от 30.08.2007г, а именно „обгрижват коне на бизнесмени,само и само да им вземат високи наеми, а за малчуганите никой не се грижи „ и задето ищецът М му дал да разбере,че не е хубаво да вдига много шум,защото ако Общината научела, щяла да вдигне наема”. Първото от тези публикувани в пресата изказвания е неправилно цитирано в иска ,то е общо и се отнася до практиките на клубовете въобще и обективира поставянето на обществен въпрос в рамките на признато от Конституцията право . Второто е пряко свързано с твърдението за незаконно „прибрани пари” , прието за вредоносно от решаващия съд , без исковата молба да е основана на оспорването му от ищеца като невярно . В обжалваното решение липсва необходимото обсъждане на доводите на страните във връзка с противоправността и вината , при изследване на елементите на деликтния фактически състав спрямо онези обстоятелства, които ищецът конкретно е извел като основание на иска си . Ако в публично изказване се съдържат една или няколко негативни оценки или твърдения, съдилищата не следва да обобщават връзката между тях, без да изследват дали едни от твърденията , изведени като основание на иска , не са свързани с други негативни твърдения в същото изказване , останали извън основанието на иска по преценка на ищеца ,т.е спор за това дали последните са верни или неверни , не е повдиган . Като не е съобразил тази връзка , като не е изследвал въпроса за наличието на противоправност при изказването на мнение и оценка по обществен въпрос , какъвто в случая е развитието на конния спорт и експлоатацията на спортните бази в община В. и най - вече като е вменил на ответника едно виновно поведение , обемайки в едно цяло негови сигнали до правоохранителните органи , изказвания и действиия, под общата квалификация „обвинение” , Варненски апелативен съд е обективирал в решението си неправилна практика по прилагане на закона . Предвид гореизложеното ,основателни са оплакванията на касатора за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение в осъдителната му част . Въззивното решение следва да бъде отменено по отношение на ангажираната в случая деликтна отговорност и следва да бъде постановено отхвърляне на иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД и в тази част ,като неоснователен . На касатора следва да бъдат заплатени установените по делото разноски ,които следва да бъдат преизчислени за всички инстанции Ответникът по касационната жалба ги дължи изцяло, тъй като въззивният съд изцяло е отменил първоинстанционното решение в частта за разноските , макар в една част по същество да го е потвърдил. Понастоящем следва да бъдат присъдени разноски в размер на сума от 1675 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение №164 от 30.10.2008г по гр.дело № 287/2008г. на Варненски апелативен съд в частта ,с която след частична отмяна на решение №392 от 10.04.2008г по гр.д. №1989/2007г на Варненски окръжен съд , Н. Д. И. от гр. В. е осъден да заплати на Д. М. Т. от същия град обезщетение в размер на сумата 1500 за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в уронване на доброто му име и авторитет на специалист по конен спорт и гражданин ,съблюдаващ законите в страната И ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Д. М. Т. от гр. В.,предявен срещу Н. Д. И. от гр. В. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,изразяващи се в уронване на доброто му име и авторитет на специалист по конен спорт и гражданин,в размера на сумата 1500 лева . В частта ,с която е оставено в сила решение решение №392 от 10.04.2008г по гр.д. №1989/2007г на Варненски окръжен съд по отхвърления до пълния предявен размер от 10 001 лева иск , решението на Варненски апелативен съд е влязло в сила . ОСЪЖДА Д. М. Т. от гр. В. да заплати на Н. Д. И. сумата 1675 лева разноски по делото за всички инстанции . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: