О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 155
гр. София 30.03.2018 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 26 март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр.дело № 57 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ищеца [фирма] [населено място], чрез ст.юрисконсулт С. Б. срещу определение № 2934/11.12.2017 г. по в.ч.гр.дело № 2852/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 9031/29.09.2017 г.по гр.дело № 14423/2017 г. на Пловдивския районен съд, с което е прекратено като недопустимо производството по гр.дело № 14423/2017 г. на Пловдивския районен съд, образувано по предявения от [фирма] [населено място] против В. Р. С. иск за осъждане на ответника да преустанови неизпълнението и противоправното бездействие, както и да изпълни задължението си като потребител за осигуряване на достъп до индивидуалния водомер в имота си за отчитане на водоподаването в него.
Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът разполага с друг ред за защита на интересите си – извънсъдебен, чрез служебно начисляване на водомерите, че е безпредметно да води настоящия спор, при наличие на възможност страната да получи защита на своите интереси извънсъдебно. Искането е да се допусне касационно обжалване, съответно да се отмени въззивното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение като неправилни и вместо това делото да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск.
В изложението към частната жалба са поставени въпроси, които съдът конкретизира и уточни съобразно правомощията, предвидени в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС както следва: за наличието на правен интерес от предявяване на иск за реално изпълнение на задължение за съдействие по чл.79,ал.1 ЗЗД, ако кредиторът има вземане за обезщетение от неизпълнението на това задължение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275,ал.1 ГПК срещу валидно определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че правото на иск следва да отговори на нуждата от защита на едно лице, поради което правен интерес от търсената с исковата молба защита е абсолютно необходима положителна процесуална предпоставка за предявяване на иск. Приел е също, че такъв би бил налице, когато в исковата молба се твърди, че не съществува друг ред за защита на посоченото материално право.
Прието е, че в случая в общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор [фирма] – П. /чл. 24 ал.4/ изрично е регламентирано, че при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от един свидетел. След съставянето на протокола, В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл. 49 от общите условия. Посочил е, че ищцовото дружество изрично признава в уточняващата искова молба, че разполага с посочения ред на защита на своите интереси – извънсъдебен, чрез служебно начисляване на водомерите. Прието е, че са изложени твърдения, че не са заплащани от страна на ответницата суми чрез посоченото служебно начисляване. С оглед на това е формиран извод за наличие на друг ред за защита интересите на ищеца. Преценени са за правилни изводите на районния съд за липса на правен интерес от търсената с иска защита, при наличие на възможност страната да получи защита на своите интереси извънсъдебно.
При тези съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК, поради наличие на очевидна неправилност.
Според практиката на ВКС съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание. Той е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение за неизпълнението, но ако избере да претендира обезщетение, длъжникът може съгласно чл. 79, ал. 2 ЗЗД да наложи реалното изпълнение, доколкото интересът на кредитора да го получи не е отпаднал. Тези правила са израз на основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват. Правото на кредитора да получи реално изпълнение, включително и на задължение за съдействие може да бъде ограничено единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със средствата на изпълнителния процес./решение № 228/12.07.201 г. по гр.дело № 1859/2009 г. на ВКС, IV г.о. постановено по чл.290 ГПК/.
Като взема предвид отговора на поставения въпрос съдът намира, че обжалваното определение е неправилно. Неправилен е извода на въззивния съд, че ищецът няма правен интерес от търсената с иска защита.
В исковата молба на [фирма] [населено място] и в уточнението към нея от 27.09.2017 г. се твърди, че ответницата В. Р. С. е потребител на В и К услуги по отношение на водоснабден имот, находящ се в [населено място], [улица], ап.9. Твърди се също, че ответницата не е изпълнила задължението, произтичащо от разпоредбите на чл.24,ал.1 от Общите условия на дружеството да осигури свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер за периода от време от месец април 2016 г. до месец юни 2017 , че за отказите на ответницата да осигури достъп на длъжностното лице-инкасатор са съставени протоколи за посочения период от време помесечно общо 15 на брой. Според твърденията в исковата молба дружеството-ищец е изпълнявало задължението си – длъжностно лице да посещава имота на ответницата, за да извършва ежемесечен отчет на водомера, че ответницата не е осигурила достъп и е възпрепятствала служителите на дружеството при посещение на имота, находящ се в гр П., [улица], ап.9, че е налице невъзможност за отчитане на водомерите, поради отказ от потребителя да осигури достъп за отчет и проверка на измервателното устройство, удостоверен с приложените протоколи. Твърди се също, че ответницата не е изпълнила задължението си да заплаща на дружеството получените услуги, като са посочени неизплатените суми, за които ищецът твърди, че следва да бъде инициирано производство по реда на чл.410 ГПК.
Искането е да се постанови решение, с което да се осъди ответницата да осигури достъп до индивидуалния водомер, находящ се във водоснабден имот в [населено място], [улица],ап.9.
Приложимата правна уредба на отношенията между страните е в Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги, Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно чл.32,ал.1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Следователно в Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните В и К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно.
Според чл.24,ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на В и К оператора за извършване на отчети на водомера. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества същият е длъжен да уточни с В и К оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане – чл.24,ал.3. При отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера и/или при неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл.23,ал.6 и чл.24,ал.3 длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. След съставяне на протокола В и К операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.49 от Наредбата, като за потребители в сгради в режим на етажна собственост, и/или повече от един потребител присъединени към едно водопроводно отклонение, начисленото количество се ограничава до разликата, съгласно чл.25,ал.2 от ОУ – чл.24,ал.4
Съгласно чл.49 от Общите условия при отказ на потребителя, установен с протокола по чл.24,ал.4 да осигури достъп на длъжностното лице на В и К оператора за отчитане на показанията на водомер разходът на вода да се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1m/s за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6 месеца.
Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум налагат извод, че е предявен иск от жалбоподателя с правна квалификация по чл.79,ал.1 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение за съдействие – предоставяне на достъп до водомера за отчитане на количеството на изразходвана вода от ответницата, регламентирано в Общите условия. Това задължение е за лична незаместима престация и тя подлежи на принудително изпълнение по реда на чл.527 ГПК. Следователно ищецът има правен интерес от търсената с иска защита. Предвидената възможност за служебно начисляване на изразходвано количество питейна вода в чл.49 от Общите условия не води до извод за липса на правен интерес от предявения иск.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да се отменят. Делото следва да се върне на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на определение № 2934/11.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.дело № 2852/2017 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 38593/20.12.2017 г., подадена от [фирма] [населено място], чрез ст.юрисконсулт С. Б..
Отменя определение № 2934/11.12.2017 г., постановено по в.ч.гр.дело № 2852/2017 г. на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него определение № 9031/29.09.2017 г. по гр.дело № 14423/2017 г. на Пловдивския районен съд, X. гр.състав.
Връща делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |