4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр. София, 12 септември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретаря…….........….Мира Недева….........……и в присъствието на прокурора….................…...Искра ЧОБАНОВА...….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 544 по описа за 2017 г. Производството е образувано по касационни жалби на частните обвинители и граждански ищци Злата М., Л. С. и С. С., чрез повереника им адв. П. Ч. и на защитниците на подсъдимия В. Г. К. – адвокати З. К. и Я. Н. срещу решение № 85 от 23.02.2017г. по внохд № 473/16г. на Софийски апелативен съд – НО – 1с-в. В жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се сочи касационно основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Изтъква се, че наложеното наказание на подсъдимия не отговоря на обществената опасност на деянието и дееца предвид наличието на квалифициращите признаци „пияно състояние” и „бягство от местопроизшествието”, както и с оглед наложените предходни наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП. Предлага се отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се постанови ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”. Пред касационния съд жалбата се поддържа от адв. Ч. със същите аргументи. В жалбата на адв. Н. се изразява несъгласие с постановеното решение в гражданско - осъдителната му част, с която е завишен размерът на присъдените обезщетения по предявените граждански искове. Излагат се аргументи, че по - високият размер на присъдените суми не е съобразен с критериите за справедливост, а съдебният акт не е достатъчно мотивиран. Настоява се за изменение на решението с намаляване на размера на обезщетението. Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа както е подадена. В жалбата на адв. К. също се поддържа касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с присъдените обезщетения по гражданските искове. В тази връзка се твърди, че не са обсъдени възраженията на защитата за съпричиняване на резултата от пострадалия, който се движел без светлини и с моторно превозно средство, на което не бил извършван технически преглед. Предлага се изменение на решението с намаляване на размера на обезщетението по гражданските искове. В съдебното заседание на касационния съд жалбата се поддържа със същото искане, като се излагат доводи, че неправилно е увеличен размерът на присъденото обезщетение на дъщерите на пострадалия, които са пълнолетни и не са живели в едно домакинство с него. Аналогични съображения и такива за неоснователност на жалбата на частните обвинители са развиват в писмено изложение, представено в съдебното заседание. Прокурорът от ВКП дава становище за уважаване на жалбата на частните обвинители и граждански ищци и за неоснователност на жалбите на подсъдимия. Счита, че поведението на К. е силно укоримо, предвид наличието на алкохол, управление с висока скорост при налично ограничение и бягство от местопроизшествието. Това, наред с наложените наказания на В. К. за нарушения на правилата за движение по административен ред, според прокурора сочи на невъзможност за постигане на целите на наказанието с приложението на чл.66, ал.1 от НК. Здравословното състояние на подсъдимия счита, че няма пречка да бъде наблюдавано в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. С решение № 454 от 09.05.2016г. по н.д. № 1254/15г. на ВКС, І н.о. е отменено въззивно решение № 155/11.05.2015г. по внохд № 550/14г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане. С присъда № 618 от 12.02.2014г., постановена по нохд № 456/12г. на Окръжен съд Благоевград, подсъдимият В. Г. К. е признат за виновен в това, че на 15.03.2011г. около 19,15ч. по пътя с.Първомай – гр.Петрич, срещу магазин „Техно - Метро”, при управление на лек автомобил марка „А.”, модел „” с рег.№ (собственост на „) нарушил правилата за движение установени в ЗДвП, като превишил скоростта на движение, сигнализирана с пътен знак „В26” (забранено движението със скорост по-висока от 40 км./ч.), като е управлявал МПС с 83 км./ч. (чл. 21, ал.2 от ЗДвП ) в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на Георги Сотиров Мътнешлиев, като деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в кръвта – 1,89 промила) и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.1 и пр. последно, б.”б” пр.1, във връзка с ал.1, б. „в”, във връзка с чл.342, ал.1, пр.3 от НК и чл.54, ал.1 от НК и чл.36 от НК му било наложено наказание от три години „лишаване от свобода”, като бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението със скорост от 127,64 км./ч. и затова че нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.1, пр.3 и пр.6 от ЗДвП. На основание чл.66, ал.1,НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” е отложено за изпитателен срок от четири години от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК съдът е лишил подсъдимия В. Г. К. от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият В. Г. К. е осъден да заплати на гражданските ищци З. И. М. 70 000 лв.; на Л. Г. С. и С. Г. С. по 50 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на дължимата сума, като гражданските претенции са отхвърлени до окончателния им размер като неоснователни. В тежест на подсъдимия е възложено заплащането на ДТ върху уважените граждански искове. Така постановеният съдебен акт е протестиран от прокурор от окръжната прокуратура в гр. Благоевград с искане за отмяна на частичното оправдаване и приложението на чл.66, ал.1 от НК; от частните обвинители и граждански ищци с настояване за увеличаване на наказанието, отмяна на условното осъждане и уважаване на гражданските искове в пълен размер и от подсъдимия с искане за оправдаването му. С решение № 85 от 23.02.2017г. по внохд № 473/16г. Софийски апелативен съд, НО – 1 с-в, е изменил присъдата, като увеличил размера на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК на пет години и увеличил присъдените обезщетения по гражданските искове, предявени от Злата М., Л. С. и С. С. на по 90 000лв. В пределите на компетентността си по чл.347 от НПК касационният съд намери следното : По жалбата на частните обвинители и граждански ищци Установените по делото квалифициращи престъплението обстоятелства –„пияно състояние” и „бягство от местопроизшествие” не могат да бъдат взети повторно предвид като отегчаващи отговорността обстоятелства, съгласно нормата на чл.56 от НК, поради което упрекът в тази насока към въззивния съд е неоснователен. В мотивите на въззивното решение са изтъкнати редица обстоятелства, които сочат на ниска степен на обществена опасност на подсъдимия – чисто съдебно минало, положителна характеристика, трудова и социална ангажираност. Значителният превес на смекчаващите отговорността обстоятелства е мотивирал окръжния съд да наложи на В. К. наказание в границите на минималния предвиден размер за престъплението по чл.343, ал.3, пр.1 и пр. последно, б.”б” пр.1, във връзка с ал.1, б. „в” от НК, с което се е съгласила и въззивната инстанция. Предишните наказания, налагани по административен ред на подсъдимия за нарушения на правилата за движение, са с голяма давност (последното е наложено с НП № 1461/25.03.2008г. на РУП Благоевград –л.28, т.ІІІ от ДП) и нямат значението, което им се придава с жалбата. След като в продължение на период от повече от три години преди настъпването на произшествието подсъдимият не е извършвал нарушения на правилата за движение по пътищата, липсват основания да се счита, че последният е системен нарушител и степента на личната му обществена опасност е завишена. В мотивите на въззивното решение са изложени аргументи относно липсата на основания за изолиране на подсъдимия от обществото в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, които касационният съд споделя и не счита, че следва да повтаря. Генералната превенция е една от целите на наказанието, която не е с приоритет над останалите. Наличието на онкологично заболяване, което изисква активно наблюдение и проследяване от лекуващия онколог, придружено с редица хронични заболявания на подсъдимия, основателно е преценено от въззивния съд в посока на липса на необходимост от постановяване на ефективно изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”. Макар състоянието на подсъдимия да не изисква специален режим на лечение, поставянето му в условия на стрес в място за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” би било израз на не хуманно отношение, доколкото крие риск за рецидив на онкологичното заболяване. Увеличаването на изпитателния срок по чл.66, ал.1 от НК до максимално допустимия от пет години е съобразено с високата степен на обществена опасност на деянието. Предвид изложеното касационният съд намира, че наложеното на подсъдимия К. наказание не е явно несправедливо, а жалбата на частните обвинители и граждански ищци е неоснователна. По жалбите на защитниците на подсъдимия К. С въззивното решение е увеличен размерът на присъденото обезщетение на гражданските ищци на по 90 000лв. за съпругата и дъщерите на пострадалия. За да присъди равен размер на обезщетението, съдът се е ръководил от принципа за справедливост, като е взел предвид наличните доказателства по делото, че в семейството са съществували отношения на силна привързаност и обич между всичките му членове, а двете дъщери за изживели тежко загубата на баща си. Тезата за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия и претенцията за съответно намаляване на размера на присъденото обезщетение е неоснователна. По делото е прието за установено, че липсата на светлини на управлявания от пострадалия мотоциклет не се е отразила на видимостта на подсъдимия, който е възприел мотоциклета осветен от късите светлини на автомобила на разстояние, позволяващо му да спре безопасно при движение с указаната с пътен знак скорост. Това налага извод, че допуснатото от пострадалия нарушение на правилата за движение не е в причинна връзка с произшествието и настъпилия противоправен резултат. В предходното решение на ВКС по н.д. № 1254/15г. на І н.о. (л.4 от мотивите) е отбелязано, че претенцията за принос на мотоциклетиста за настъпването на произшествието, основана на техническото състояние на мотоциклета или знанието на близките му, че го ползва в това състояние, е явно неоснователна, които съображения се споделят и от настоящия състав на касационната инстанция. С оглед изложеното жалбите на защитниците на подсъдимия срещу гражданско – осъдителната част на присъдата следва да се оставят без уважение. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 85 от 23.02.2017г. по внохд № 473/16г. на Софийски апелативен съд – НО – 1с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: