Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 381   София, 13 октомври 2009 година      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА        Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 25 септември две хиляди и девета  година, в състав:             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                               ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                             при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора  Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска н. дело № 390/2009 година.     Производството е образувано по повод искане на осъденото лице Н. А. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 62/22.04.2009год. по в.н.о.х.д. № 207/2009 год. на Окръжен съд-гр. Стара Загора. В искането, поддържано и в съдебно заседание, като основание за проверка на въззивното решение, е посочено нарушение на процесуалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, респ.-неговото изменение, с приложение разпоредбата на чл.55НК, при определяне размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на въззивното решение в пределите на искането за възобновяване на наказателното дело, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 4/ 22.01.2009год. по н.о.х.д. № 1201/2008 год. на Районен съд-Карнобат е признат подсъдимият Н. А. С. за виновен, в това, че в периода от 20.11.2007год в гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил в Ж. Д. заблуждение и с това му причинил имотна вреда в размер на 40 лева, като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив” по чл.29,б”б” НК, поради което и на основание чл. 211, във вр. с чл.209, ал.1 и чл.54 НК - е осъден на четири години лишаване от свобода. Със същата присъда е признат за виновен подсъдимия Н, за това че на същата дата и място, отнел чужда движима вещ-мобилен апарат, собственост на П. Д. , от владението на Ж. и Т. Д. , без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на „опасен рецидив”, поради което и на основание чл.196,ал.1,т.1 НК, му е наложено наказание три години лишаване от свобода. На основание чл.23,ал.1 НК е определено подсъдимият да изтърпи по тежкото от двете наказание, а именно четири години лишаване от свобода, при първоначален”строг”режим.   Искането на осъденото лице е процесуално допустимо. Съдебният акт е влязъл в законна сила на 22.04.2009год, искането-постъпило на 17.06.2009год., т.е. в законоустановения по чл.421,ал.3 НПК срок.   Разгледано по същество е неоснователно. В искането се съдържа довод, изтъкнат и пред въззивната инстанция и на него по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорено с подробни съображения, които се споделят от касационния състав. При съвкупния анализ на събрания доказателствен материал, правилно е прието, че вината на дееца е установена по категоричен и несъмнен начин. След пълно, всестранно и обективно изследване на фактите и обстоятелствата, включени в кръга, очертан от разпоредбата на чл.102 НПК, въззивният съд е извел верни правни изводи. Обясненията на подсъдимия, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал и не са кредитирани, като противоречащи му. При установената фактическа обстановка, законосъобразен е изводът на съдилищата по същество, че подсъдимият С с деянието си, е осъществил обективните и субективни признаци на престъпния състав по смисъла на чл.211НК. Молителят е създал у Д. невярна представа за това, че му е дал в заем 10лв. и притежава фирма за изкупуване на старо желязо и с това го е мотивирал към разпоредителни действия, с което му е причинена имотна вреда. Не може да бъде споделено виждането на защитата, че са нарушени процесуалните права на осъдения, с оглед невъзможността да ангажира адекватна защита, поради това, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е описан друг вид престъпление-обсебване, а е обвинен за измама. Инкриминираната сума от 40лв. се е озовала във владение на подсъдимия, не на правно основание /за да се твърди от защитата, че е описано обсебване/, а в резултат на създадената от С. невярна представа у пострадалия за определени обстоятелства, с което е мотивиран към акт на имуществено разпореждане. Вън от всякакво съмнение по делото е установено, че молителят е отнел от владението на Д. чужда движима вещ, собственост на тяхната дъщеря, без съгласието им с намерение-противозаконно да я присвои, поради което правилно деянието му е квалифицирано по реда на чл.196 НК. Квалифициращият признак по отношение и на двете престъпления по чл.29,ал.1,б”б” НК, законосъобразно е преценен, с оглед съдебното минало на молителя. Определеното наказание е справедливо определено. Високата степен на обществена опасност на деянието, насочено към безпомощни възрастни хора, високата и на дееца-предходни осъждания, извън правната квалификация/неправилно посочено от защитата като нарушение на чл.56НК/, негативните характеристични данни, са съобразени по подходящ начин и е наложено наказание, с което в максимална степен се постига личната и генерална превенция. Няма място за приложението на чл.55НК-не са установени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито едно от посочените притежава изключителния характер, изискващ се от закона и не е налице и втората кумулативна предпоставка на посечения текст - и най-лекото, предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.   По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че искането на осъденото лице следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно.   Водим от горното, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Н. А. С. за отмяна по реда на възобновяването на въззивно решение № 62/ 22.04.10.2009год. по в.н.о.х.д. № 207/2009 год. на Окръжен съд-Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: