2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 13
София, 18 февруари 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора И.Чобанова
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 693/2010 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия А. Н. Т. срещу въззивно решение № 247 от 28.07.2010г. по внохд № 31/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 30 от 21.10.2009г. по нохд № 170/2009г. на Видинския окръжен съд.
В жалбата и в съдебно заседание се поддържа довод за явна несправедливост на наказанието.Иска се прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК и отлагане изтърпяването на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.
Представителят на Върховната касационна прокуратура моли жалбата да се остави без уважение.Доводът е обсъден от въззивния съд,който правилно е постановил ефективно изтърпяване на наказанието.
Частните обвинители чрез повереника си адв.П. считат,че наказанието следва да се изтърпи ефективно и молят жалбата да се остави без уважение.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С горната присъда Видинския окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 18.01.2007г. около 14.00ч. на път ІV-10030,километър 1+6 от[населено място] за[населено място],обл.Видин,при управление на МПС „Ф. Г.” с ДК № ВН 68-60 ВН в пияно състояние-1.99 промили съдържание на алкохол в кръвта,е нарушил правилата за движение по чл.5,ал.2 т.3 във вр.с чл.9,ал.1 вр.с чл.20,ал.1 и ал.2 вр.с чл.20,ал.1 от ЗДвП,като движейки се с превишена скоростq несъобразена със състоянието на пътя със забранени за използване гуми с шипове на автомобил по непредпазливост причинил смъртта на К. Ю. К. от гара О. и средна телесна повреда на С. И. М. от[населено място],обл.Видин-изразяваща се в контузия на главата и загуба на съзнанието,довели до разстройство на здравето,временно опасно за живота,поради което и на основание чл.343,ал.4 във вр.с чл.343,ал.3 пр.1-во, б.”б”,пр.1,вр.с чл.343,ал.3 пр.1 б”а” предл.2 от НК вр.с чл.342,ал.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип.
На основание чл.343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от право да управлява МПС за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ присъдата.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
Поддържа се довод за явна несправедливост на наказанието в частта,в която е постановено ефективното му изтърпяване.
Защитата счита,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,които дават възможност на съда да приложи чл.66 НК.
Поддържа се още,че подсъдимият е осъзнал постъпката си,признал е вината си,помогнал е на пострадалата след инцидента.
Доводите са поставени на разглеждане и пред въззивния съд.Видно е от мотивите,че съдът е дал отговор по реда на чл.339,ал.2 НПК,които съображения се споделят и от настоящия касационен състав.
Следва да се отбележи,че за извършеното от подсъдимия деяние горната присъда се явява трета по ред.За трети път делото постъпва за разглеждане и пред ВКС.
От приложените материали е видно,че първата присъда е постановена от Видинския окръжен съд на 23.11.2007г. по нохд _№ 243/2007г. по реда на чл.371 и сл.НПК,като подсъдимият при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК е бил осъден на общо наказание по чл.23 НК на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което е било отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Присъдата не е била обжалвана и протестирана и е влязла в законна сила на 10.12.2007г.
Срещу същата Главния прокурор на РБ е подал искане за възобновяване и отмяна,което ВКС с решение № 338 от 30.10.2008г. по н.д.226/2008г. е уважил ,възобновил е делото отменил е присъдата и върнал делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд,поради допуснато нарушение на материалния закон.
Следващата присъда В. окръжен съд е постановил на 05.12.2008г. по нохд № 308/2008г.Делото е разгледано по реда на чл.371 и сл.НПК и съдът при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК е осъдил подсъдимия Т. на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
Присъдата не е била атакувана от страните и е влязла в законна сила на 20.12.2008г.
На 30.03.2009г. във ВКС е постъпила искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на делото.
С решение № 268/08.06.2009г. ВКС е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане на Видинския окръжен съд.
При настоящата проверка на правилността на обжалваното решение,касационният състав не намери основание за уважаване на жалбата и отменяване на ефективното осъждане с приложението на чл.66 НК.
Деянието извършено от подсъдимия е с висока степен на обществена опасност.Извършените от него груби нарушения на правилата за движение са довели до нелепата смърт на младата К. К. и телесното увреждане на пострадалата С. М..По делото е установено,че подсъдимият е управлявал автомобила с високо съдържание на алкохол в кръвта.Съгласно протокол № 7/ 22.01.2007г. за химическо изследване за алкохолна проба кръв,взета от подсъдимия ,съдържанието на алкохол възлиза на 1.99 промили.Подсъдимият е управлявал автомобила с превишена скорост,несъобразена със състоянието на пътя.При проведеното от въззивния съд съдебно следствие,изслушаната допълнителна тройна автотехническа експертиза/л.70 от възз.дело/ е посочила,че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост 95-100 км.ч,която е по висока от максимално разрешената за процесното място от пътя от 90 км.ч.Налице е и друго нарушение-автомобилът е бил оборудван със зимни гуми със шипове,които били забранени за използване през .м.май,когато е станало произшествието.Установено е,че зимните гуми със шипове на суха настилка,каквато е била тази на мястото на инцидента,дават коефициент на сцепление между 10-15 % по-малък от летните гуми.Тези гуми намалили сцеплението с асфалтовата настилка,което допринесло при преминаването на ляв завой на прав участък, вследствие превишената скорост и състоянието на настилката, автомобилът да излезе от пътното платно,да се обърне на дясната си страна.Автомобилът се пързалял по пътното платно,завъртял се и се ударил с предната си част в отсрещния крайпътен скат.
При установените фактически обстоятелства,неоспорени от подсъдимия съдебните инстанции са постановили присъдата.Законът е правилно приложен,осъдителната присъда почива на факти и доказателства,събрани,проверени и анализирани по реда на чл.13,чл.14,чл.107,ал.5 НПК.
В съответствие с доказателствата,обществената опасност на деянието и тази на дееца,допуснатите нарушения и тежките последици,наказанието е определено в пределите на закона,при обсъждане на всички обстоятелства по реда на чл.54 НК.
Преценката,че наказанието,определено в долната граница предвидена в закона следва да се изтърпи ефективно е правилна.Характера и тежестта на нарушенията по ЗДвП-няколко,включително и управление на МПС в пияно състояние обуславят извода,че за постигане на целите на наказанието по чл.36 НК както по отношение на дееца,така и спрямо останалите членове на обществото,е наложително и обществено оправдано наказанието да се изтърпи реално.По тези съображения касационният състав изцяло споделя мотивите на предходните съдебни инстанции за липса на основание за прилагане на института на условното осъждане.
Сочените от защитата признания,съдействие,помощ на пострадалата,са обстоятелства, които са взети предвид при определяне размера на наказанието.Затова последното е отмерено в минималния му размер.
Отказвайки да приложи чл.66 ал.1 НК,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл.348,ал.5 т.2 НПК.
Възражението за нарушено право на защита,поради това,че при последващо изменение на чл.369а НПК,не му е дадена възможност да се ползва от разпоредбата на глава 27 от НПК е неоснователно.Действително при разглеждане на делото пред предходните две инстанции,съдебното следствие е проведено при условията на съкратеното съдебно следствие,но когато се разглежда нохд № 170/09г.,разпоредбата на чл.369 а НПК е била отменена с ДВ,бр.27 от 10 април 2009г.В същата е посочено,че съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда,или когато деецът е бил в пияно състояние.По тази причина делото е приключило по общия ред.
Обстоятелството,че с последващо изменение на НПК,с ДВ бр.32 от 27 април 2010г.в сила от 28 май 2010 г. чл.369а НПК е отменен,което предпоставя отново възможност за такава процедура,но с приложението на новия чл.58а НК,не се отнася до настоящия казус и не може да ползва подсъдимия.Това е така,защото процесуалните норми нямат обратно действие и се прилагат от влизането им сила,и за процесуални действия,които предстоят по незавършили наказателни дела.
На следващо място неоснователен е довода за нарушено право на защита,поради обстоятелството,че с процесната присъда,потвърдена с въззивното решение съдилищата са определили ефективно изтърпяване на наказанието,а не са приложили чл.66,ал.1 НК,която разпоредба е била приложена при предходните две разглеждания на делото.
От хронологията на отменените по реда на възобновяване нохд №243/2007г. и нохд №308/2008г. е видно,че в първото искане на Главния прокурор на РБ като основание е посочено нарушение на материалния закон,тъй като вместо да разгледа престъпното деяние като усложнена престъпна дейност, предвид обществено опасните последици-смърт на едно лице и средна телесна повреда на друго,В. окръжен съд е разпределил крайния резултат от това деяние в два самостоятелни престъпни състава.Посочени са като касационни основания и допуснати от съда процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието.
Второто искане за възобновяване на наказателното дело касае допуснато съществено процесуално нарушение-отказ за конституиране на пострадалите-родители на загиналата Кр.К. като частни обвинители.Освен това, е посочено изрично и че наказанието е явно несправедливо както по размер,така и по начин на изтърпяване.Предвид констатираното съществено процесуално нарушение ,което е ограничило процесуалните им права за защита на накърнените им с престъплението права и законни интереси/включително да обжалват наказанието в двете му части/,възобновеното дело с отменената присъда е разгледано за трети път, но с участието на конституираните като частни обвинители пострадали. При този изход на делото, последващият съдебен състав не е бил обвързан с резултата по отменената присъда,тъй като делото е било разгледано при вече отстранено съществено процесуално нарушение,с участието на нова страна по делото,която се ползва с правата по чл.76 и сл.НПК,вкл. и да иска ефективно изтърпяване на наказанието.
В този смисъл като не е отложил по реда на чл.66,ал.1 НК наказанието лишаване от свобода,първоинстанционният съд не е отежнил процесуалното положение на подсъдимия.Въззивният съд от своя страна потвърждавайки изцяло присъдата,също не е нарушил процесуалните права на подсъдимия.
С оглед на изложените мотиви,решението на въззивния съд като правилно,законосъобразно и справедливо в частта за наказанието на подсъдимия,следва да се остави в сила
Воден от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 247 от 28.07.2010г. по внохд № 31/2010г. по описа на Софийския апелативен съд,с което е потвърдена изцяло присъда № 30 от 21.10.2009г. по нохд № 170/2009г. по описа на Видинския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|