Р Е Ш Е Н И Е
№ 353
гр.София,05 ноември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ЛАДАПАУНОВА
при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1227/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното:
Производството е образувано по реда на чл. 346,т.1 от НПК.
Срещу нова въззивна присъда №6 от 11.06.2015 год., постановена по внохд№81/2015 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр..ВАРНА са подадени касационни жалби и допълнения към тях, както следва: от адвокат В. Й. служебен защитник на подсъдимата М. О. К.; от подсъдимата Л. Б. Б..
В касационната жалба и допълнението към нея, защитникът на подсъдимата М. О. К. изтъква нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Всъщност с твърдение за нарушение на закона в жалбата преимуществено се развиват оплаквания на съществени процесуални нарушения и за нарушение на закона. Според касатора, не е установено по безспорен начин, че на инкриминираната дата 26.03.2013 год. подс.К. е държала високо рисково наркотично вещество с цел разпространение; не е установено че е разпространявала намереното в нея наркотично вещество, тъй като е задържана на обяд и намереното количество обективно не е могло да бъде разпространено; неубедителна е тезата на съда, че след като подсъдимата е използвала два мобилни телефона, лек автомобил и се е срещала с много хора, е разпространител на наркотични вещества; намерените в дома й четири бр. повредени електронни везни със следи от марихуана и метамфетамини не налага извод , че е разпространител на наркотици, тъй като тя ги е използвала за лична употреба; кредитирани са единствено показания на свидетелите С., П.,П. и на свидетел с тайна самоличност, посочени от обвинението, които лица са осъдени преди това в друго наказателно производство за същото деяние; показанията им имат характер на тяхна защитна теза и целят да смекчат правното им положение, а не за разкриване на обективната истина; свидетелят И. има личен мотив да уличава подсъдимата; свид.К. е чувала разговори, че К. разполагала с пари, марихуана и пико, но няма преки впечатления за тези факти ; обвинението е игнорирало обясненията на К., че използва наркотични вещества като „медицинско средство”; не са взети предвид ниските количество и процент на вредния компонент в иззетото наркотично вещество, както и ниската му пазарна оценка; не е доказано обвинението държане с „цел разпространение” на наркотика; неоснователно не е възприета квалификация по чл. 354а, ал.3 от НК респ.- по чл. 354а, ал.5 от НК, тъй като е засегнат незначителен обществен интерес.
Иска се преквалифициране на деянието по предложените квалификации и намаляване размера на определеното й наказание.
В жалбата и допълнението към нея, подадени от подсъдимата Л. Б. се претендират нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието по отношение наложената с присъдата кумулативно глоба от 20 000 лева. Изтъква се, че неправилно е призната за виновна като съизвършител на деяние с осъдения П. / осъден в приключило срещу него със споразумение наказателно производство/;според свидетелите Д.,Т., П. той е известен, че се занимава с разпространение на наркотици като „професия”, но не е доказано, че и Б. се занимава със същото; не е доказано, че е закупила и държала лично в квартирата си прекурсори; незаконосъобразно претърсването и изземването са били извършени без нейното лично участие и е нарушен чл. 162 от НПК; не е участвала пряко в опита да се произведе метамефамин; съдът неоснователно не е кредитирал показанията на свид.Н. С., който е посочил в показанията си, че Б. е спяла, докато е правен опит за произвеждането на синтетичния наркотик; пребиваването й във вилата е имало за цел единствено да се сближи със свид.К., но не и да има нещо общо с производството на наркотик.
Иска признаването й за невиновна по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.2 от НК. Алтернативно иска преквалифициране на деянието й по чл. 354а, ал. 1,изр.2 ,вр. чл.18, ал.2 от НК вр. с чл. 20, ал.2 от НК, в чл. 354а, ал. 1, изр.2 от НК, вр. чл.18, ал.1 от НК, вр. с чл.20, ал.4 от НК като помагач и наказанието й да се определи на основание чл. 58 б.”б” от НК, вр. с чл.55 от НК като не й се налага кумулативното наказание глоба от 20 000 лева.
В съдебното заседание пред ВКС адвокат А. лично и с подс.Л. Б. поддържат жалбата. Пледират за неучастие в инкриминираното деяние на Б.. Не е доказано , че има фактическа власт върху намерените в квартирата й прекурсори; глобата е несъразмерно тежка. Иска се оправдаване на подсъдимата по обвинението. В своя лична защита подсъдимата моли да справедливост , защото не е нарушила закона.
Адвокат Й. , която се явява лично и вместо подс.К. , поддържа жалбата.Акцентира на обстоятелствата , че К. е задържана на обяд и не е имала възможност да разпространяване наркотика за който е обвинена в разпространяване. Моли деянието й да бъде преквалифицирано в по-леко наказуем състав по чл.354а, ал.3 , респ. по ал.5 от НК.
Прокурорът от ВКП е на становище за неоснователност на жалбите и за оставяне в сила въззивната присъда.
В последната си дума подс.Б. заявява, че не е нарушила закона.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД ОПЛАКВАНЕТО В ЖАЛБИТЕ, ОСНОВАНИЯТА И ДОВОДИТЕ В ТЯХ, И В ПРЕДЕЛИТЕ по чл. 347 НПК, СЪГЛАСНО ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО :
С присъдата по НОХД № 956/ 2014 г. на Окръжен съд гр.Варна, постановена на 23.02.2015г. подсъдимите М. К. и Л. Б. са били признати за виновни, както следва: подс. М. О. К. - в престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК и подс. Л. Б. Б. – в престъпление по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2 от НК, вр. чл. 20, ал. 3 от НК, за които са им наложени наказания от по две години лишаване от свобода, изпълнението на които, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил за срок от по четири години за всяка от тях, считано от влизане присъдата в сила; наложени са им кумулативно и наказания глоба в размер на по 5 000 лв.; по чл. 67, ал. 3 от НК за всяка от подсъдимите е поставена и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК - „задължителни периодични срещи с пробационен служител”. С присъдата съдът е признал подс.Б. за невиновна и я е оправдал по обвинението за престъпление по чл. 354а, изр. 2 от НК . На подсъдимите са възложените направените по делото разноски.
По въззивен протест на прокурор при ОП гр.Варна и по жалби от защитниците на подсъдимите е образувано внохд№81/15 год. по което с нова въззивна присъда № 6 от 11.06.2015 год. е отменена присъда № 22 от 23.02.2015 година по НОХД № 956/2014 год. на Окръжен съд гр.Варна в частта, с която подсъдимата Л. Б. Б. е призната за невинна за престъпление по чл. 354а, ал.1, изречение 2 от НК и вместо това е призната за виновна, че на 26.03.2013г., в [населено място], без надлежно разрешително е държала: 1/. прекурсори - солна киселина 3480 мл. на стойност 12,18лв, и толуол 2000 мл. на стойност 31,6 лв., поставени под контрол съгласно Регламент на ЕС № 273 / 2004г. - чл.2, буква "а", Приложение I, Категория 3; 2/. материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин, както следва: натриева основа с нетно тегло 1029,62 грама, на стойност 3,60 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, изречение 2 от НК и вр. с чл. 54 от НК е осъдена на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, както и на ГЛОБА в размер на 20 000 лева.
Присъдата е изменена в частта, с която същата подсъдима е призната за виновна по чл. 354а, ал.1, вр. чл. 18, ал.2, вр. чл. 20, ал.3 от НК като е приложен закон за същото наказуемо престъпление и е преквалифицирана формата на съучастие от чл. 20, ал. 3 от НК, в чл. 20, ал. 2 от НК.
На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимата Б. е определено общо най-тежкото наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл. 67, ал.3 от НК съдът е постановил пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични срещи с пробационен служител” през изпитателния срок.
На основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединил изцяло към общо определеното наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 20 000 лева. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПРИСЪДАТА Е ПОТВРЪДЕНА.
По жалбата на подс.М. О. К.:
Съставът на ВКС намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Недоволството в жалбата е фокусирано върху оплакването, че не е установено по несъмнен начин на инкриминираната дата 26.03.2013 год. подс. К. да е държала високо рисково наркотично вещество с цел разпространение. Оспорването на констатациите за упражняваната от подсъдимата фактическа власт по отношение на намерения у нея наркотик е голословно и основателно е опровергано от съдебните инстанции от анализа им на събраните доказателствени източници. Направените от състава на ВАС фактически констатации за инкриминираното деяние и авторството му от подс.К. са въз основа на обективен, всестранен и пълен анализа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие и пред двете инстанции по фактите доказателства, който отговаря на изискванията по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК. На проверка, оценка и анализ са били подложени доказателствени източници, съдържащи преки и първични доказателства , изясняващи деянието и авторството му от подсъдимата. Във фактическата власт на К. на 26.03.13 г. са били открити и иззети по надлежния процесуален ред чрез протоколи за претърсване и изземване, протокол за личен обиск, одобрени от съдия, протоколи за доброволно предаване високорискови наркотични вещества метамфетамини и марихуана, чието естество и количество е установено от изготвените С.. Установено е, че наркотикът е бил разпределени в различни количества и с различно процентно съдържание на активно вещество. От протокола за претърсване и изземване от л.а., „Хонда”мод.”С.,рег. [рег.номер на МПС] и личната раница на подсъдимата, носена от нея на същата дата, са иззети различни количества метамфетамини и марихуана, както и електронна везна със следи от тетрахидроканабинол, както следва: 1,82 грама жълто кристално вещество - метамфетамин с активен компонент метамфетамин 17,8% и 10 бр. празни самозалепващи се полиетиленови пликчета; 0,32 грама бежово кристално вещество смес от метамфетамин, ацетаминофен и хлорфенирамин със съдържание на активен компонент метамфетамин под 0,1%; 0,47 грама , разпределени в четири обекта от по 2бр. х 0,17гр., съответно 1бр. х 0,04гр. и 1бр. х 0,09гр. бежово кристално вещество - смес от метамфетамин и ацетаминофен с активен компонент метамфетамин 31,6%; 0,10 грама жълто кристално вещество - смес от метамфетамин и ацетаминофен със съдържание на активен компонент метамфетамин 1,1% ; 1,24 грама кремаво кристално вещество метамфетамин и ацетаминофен със съдържание на активен компонент метамфетамин; 10,3% 1,81 грама жълто кристално вещество метамфетамин и ацетаминофен с активен компонент метамфетамин 0,4% ; марихуана с нетно тегло 1,51 грама, разпределена в пет броя самозалепващи пакетчета с активен компонент тетрахидроканабинол 5,50 % ; цигара марихуана с нетно тегло 0,09 грама с активен компонент тетрахидроканабинол 5,50 %, . Намерени са множество празни полиетиленови самозалепващи се пликчета. Отделно от това, от протокол за доброволно предаване е изяснено, че К. е държала и още две пликчета със следи от амфетаминови производни и прозрачна тръбичка със следи от амфетаминови производни. От протокола за личен обиск е установено, че подсъдимата е държала и полиетиленов плик с марихуана с тегло 0,56 грама с активен компонент 5,50 %. От протокола за претърсване и изземване в дома на подс. К. са били иззети още четири електронни везни със следи от тетрахидроканабинол и амфетаминови производни, както и опаковки от медикамента „Хюмекс грип". Тези фактически данни, са ценени с показанията на свидетелите С., И., К., П., които са възпроизвели личните си възприятия, че подс. К. е упражнявала фактическа власт върху наркотични вещества и се е занимавала с разпространението им.
Кредитирането като достоверни на показанията на свидетелите на обвинението е подкрепено и от писмените доказателства, писмените доказателствени средства и от веществените доказателства. Показанията на свидетелите С., И., К., П. са ценени след като са съпоставени с преки и първични фактически данни, допринасящи за изясняване на деянието и автороството от подсъдимата. Такива данни се съдържат в протоколите за претърсване и изземване от дома и от автомобила на К., както и в протокола за личния обиск на подсъдимата. Пряко относими към основните факти от предмета на доказване са веществените доказателства – наркотичните вещества , иззети от личните вещи на подсъдимата. Дори част от свидетелите да възпроизвеждат непряко възприети факти като такива, че са чували подс.К. да се занимава с продажба на наркотици ; че знаят тя да си е купувала „пико” от свид.П. / спр. показ. на свид.П./, показанията им са съпоставени и с тези на очевидци на същите фактически обстоятелства като свидетелите С. и И., които са купували от К. „пико” за по 20-30 лева на парче”, или тя ги е черпила със същото. Обстоятелството , че не е установено разпространението на намерените в нея и инкриминирани от обвинението наркотични вещества не опровергава изводът на съдилищата по фактите, че те са били държани със същата цел – за разпространение. Основателно въззивната инстанция е използвала правилата на формалната логика при оценката и анализа на доказателствата за извеждане на специалната цел в съзнанието на подсъдимата за разпространението на държаните наркотични вещества като в мотивите са обсъдените срещите й с широк кръг от хора, уговаряни с използвани от нея два мобилни телефона, лек автомобил и четири броя електронни везни със следи от марихуана и метамфетамини. Доводите на защитата, че подсъдимата е използвала наркотиците за лични нужди и за произволност на изводите, изясняващи специалната цел са неубедителни, поради несъответствието им със събраните доказателства.
Законът е приложен правилно като инкриминираните фактически обстоятелства правилно са подведени под признаците на престъпление по чл. 354а, ал.1, предл.четвърто и предл. пето от НК – държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешение, с цел разпространение.
Неубедителна е тезата на защитата, че от поведението на подс.К. не се установявала обективната и субективна страна от състава на инкриминираното деяние. Държането като форма на изпълнение на инкриминираното деяние се изразява в упражняването на фактическа власт върху предмета на престъплението, в случая – на наркотичните вещества. По делото е безспорно установено, че подс.К. е упражнявала фактическа власт върху намерения в носената от нея раница и в лекия и автомобил наркотик, без значение дали го е владяла като свой или като чужд. Тя е имала съзнанието, че наркотикът е в нейната фактическа власт, тъй като тя е разполагала с възможността да осъществява личен контрол върху тях, включително и да се разпорежда с този предмет. Голословно е твърдението в жалбата, че намерените в дома й четири броя повредени електронни везни със следи от марихуана и метамфетамини, както и намерените в лекия й автомобил и в раницата й наркотични вещества са били за лична употреба и не налагали извод, че са били предназначени за разпространение. Според правната теория и съдебната практика на ВКС е изяснено, че специалната цел относно предназначението на наркотика за разпространение е изводима и се доказва не само от количеството на намерения във владението на дееца наркотик, но и от вида, стойността, начина на разпределението и опаковането му, мястото където е открит. За наличието на престъпната цел не е необходимо деецът да е извършил обективни действия на разпространение, достатъчно е намереното количество да е предназначено по обективни признаци за такова разпространение, поради което не се споделят доводите в жалбата, че подсъдимата не била разпространила намерените количества наркотик, поради което не следвало да носи отговорност за престъпната цел. Основателно в мотивите на въззивното решение са оценени като несъстоятелни доводите, че подсъдимата е делила наркотика на дози, за да контролира приема им за лична употреба , а не с цел разпространение. Намерените в нея пакетчета са с различни количества от 0, 04 гр. до 1, 82 гр., разпределени в отделни пакетчета; за оразмеряването им е използвана електронна везна, по която са установени следи от същите наркотични вещества. От кредитираното заключение на физико-химическата експертиза държаните в раницата общо 2, 16 г. марихуана от подс. К. са били достатъчни за изготвянето на 24 цигари; общото количество иззети метамфетамини и марихуана от лекия автомобил е позволявало да бъдат изготвени 146 дози в пликчета; в други две пакетчета количеството от по 0, 17г метаамфетамин е позволявало изготвянето на 34 броя дози в пликчета и пр. Основателно е изведено, че тези данни обективират не само упражняване на фактическа власт върху иззетите от владението на подс.К. количества наркотик, но и определят предназначението им за разпространение.
Правилно е изведена специалната цел. Съдилищата по фактите правилно са отчели не само количествения критерий, но и всички съвкупни елементи за начина на държането на наркотика. Престъпната цел като елемент от субективния състав на престъплението не изисква нейното реализиране, за да възникне отговорността, поради което с доводите си за нейното отсъствие в установената престъпна дейност на подсъдимата защитата прави недопустимо смесване между разпространението на наркотика като една от формите на изпълнителното деяние в основния състав на това престъпление, с престъпната цел със същото съдържание, която е елемент на субективния състав на престъплението.
Ето защо, неоснователно се претендира преквалификация на деянието по чл. 354а, ал.3 от НК респ., още по-малко - по чл. 354а, ал.5 от НК, който е неприложим относно основния състав по чл.354а, ал.1 от НК.
Липсват основания за намаляване размера на наложеното на подсъдимата наказание, което е съобразено с всички определящи отговорността обстоятелства по чл. 54 от НК и с целите по чл. 36 от НК.
По жалбата от подсъдимата Л. Б.:
При проверката съставът на ВКС не установи наличието на посочените в жалбата на подс. Б. съществени процесуални нарушения в процесуалната дейност на въззивната инстанция, които да са довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда относно приетите за установени обстоятелства от предмета на доказване. Неподкрепени от данните по делото са твърденията, че констатациите на състава на ВАС относно държането от подсъдимата на процесните прекурсори и материали за синтез на наркотични вещества , иззети от квартирата й на 26.03.2013 год. с протокол за претърсване и изземване, почивали на данни, възпроизведени от негодно доказателствено средство протокол за претърсване и изземване от същата дата. Основателно е прието от въззивната инстанция , че процесуалното действие претърсване и изземване на процесните прекурсори от жилището на Б. в [населено място], на ул.”д-р” П.”№12,вх.Б, ет.4, не е извършено в нарушение на чл. 162 - 163 от НПК. Съставеният протокол, който е доказателствено средство по см. на чл.131 от НПК за реда, действията на разследващият орган и за събраните чрез това действие доказателства, е разчетен правилно, че са спазени всички формални изисквания за извършване на валидно претърсване и изземване от дома на подс.Б.. Действието е извършено на 26.03.13г. между 19.40 ч.- 20.25ч., малко след като подс.Б. е напуснала жилището, в присъствието на две поемни лица, експерт и на свид.К., която е лице , което е използвало жилището, имащо ключ и достъп до него. Макар подс.Б. да не е присъствала на претърсването и изземването от жилището си, в този момент правомерен достъп до същото е имала именно свид.К.; протоколът е бил одобрен на 27.03.13 г. в 11.30ч.от съдия; извършвайки процесуално-следственото действие в нейно присъствие, разследващите не са допуснали нарушение на чл.162, ал.1 ,респ. ал.2 от НПК. Събраните чрез посоченото доказателствено средство веществени доказателства, а именно : част от блистер от противогрипното лекарство „Хюмекс”, петлитровата туба солна киселина със съдържание от 3 480 мл. , две бутилки толуол и торба, съдържаща 1 029, 69 гр. натриева основа, са ценени в съвкупност с показанията на свидетелите П. и К., които са установили , че преди да си тръгне от квартирата на инкриминираната дата, подс.Б. е взела със себе си няколко таблетки от противогрипното лекарство „Хюмекс” и отделни количества от съдържащите се в тубите течни вещества. Убедително са опровергани доводите на защитата, че до квартирата на Б. са имали достъп множество лица; опровергано е твърдението , че намерените прекурсори може да са на други лица , вкл. и на свид.К., тъй като е установено, че тя физически е напуснала квартирата още преди тези вещества да се намират там. Безспорно е установено както държането на процесните вещества от подсъдимата, така и че е участвала пряко в опита да произведе метамефамини. Неоснователно се твърди в жалбата, че съдът не е кредитирал показанията на свид.Н. С., който е посочил в показанията си, че Б. е спяла, докато е правен опит за произвеждането на синтетичния наркотик и пребиваването й във вилата е имало за цел единствено да се сближи със свид.К.. Тези данни нямат пряка логическа връзка с главния факт по делото, а именно - участието на подсъдимата в опит за произвеждането на синтетичен наркотик. Съдът е изложил убедителни аргументи относно кредитираните от него доказателствени източници за действията на Б. по време на пребиваването й във вилата. Съдебните инстанции не са имали основание да не кредитират кореспондиращите си взаимно показания на свидетелите П., К. и С. за участието на подс.Б. в подготовката и в началото на действията по изготвянето на наркотика. От показанията на свидетелите К. и С., пристигнали във вилата в 04.25 ч., е установено, че „готвенето” е било в напреднала фаза; че след 04.25ч. са били извършени редица действия по изпълнение за създаването на „пико”, в които е участвала подс.Б.; че тя е била будна до 05.35 ч., през което време са протичали процесите на производството на инкриминирания предмет. Правилни са изводите, че с цялостното си поведение подс. Б. е участвала в този процес както със суровини, така и с конкретни действия с прилагане на умения в етапите на синтез на наркотика. Неоснователно се оспорва процесуалната дейност по проверката на достоверността на показанията на свидетелите К. и П., С., Д., Т., П.. Те са проверени както от съпоставянето помежду им, така и с други обективни данни от писмените доказателства - разпечатки от проведените от подс.Б. телефонни разговори и данните за местоположението на клетките, от които те са осъществени. Установено е, че на инкриминираните дата и часово време подс. Б. се е намирала именно в процесната вила в местността „А. мак”, където прекурсорите са били занесени и използвани за превръщането им в синтетичен наркотик/ спр.мотивите на ВАС на стр.18-29/.
Не е нарушен материалният закон.
При установените фактически данни правилно е изведена отговорността на подсъдимата Б. под признаците на чл. 354а, ал. 1, изр.2 от НК. Доказано е изпълнителното деяние – държане без надлежно разрешително на прекурсори - солна киселина 3480 мл. на стойност 12,18 лв. и толуол 2000 мл. на стойност 31,6 лв., поставени под контрол съгласно Регламент на ЕС № 273 / 2004г. - чл.2, буква "а", Приложение I, Категория 3, както и материали, предназначени за синтез на наркотично вещество метамфетамин, както следва: натриева основа с нетно тегло 1029,62 грама, на стойност 3,60 лв. Правно издържани са изводите на ВАС, че деянието е на просто извършване - установената от подсъдимата фактическа власт върху инкриминираните вещества; при обективиран от данните по делото пряк умисъл от начина на държането, а и последващото им използване. Подсъдимата е съзнавала естеството на веществата и наложената от правния ред забрана, тъй като държането им е било укривано от нея.
В съответствие с установените факти, Б. е призната за виновна и по второто обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1,изр.2 ,вр. чл.18, ал.2 от НК, вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за това че без надлежно разрешително, с цел разпространение, е направила опит да произведе високорисково наркотично вещество - метамфетамин, като опитът останал недовършен по независещи от нея причини във фазата на редукцията и пречистването на метамфетамина, при което е получена 360 мл. течност с основен компонент толуол със следови количества метамфетамин, ефедрин, 1-фенил-2-пропанон /фенилацетон/ и парацетамол. Основателно е прието, че подс.Б. е имала качеството съизвършител при осъществяване на престъпния състав, а не на помагач, тъй като Б., заедно със свидетелите П. и К. са участвали в самото изпълнително деяние "произведе" Установено е знанието на подсъдимата Б. на физическите и химични свойства и процеси при смесването на държаните от нея вещества; познанието й за начина на взаимодействие на продуктите. Обективирано е нейното участие не само в осигуряването на суровини и материали за извършване на синтеза на наркотика, но и познанието на самия процес на предизвикване на синтеза за изкуственото получаване на високорисково наркотично вещество. И тук са отчетени всички съвкупни елементи на субективната страна от състава на престъплението. Фактът на държането на прекурсорите, тяхното количество, поставянето им във взаимодействие, смесването им с цел получаване на метамфетамини и липсата на разрешение за тяхното производство, правилно са изведени при доказването на съдържанието на вината под формата на пряк умисъл, но и на специалната цел – предназначението на производството им за тяхното разпространение.
Неоснователно се иска наказанието на подсъдимата да се определи при условията на чл. 58 б.”б” от НК, вр. с чл.55 от НК, както и да не й се налага кумулативното наказание глоба от 20 000 лева. В тази насока съставът на ВКС изцяло подкрепя съображенията на ВАС с които е мотивирал неоснователност на искането за намаляване на наказанието на подс.Б.. Приложението на претендирания текст от закона е една правна възможност, която се съобразява не само със степента на довършеност на деянието, което е застинало във фазата на опита, но и с цялостната картина на степента на обществената опасност на конкретното деяние и дееца. Деянието е със завишена степен на обществена опасност поради самото си естество и мащаби; извършено е в реална съвкупност с още едно престъпление, увреждащо същите обществени отношения. Завишената степен на обществена опасност на подсъдимата е обусловена от начина й на живот, сочещ на неразрушената й връзка със социалната среда с висок риск да бъде въвлечена отново в нея, криеща опасността за продължаване на инкриминираната престъпна дейност. Ето защо наложените й основна и кумулативна санкции , както и мярката по чл. 66 , ал.3, вр. с чл. 42а от НК, са съответни на тежестта на извършените деяния и на целите на наказанието.
Воден от тези мотиви , съставът на ВКС , ІІІ н.о. намери , че не са допуснати касационни основания за отмяна или изменяване на атакувания въззивен съдебен акт и съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 от НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6 постановена на 11.06.2015 год. по ВНОХД №81/2015 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|