Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 444
София, 18.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1469/2021 година.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Обединена българска банка „АД, [населено място] против решение № 12562 от 30.12.2020 г. по гр.д. № 4927/2019г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и е заявил, че е налице и „очевидна неправилност”. Поставил е два въпроса свързани с действието на ипотеката, които въззивният съд не е разгледал. Третият поставен въпрос – „Следва ли вземания за законна лихва по чл.86,ал.1 от ЗЗД върху обезпечено с ипотека лихвоносно главно вземане, възникнали след датата на решението по откриване на производство по несъстоятелност, да бъдат приети с привилегия по чл.722,ал.1,т.1 от ТЗ в производството по несъстоятелност“ е релевантен. Този въпрос е свързан пряко с решаващите изводи на въззивната ннстанция, приела, че обезщетението за мораторни вреди от неизпълнението на парично задължение в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД не подлежи на договаряне от страните и се дължи по силата на закона за всеки ден след изпадане на длъжника в забава до погасявана на задължението, поради което по аргумент на обратното основание от нормата на чл.722, ал.1, т.9 вр. чл.616,ал.2, т.1 ТЗ, акцесорните вземания от законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезпечено с ипотека главно задължение, възникнали след датата на решението за откриване производството по несъстоятелност е с поредност на удовлетворяване чл.722,ал.1, т.7 ТЗ, поради това, че са такива възникнали след тази дата и неплатени на падежа.
Следователно поставеният трети въпрос е релевантен т.е. налице е общо основание. С оглед разгледаното разбиране за неизяснената законодателно съотносимост на разпоредбата на чл.174 ЗЗД във връзка с определяне на реда по чл.722,ал.1 ТЗ е налице необходимост от тълкуване. Или по третият въпрос страната е обосновала и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по което следва да бъде допуснато и касационно обжалване на решението.
Касторът е поддържал основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. По това основание, касаторът е интерпретирал правните изводи на състава, в контекста на оплакванията си за неправилност на акта, но не е обосновавал разбиране съответно на изложената дефинитивност, от която да може да бъде изведено това основание,тъй като не е разглеждана и установена нито една от хипотезите на основанието, като неговите доводи са свързани с оплаквания по чл.281 ГПК и като такива се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, с разгледаната касационна жалба се обосновава наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 40лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12562 от 30.12.2020 г. по гр.д. № 4927/2019г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора –„Обединена българска банка „АД, [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 40лв, в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: