Р Е Ш Е Н И Е
№ 296
София, 18 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди
и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ:КЕТИ
МАРКОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при
участието на секретаря Ив.Илиева
и в
присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА
изслуша
докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело
№ 274/2010 година
Производството е образувано на основание касационен протест на Апелативна прокуратура-гр. Варна срещу въззивно решение № 20 от 15.02.2010г. по внохд № 343/2009г. по описа на Варненския апелативен съд,с което е потвърдена присъдата на Окръжен съд-гр. Добрич по нохд № 132/2009г. постановена на 02.09.2009г.
В протеста се навеждат доводи за нарушение на материалния закон,касационно основание по чл.348,ал.1 т.1 НПК за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.
Подсъдимият Г. С. Н. лично и ч. служебния си з. адв. С моли протеста да се остави без уважение.
Прилага писмена защита,в която развива съображения в подкрепа на искането.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 23 от 02.09.2009г. по нохд № 132/2009г. Окръжен съд гр. Д. е признал подсъдимия Г. С. Н. за НЕВИНОВЕН в това,че през м.август 2000г в гр. Т. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери-22 076/двадесет и две хиляди седемдесет и шест/лева,като е потвърдил неистина в подадена справка-декларация № 8365/14.08.2000г. по Закона за данък върху добавена стойност,използвал документи с невярно съдържание-ДФ № 0000000251/26.07.2000г. и ДФ № 0000000252/27.07.2000г. издадени от ЕТ „Пасат-68 Атанас Стефанов” гр. К. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 22 076 лева и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл.255,ал.3 във вр.с ал.1 т.2,т.6 и т.7 НК.
ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения граждански иск от Д. ,представлявана от М. на финансите ч. пълномощника юрисконсулт П. срещу подсъдимия в размер на 22 076 лева.
С горното решение Апелативен съд-гр. Варна е ПОТВЪРДИЛ присъдата.
Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН:
За да постанови оправдателна присъда Окръжният съд е приел,че: 1. Не било доказано, че подсъдимият е закупувал зърно от член-кооператорите на ЗКПУ”Сокол”, с. С..2. Липсвали доказателства,че подсъдимия или негов представител са заплатили договорената цена за тази рента 3. Св. Атанас Стефанов , издал двете данъчни фактури е заявил ,че те са действителни т.е. той е продал визираното в тях количество зърно на дружеството,ръководено от подсъдимия.
Апелативният съд не е споделил това становище,като в мотивите си е отбелязал,че по делото са налице достатъчно доказателства,но те не следва да се обсъждат,защото правилната квалификация на деянието би следвало да бъде по чл.257 вр.с чл.256 НК в редакцията към момента на извършването му. Такова обвинение не било повдигнато,а съдът не може да приложи посочената разпоредба,тъй като тя предвиждала по-тежко наказание от това,което е повдигнато срещу подсъдимия. Неправилно обвинението било повдигнато и по чл.255,ал.3 вр.с ал.1 т.2,т.6 и т.7 НК,тъй като не е съществувало към момента на деянието.
От мотивите следва,че срещу подсъдимия са налице доказателства за извършено престъпление,но съдът не може да постанови осъдителна присъда,защото неправомерната му дейност не може да се подведе под правната квалификация посочена от държавното обвинение.
По същество въпросът се свежда до това,кой е приложимия закон по отношение деянието на подсъдимия.
Видно е,че Окръжна прокуратура-Добрич е повдигнала обвинение срещу подсъдимия по чл.255,ал.3 вр.с ал.1 т.т.2,6 и 7 НК/редакция ДВ,бр.75/2006г./От протеста става ясно,че посочената правна норма е по-благоприятна за подсъдимия,както с оглед по-ниския максимален размер на наказанието,така и по отношение на приложимост на една норма,докато при прилагане на старите норми на чл.257,ал.1 вр.с чл.255,ал.1 НК и чл.257,ал.1 вр.с чл.256,ал.2 НК извършени в съвкупност би било налице основание за прилагане на чл.23 НК и евентуално на чл.24 НК.
Основателно в протеста се поддържа,че извън изложеното, правната норма на чл.255,ал.3 вр.с ал.1 т.2,т.6 и т.7 НК съдържа същите форми на изпълнителното деяние,съществували в старите редакции на чл.255 и чл.256 НК/ДВ,бр.62/1997г./.
В този смисъл правоприлагането следва да е съобразено с разпоредбата на чл.2,ал.2 НК,каквато преценка е направило обвинението с правната квалификация на чл.255,ал.3 НК.
Доколкото апелативният съд е счел,че има извършено престъпление,при предявено с обвинителния акт обвинение,е следвало да съобрази разпоредбата на чл.304 НПК и приложи съответния закон. Съгласно доказателствата/приети от въззивния съд/ подсъдимият Г. Н. през м.август 2000г. е потвърдил неистина в подадена справка декларация с цел избягване плащането на данъчно задължение в особено големи размери,което е обуславяло възможност съдът за приложи чл.257 ал.1 вр.с чл.255,ал.1 НК/ДВ бр.62/1997г./. Това следва от правомощието визирано в чл.336,ал.1 т.2 НПК,след като в първата инстанция срещу Г. Н. е имало обвинение за данъчно престъпление осъществено ч. потвърждаване на неистина и използване на документи с невярно съдържание.
В чл.304 НПК са посочени хипотезите,при които е възможно постановяване на оправдателна присъда. Това са случаите,когато не се установи,че деянието е извършено,че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, и когато деянието не съставлява престъпление.
Данните по делото,както и мотивите на решението/за достатъчно доказателства/ изключват приложението на посочената правна норма.
К. не е приложил правилно материалния закон,въззивният съд е допуснал съществено нарушение по чл.348,ал.2 вр.с ал.1 т.1 НПК,което обуславя отменяване на протестирания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Допуснато е и нарушение на процесуалните правила,тъй като мотивите на съда не отговарят на изискванията на НПК. Не е ясно какви факти приема,след като не споделя становището на окръжния съд за недоказаност на деянието.
При повторното гледане на делото,и изготвяне на мотивите,съдът следва да съобрази разпоредбата на чл.339 НПК и като втора инстанция по фактите и приложението на закона, след анализ на доказателствата да изложи съображения приема или не фактите по делото,респ. да изследва какви законодателни промени е претърпяла правната норма свързана с конкретното деяние и изпълнителните му форми/ към 2000г. и към 2006г./ и коя от тях при доказано от фактическа с. деяние следва да се приложи,като съобрази и разпоредбата на чл.2,ал.2 НК.
Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.4 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение