5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
С., 30.09.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 934/ 2012 година
Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 211 от 23.05.2012 г. по т.д. № 663/2011г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която е отменено Решение №771 от 01.07.2011 г. по гр.д. №3968/ 2010 г. на Старозагорски районен съд, с което е уважен иска на [фирма] - [населено място] срещу Н. Д. В. - от [населено място] по чл. 422 ГПК над 2490 лв. до 25 000 лв. и е постановено друго, с което е отхвърлен иска за признаване за установено, че ищецът има вземане към ответника за посочената разлика - възнаграждение за изпълнени СМР, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 2810/ 2010 г. на СзРС, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че неправилно съдът е приел, че възложителят дължи сума до фиксираната в Договора от 30.03.2009 г. и не дължи претендираната разлика, което е в противоречие с неформалния характер на договора за изработка, който може да се сключи и устно, и е действителен и при ориентировъчна или определяема цена. Сочи, че възложителят е подписал Договора за изпълнение на груб строеж, в който е посочено, че неразделна част са Приложение №1 и офертата на изпълнителя и няма клауза, че те следва да се подпишат от възложителя, като действително извършените и необходими за изпълнението на договора СМР, са актувани с протоколите обр.19 - това са изпълнените СМР съгласно заложеното в договора и неправилно съдът е дерогирал Протокола от 30.06.2009 г., а е признал извършеното по него от възложителя частично плащане. Иска в обжалваната част решението да се отмени и да се уважи изцяло искът по чл. 422 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. В. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С Определение № 405 от 12.06.2013 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпросите, решени в противоречие с установената съдебна практика: за значението на подписан от възложителя протокол обр.19 за установяване на действително изпълнените СМР при претендирано заплащане, за необходимостта от друго допълнително съглашение на страните относно обема и стойността на изпълнените и приети СМР, описани в двустранно съставените протоколи обр.19 и за цената, уговорена с договора - дали тя е фиксирана или определяема.
Въззивният съд, за да отмени решението в частта, с която е уважен искът по чл. 422 ГПК за установяване на вземане 22 510 лв. и да го отхвърли, е изложил, че със сключения Договор за строителство от 30.03.2009 г. страните са уговорили обща стойност на договорени видове работи само за цени на труд 37 000 лв., в която цена не са включени ДДС, материали, инвентар, доставно складови, допълнителни разходи, механизация, описани в Приложение №1 за видовете работи, обема и цените им, каквото двустранно подписано приложение липсва, а подписаното от ищеца, не ангажира ответника. По съображения, че страните са уговорили при възлагане на непредвидени и допълнителни видове СМР, които не са включени в Приложение №1, те да се договарят и заплащат отделно, съдът е посочил, че ищецът не твърди и не установява да е налице анекс за допълнителни СМР, каквото правно значение актовете обр.19 нямат и тъй като е уговорено твърдо възнаграждение и възможност за увеличаване само при анекс, съдът е приел, че е неоснователно искането за възнаграждение над уговореното. При стойност на СМР 37 000 лв. по договора и платена сума 34 510 лв., съдът е признал, че ответникът дължи разликата 2490 лв., затова частично е отменил решението над тази разлика и е признал, че е неоснователен иска по чл. 422 ГПК за признаване вземане на ищеца за 22 510 лв.
Обжалваното решение е незаконосъобразно. Неправилно и без да съобрази събраните по делото доказателства, съдът е тълкувал волята на страните по т.2.1 от Договора, че „общата стойност на договорените видове работи само за цени на труд възлиза на 37 000 лв., в която цена не е включен ДДС, материали, инвентар, доставно складови, допълнителни разходи, механизация”, в смисъл, че страните са уговорили фиксирана цена на договорените работи.
Двустранно съставеният и подписан Протокол от 25.06.2009 г. за установяване извършването и заплащането на натурални строителни и ремонтни работи, възложителят не оспорва, а от приетата тройна съдебно - почеркова експертиза се установява, че възложителят е подписал и Протокол обр.19 от 30.06.2009 г., затова оспорването на този протокол е неоснователно.
За установяване волята на страните, съдържаща се в т.2.1 от Договора и конкретно дали страните са уговорили фиксирана цена на възложените за изпълнение СМР, възлизаща на 37 000 лв., е изслушана и приета техническа експертиза. В заключението на л.82 вещото лице въз основа на двустранно съставените протоколи обр.19 за изпълнените видове работи, към които не са приложени анализни цени, е ползвало предоставен му от изпълнителя анализ за изпълнение на 1 м3 тухлена зидария, който включва труд, допълнителни разходи, механизация и печалба, на стойност 112.23 лв./ м3, без материали, с която стойност вещото лице сочи, че изпълнената зидария е актувана в съставения акт обр.19 и ползвайки справочниците за средните за страната цени по видовете работи, за отделните видове изпълнени работи вещото лице счита, че цените, посочени в двата акта обр.19, са само за труд, не и за материали.
Свидетелите Ю. В. Я., работил като технически организатор на изпълнителя и С. А. Н., работил при изпълнителя, установяват, че изпълнителят е осигурявал материалите, предмет на самото строителство (кофраж, платна и др.), а възложителят е осигурявал материалите, които се влагат в строителството (тухли, арматура, бетон и др.). Показанията на останалите разпитани свидетели са за вида и обема на изпълнените СМР, посочени в двустранно съставените протоколи обр.19.
Въз основа на тези доказателства въззивното решение в обжалваната част е незаконосъобразно, тъй като действителната воля на страните, съдържаща се в т.2.1 от Договора от 30.03.2009 г., е тълкувана в нарушение на чл. 20 ЗЗД и без връзка с останалите доказателства. В противоречие с установената съдебна практика за значението на двустранно подписаните протоколи обр.19, като частни документи, установяващи действително изпълнени СМР, техния обем и стойност, и приемане на работата от възложителя, което поражда задължение за плащане на дължимото възнаграждение, въззивният съд не е отдал необходимото значение на двата протокола обр.19 и на извършеното от възложителя частично плащане. В Договора т.2.1 страните са уговорили ориентировъчна цена на СМР, видовете и цената на които се съдържат в Приложение №1, неразделна част от договора, затова следва да се приеме, че представените Оферта и Количествено-стойностна сметка-приложение №1, съдържащи видовете СМР, количество, единична и обща стойност, са част от Договора и не е необходимо да бъдат подписани и от възложителя. Последният, приемайки предложението на изпълнителя, е подписал договора, в приложението към който се съдържат както вида на подлежащите на изпълнение СМР, така и цената им. С последствие съставените от страните протоколи обр.19 са уточнени изпълнените и приети СМР, обема и стойността им. Като е установено от техническата експертиза, че в протоколите обр.19 цените са само за труд, възложителят дължи възнаграждение за изпълнените и приети СМР, посочени в двустранно съставените протоколи обр.19, като изпълнителят не претендира за цени на СМР извън тези в протоколите обр.19. Съгласно установената съдебна практика по чл. 266 ал. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като приемането може да се установи с всякакви доказателствени средства, включително с приемо-предавателен протокол за конкретно изпълнени СМР с посочени видове, количества и стойност, в който поръчващият може да направи възраженията си за неточно изпълнение в количествено или качествено отношение. Протоколът обвързва страните за изпълнените и приети СМР и възложителят дължи възнаграждение съгласно приемо - предавателния протокол, който, като частен свидетелстващ документ, може да бъде оспорен от всяка от страните, в който случай съдът преценява документа с оглед всички събрани доказателства - в този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК решения, задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№65/ 16.07.2012 г. по т.д.№333/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и Р.№ 110/17. 08.2011 г. по т.д.№ 597/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.
Решението, с което е прието, че искът по чл. 422 ГПК е основателен само за сумата 2490 лв. и е неоснователен за разликата до 25 000 лв.- вземане на ищеца за възнаграждение по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, като неправилно, следва да се отмени, на основание чл. 293 ал. 2 ГПК. Тъй като от заключенията на техническата и счетоводната експертизи се установява, че вземането за възнаграждение за изпълнените СМР, описани в двата акта обр.19, е в размер на 70 587.84 лв. и след приспадане на частично издължените суми от възложителя, остава задължение 36 077.84 лв., с оглед размера, в който искът е предявен 25 000 лв., като се отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 2490 лв. следва да се постанови друго, с което искът да се уважи и за 22 510 лв.
Поради този изход на спора решението следва да се отмени и в частта за разноските. На ищеца следва да се присъдят разноски за първоинстанционното производство 3061 лв.(1000 лв. държ.такса, 1000 лв. адв.възнаграждение и 1061 лв. за вещи лица) и разноски за въззивната инстанция 500 лв.(държ.такса) - общо 3561 лв., както и разноски за касационната инстанция 480.20 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ в обжалваната част, с която искът по чл. 422 ГПК е отхвърлен, както и в частта за разноските Решение № 211 от 23.05.2012 г. по т.д.№ 663/2011 г. на Старозагорски окръжен съд и вместо него постановява:
Признава за установено по иска по чл. 422 ГПК на [фирма] - [населено място] срещу Н. Д. В. - от [населено място], че ищецът има вземане към ответника 22 510 лв. - възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за строителство от 30.03.2009 г., със законната лихва от датата на заявлението 31.05.2010 г. до окончателното изплащане, за която сума и за сумата 2490 лв., за която искът е уважен с влязло в сила решение, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д.№2810/ 2010 г. на СзРС,
ОСЪЖДА Н. Д. В. - от [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] разноски по делото за двете инстанции 3561 лв., както и разноски за касационната инстанция 480.20 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|