Р Е Ш Е Н И Е № 442 гр. София, 15 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Жанина Начева Теодора Стамболова при секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора И.Чобанова изслуша докладваното от съдията Е.Авдева наказателно дело № 1395 / 2012 г. Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения С. П. Ж. за възобновяване на производството по нохд № 113/2012 г. по описа на Окръжния съд в гр.Пазарджик. В искането се сочи, че съдът неправилно е групирал наложените на осъдения. с отделни присъди наказания, тъй като : 1.датата на извършване на престъплението по нохд № 203/2009 г.по описа на Районния съд в гр.Пазарджик е сбъркана, 2.изпитателният срок за осем от наложените наказания е изтекъл и те не подлежат на изпълнение поради давност и 3. искателят е реабилитиран за осъждането по нохд №1108/2003. г. В съдебното заседание пред касационната инстанция С. Ж. и неговата защита поддържат искането по изложените съображения. Прокурорът пледира против ревизия на решението с аргументи за правилно приложение на правилата за групиране на наказанията по чл.23 и чл. 25 от НК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството по делото на Районния съд в гр.Пазарджик, установи следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 87 от 10.02.2012 г. по наказателно дело № 3153/2011 г. отменил по реда на възобновяването на наказателни дела влязлото в сила решение № 168 от 30.09.2011 г. по внход № 451/2011 г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик в частта , с която е потвърдена присъда № 157/23.06.2011 г. по нохд № 917/2011 г. на Районен съд- Пазарджик относно групиране на наложените на осъдения С. П. Ж. наказания по нохд № 203/2009 г. и нохд № 2260/2008 г,двете на Районния съд в гр.Пазарджик, и върнал делото на същия съд за ново разглеждане. В мотивите си касационният съдебен състав отбелязал, че въззивната инстанция не е реагирала на допуснатото от районния съд неправилно определяне на санкцията при условията на чл. 25 във вр. с чл.23 от НК , пренебрегвайки данните за всички извършени от подсъдимия престъпления. При новото разглеждане на делото въззивният съд изпълнил дадените му указания.Той изменил първоинстанционната присъда в частта за групиране на наказанията, наложени на подсъдимия, като формирал съвкупност от престъпленията , предмет на девет отделни присъди, осем от които предвиждали условни наказания лишаване от свобода, а една - ефективно, вече изтърпяно наказание от шест месеца лишаване от свобода. Групирайки тези наказания по правилата на чл. 23 , ал.1 от НК съдът определил подсъдимият да изтърпи най-тежкото сред тях – една година и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор, от което приспаднал изтърпяните шест месеца лишаване от свобода по нохд № 1108/2003 г.на Районния съд в гр.Пазарджик. На основание чл.68 , ал.1 от НК съдът постановил наказанието по нохд №203/2009 г. на Районния съд в гр.Пазарджик в размер на четири месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно ефективно, тъй като в определения тригодишен изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК, на 06.01.2011 г. искателят извършил друго умишлено престъпление , наказано по нохд № 917/2011 г. на Пазарджишкия районен съд с десет месеца лишаване от свобода. Искането за изменение по реда на възобновяването на така постановения въззивен акт е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Трите основни довода на искателя следва да се отхвърлят по следните съображения: На първо място елементарна проверка на приложените писмени доказателства – справки и бюлетини за съдимост, показва, че деянието по нохд № 203/2009 г. на Пазаджишкия районен съд е извършено в посочения от съда период - 25.07.-15.08.2008 г. Прочее, този факт се потвърди и от служебната справка , извършена от ВКС в архивната служба на районния съд.Делото е приключило със споразумение, подписано от подсъдимия С. П. Ж. и неговия защитник, адвокат Й. К.. Аргументът на искателя , че в споразумението П. П. Ж. е посочен ката непълнолетен, без да е бил такъв към момента на деянието , е неотносим към основния , признат и проверен от съда в процедурата по Глава двадесет и девета от НПК, елемент от предмета на доказване, а именно – кога е извършено престъплението. Ето защо искането за промяна в групирането и изтърпяването на наказанията поради сгрешена дата на извършване на едно от престъпленията в съвкупността не може да бъде удовлетворено. На второ място позоваването на изтекла давност за изпълнение на наказанията, чието изтърпяване е отложено за различни по продължителност изпитателни срокове по чл. 66 , ал.1 от НК, не държи сметка за изричната разпоредба на чл.82, ал.2, хип.2 от НК. Давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня , когато присъдата е влязла в сила, а по отношение на наказанието, чието изпълнение било отложено съгласно чл. 66 , ал.1 от НК – от влизане в сила на присъдата или определението по чл.68 от НК. В настоящия процес няма данни за приложение на чл.68 , ал.1 от НК по отношение условните наказания, наложени на С. П., т.е .те не са активирани с изричен , влязъл в сила съдебен акт , поради което за тях не е започнала да тече т.нар. изпълнителска давност. Последната отразява период на бездействие на държавните органи по изпълнение на наложената санкция, свързан с определени правопогасяващи последици. Условното осъждане не предпоставя предприемане на действия срещу осъденото лице, тъй като същината му е отлагане на изпълнението на определеното наказание. На трето място незаконосъобразно е искането за отчитане на реабилитация по право на искателя за осъждането по нохд № 1108/2003 г. по описа на Районния съд Пазарджик. От изложеното по-горе е видно, че престъплението по това дело е включено в съвкупност с още осем престъпления, представляващи реална съвкупност. Тълкувателно решение № 54/1961 г., ОСНК допуска реабилитация по право както за лица , осъдени с една присъда , така и за тези , които са осъдени с няколко присъди, на за които са налице условията за определяне на общо наказание. В тази хипотеза обаче предпоставките за реабилитация трябва да са налице за всички осъждания. Частична реабилитация само по някои от присъдите е недопустима. Подобен подход би се конфронтирал със задачите и целите на реабилитацията като наказателноправен институт, базиран на принципите за справедливост и хуманност Вж. Д. М. , Проблеми на наказателното право , Обща част,стр.1048 и сл., който насърчава осъдения към законосъобразно поведение и му разкрива възможност за приравняване към неосъжданите граждани. Ето защо реабилитацията е обществено приемлива и легално допустима само при категорични изводи за настъпила позитивна промяна в поведението и ценностната система на осъденото лице , направени при съобразяване на цялостното му поведение. В настоящия случай преди извършеното групиране на наказания не са били налице основанията , посочени в чл.86, ал.1, т.1 от НК ,за реабилитация на С. П. Ж., по нохд № 2260/2008 г. , тъй като в изпитателния срок на наложеното по него наказание осъденият извършил престъплението по нохд № 917/2011 г. Водим от горното и след като не установи предпоставки за възобновяване на производството по нохд № 113/2012 г. по описа на Окръжния съд в гр.Пазарджик, Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. П. Ж. за възобновяване на производството по нохд № 113/2012 г. по описа на Окръжния съд в гр.Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. :