Р Е Ш Е Н И Е № 159 Гр.София, 04.11.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1060/2016 година Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на И. С. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2014 г. по гр. д. № 7112/2014 г. на Софийски районен съд, 62 състав. С посоченото решение е признато за установено по реда на чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, че И. С. П. дължи на [фирма] сумите 288 лв., ведно със законната лихва от 30.10.2013 г. до датата на изплащане, 69.60 лв. - неустойка, 17.49 лв. - мораторна лихва за периода 13.03. - 16.10.2013 г., и 125 лв. - разноски, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 45066/2013 г. на Софийски районен съд, и И. П. е осъден за заплати на [фирма] разноски за исковото производство в размер на 625 лв. В молбата за отмяна, уточнена в съдебно заседание, се твърди, че от 2013 г. молителят живее в чужбина и това обстоятелство е отразено в регистъра на населението на Столична община. На 10.12.2013 г. молителят гостувал на родителите си в България и тогава му била връчена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 45066/2013 г. на Софийски районен съд, 62 състав. С подадено на 17.12.2013 г. възражение по чл.414 ГПК молителят оспорил като недължими отразените в заповедта суми и уведомил съда, че живее в чужбина, поради което всички съобщения по заповедното производство или евентуално последвалата искова молба следва да му бъдат връчвани на посочен във възражението съдебен адрес по чл.40, ал.1 ГПК. При последващо посещение при родителите си в България молителят узнал на 06.10.2015 г., че е търсен на техния адрес от частен съдебен изпълнител, а на 07.10.2015 г. в кантората на ЧСИ В. Матова с рег. № 860 му били връчени покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158600400138, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 45066/2013 г., и покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20148600400177, образувано въз основа на изпълнителен лист по гр. д. № 7112/2014 г. На 08.10.2015 г. молителят извършил справка по гр. д. № 45066/2013 г. на Софийски районен съд и установил, че заявителят в заповедното производство [фирма] е подал искова молба и „е съединил иска си със заповедното производство”. Според молителя, съдът, пред който е образувано исковото производство, е разгледал делото в нарушение на съответните правила, тъй като не е взел предвид посочения от него в заповедното производство съдебен адрес по чл.40, ал.1 ГПК и е изпращал всички съобщения и съдебни книжа на постоянния му адрес, вместо на съдебния. Вследствие на нарушението молителят бил лишен от възможност да участва в делото и да изрази становището си за неистинност на договора, на който е основан искът по чл.422, ал.1 ГПК. Предвид изложените обстоятелства молителят прави искане да бъде отменено постановеното от Софийски районен съд решение по гр. д. № 7112/2014 г. и да му бъдат присъдени направените в производството за отмяна разноски. Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва молбата като недопустима с възражение, че е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на отмяна на основанията и по реда на чл.303 и сл. ГПК. Решението, чиято отмяна се иска, е обявено в открито съдебно заседание на 28.05.2014 г., в което не са присъствали нито молителят, нито негов процесуален представител. По делото няма доказателства решението да е връчвано на молителя или той да е узнал за постановяването му преди датата 08.10.2015 г., на която според твърденията в молбата се е запознал със съдържанието на решението при справка в Софийски районен съд, респ. преди датата 07.10.2015 г., на която на молителя е връчена изпратената от ЧСИ В. Матова покана за доброволно изпълнение на признатото с решението парично задължение. При липса на доказателства, оборващи твърдението на молителя за узнаване на решението на датата 08.10.2015 г., посочената дата следва да се приеме за момент на узнаване на решението по смисъла на чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Молбата за отмяна /наименована „касационна жалба”/ е депозирана на 09.10.2015 г., поради което срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК е спазен, а възражението на ответника за недопустимост на молбата поради пропускане на срока е неоснователно. По основателността на молбата за отмяна : Производството по гр. д. № 7112/2014 г. е образувано пред Софийски районен съд, 62 състав, по искова молба на [фирма], с която е предявен иск срещу И. С. П. за установяване съществуването на парично вземане по договор от 13.12.2013 г., за което е издадена заповед за изпълнение в производството по ч. гр. д. № 45066/2013 г. на Софийски районен съд. В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иска с твърдение, че на 17.12.2013 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК, с което е оспорил като недължимо вземането по заповедта за изпълнение. В съответствие с изискването на чл.127, ал.1, т.2 ГПК ищецът е посочил, че ответникът И. П. следва да бъде призоваван по делото от постоянния му адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]. С исковата молба е направено искане за прилагане на заповедното производство по ч. гр. д. № 45066/2013 г. Сезираният с исковата молба Софийски районен съд е изпратил до ответника препис от исковата молба и от доказателствата на посочения в исковата молба адрес. Съобщението с приложенията е върнато като невръчено с отбелязване от длъжностното лице по призоваването, че на този адрес няма такова лице по сведение на Д., собственик на ап.43. След като е извършил служебна справка и е установил, че според данните в регистъра на населението постоянният адрес на ответника е този, който е посочен в исковата молба и на който са изпратени съдебните книжа, съдията - докладчик е разпоредил да се пристъпи към залепване на уведомление по чл.47 ГПК. В приложената на л.9 от делото разпечатка от справка за предоставяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г. е отразено, че от 13.12.2013 г. И. П. е с настоящ адрес във Великобритания, но този факт не е взет предвид при избиране на способа за връчване на съдебните книжа. На 30.03.2014 г. длъжностното лице по призоваването е удостоверило залепване на уведомление по чл.47 ГПК на посочения в исковата молба постоянен адрес на ответника със забележка, че ответникът е напуснал адреса преди няколко години и в апартамента има нови собственици. С разпореждане от 07.05.2014 г. съдията - докладчик е насрочил делото за разглеждане в открито заседание за 28.05.2014 г. и на основание чл.47, ал.6 ГПК е назначил особен представител на ответника по съображения за редовното му призоваване при предпоставките на чл.47, ал.5 ГПК. Особеният представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска. В проведеното на 28.05.2014 г. открито заседание, в което не е участвал назначеният особен представител на ответника, съдът е приел представените от ищеца писмени доказателства, приложил е заповедното производство по ч. гр. д. № 45066/2013 г., дал е ход на устните състезания и е обявил решението си, с което е признал за установено съществуването на удостовереното в заповедта за изпълнение парично вземане. Решението не е обжалвано от страните и след изтичане на срока за обжалване върху него е отбелязано, че е влязло в сила на 12.06.2014 г. С молбата за отмяна е представено заверено копие от възражение вх. № 3143679/17.12.2013 г., депозирано на 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 45066/2013 г. на Софийски районен съд, с което И. П. е оспорил издадената по делото заповед за изпълнение поради недължимост на вземането и е уведомил съда, че живее извън България и по тази причина всички адресирани до него съобщения следва да му бъдат връчвани съгласно чл.40, ал.1 ГПК чрез С. П. на адрес [населено място], район „В.”, [улица], вх.”Б”. Върху възражението е поставена резолюция да се уведоми заявителя по чл.415, ал.1 ГПК и за в бъдеще длъжникът да се призовава на посочения адрес. Преценявайки установените по-горе обстоятелства, съставът на ВКС намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 7112/2014 г. на Софийски районен съд е основателна. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преоодолее. В случая е осъществено първото от визираните в чл.305, ал.1, т.5 ГПК отменителни основания, тъй като вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила за призоваване молителят е лишен от възможност да участва по делото, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Процесуалните правила за призоваване на страните в исковото производство са уредени в Глава шеста „Съобщения и призовки” на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Според общите правила на чл.37 и чл.38 ГПК съобщението по делото се връчва на адресата /лицето, за което е предназначено съобщението/ на адреса, който е посочен по делото; Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния адрес, по начина и чрез способите, предвидени в чл.42 и сл. ГПК. В чл.47 ГПК са предвидени правила за призоваване на ответника в случаите, когато той не може да бъде намерен на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи адресираното до него съобщение. В тези случаи призоваването се извършва чрез залепване на уведомление с реквизитите по чл.47, ал.2 ГПК, като при наличие на предпоставките по чл.47, ал.6 ГПК съдът назначава на ответника особен представител на разноски на ищеца. Ако при завеждане на делото или в по-късен момент някоя от страните по делото е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, всички съобщения следва да се връчват на съдебния адресат, съгласно чл.39, ал.1 ГПК, като това връчване има приоритет пред личното връчване по чл.38 ГПК. Връчването на съобщенията чрез съдебен адресат е задължително и в хипотезата на чл.40, ал.1 ГПК, когато съдебният адресат е посочен от страна в процеса, която живее или е заминала за повече от един месец в чужбина. Посочването на съдебен адресат от ответника изключва приложението на способа за призоваване по чл.47 ГПК. Ако ответникът е узнал за заведеното срещу него дело преди връчване на препис от исковата молба и е посочил съдебен адресат, чрез който да му бъдат връчвани съобщения и съдебни книжа по делото, за съда възниква задължение да уведомява ответника чрез съдебния адресат и ненамирането на ответника на посочения по делото адрес, в т. ч. постоянен и настоящ, е ирелевантно за процедурата по призоваване. В практиката на Върховния касационен съд е възприето разрешението, че производството, образувано по предявен по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК от кредитора срещу длъжника иск за установяване съществуването на парично вземане по заповед за изпълнение, представлява продължение на заповедното производство, инициирано със заявлението по чл.410 ГПК/чл.417 ГПК. Според задължителните указания в т.11.г. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се вземе предвид адрес на страната, посочен в заповедното производство, като за прилагане на последиците по чл.40 ГПК /задължение за посочване на съдебен адресат, ако страната живее или замине за повече от един месец в чужбина, и фингирано връчване на съобщенията при неизпълнение на това задължение/ и чл.41 ГПК /задължение за уведомяване на съда при отсъствие на страната от адреса, който е съобщила по делото, за повече от един месец и фингирано връчване на съобщенията по делото при непосочване на новия адрес на пребиваване/ страната следва да е била предупредена от съда. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че посочените указания важат както за заявителя, така и за длъжника в заповедното производство. В качеството на длъжник в развилото се пред Софийски районен съд заповедно производство по ч. гр. д. № 45066/2013 г. молителят И. П. е депозирал възражение по чл.414 ГПК, с което е оспорил издадената срещу него заповед за изпълнение. В съответствие с изискването на чл.40, ал.1 ГПК молителят е уведомил заповедния съд, че живее в чужбина, и с оглед на това е поискал всички адресирани до него съобщения по делото да му бъдат връчвани чрез посочен във възражението съдебен адресат. По аргумент от т.11.г. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС посочването на съдебен адресат от длъжника в заповедното производство обвързва съда, сезиран с иска на кредитора по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК, в случая - сезираният с иска на [фирма] Софийски районен съд, 62 състав. Въпреки, че е приложил заповедното производство, в кориците на което се намира възражението, към образуваното по иска гр. д. № 7112/2014 г. и че по делото са съществували данни, че ответникът - длъжник е с настоящ адрес в чужбина, Софийски районен съд е предприел призоваване на същия по реда на чл.38 ГПК. Препис от исковата молба с доказателствата са изпратени за връчване лично на ответника на посочения в исковата молба адрес, съвпадащ с регистрирания негов постоянен адрес, вместо на съобщения в заповедното производство съдебен адресат. Като е процедирал по този начин Софийски районен съд е нарушил разпоредбата на чл.40, ал.1 ГПК. Нарушението е съществено, тъй като в резултат на него молителят е бил лишен от възможност да вземе участие в производството по чл.415 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК и да упражни ефективно гарантираното от Конституцията на Република България и от процесуалния закон право на защита като оспори иска и представените от ищеца доказателства /в т. ч. истинността на договора, за който в молбата за отмяна се твърди, че е неавтентичен и „фалшифициран”/ и ангажира доказателства в подкрепа на оспорванията си. Назначаването на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК не санира допуснатото нарушение на чл.40, ал.1 ГПК, доколкото при наличие на посочен в заповедното производство съдебен адресат не е съществувало основание в производството за разглеждане на иска по чл.415 във вр. с чл.422 ГПК молителят да бъде призоваван чрез способа на чл.47 ГПК и да бъде представляван от особен представител. По изложените съображения влязлото в сила решение по гр. д. № 7112/2014 г. на Софийски районен съд следва да бъде отменено на основание чл.305, ал.1, т.5, пр.1 ГПК и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от стадия на връчване на препис от исковата молба с доказателствата на ответника И. С. П. при съобразяване на мотивите към настоящото решение. Молителят е поискал присъждане на разноски, но с оглед указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските за производството по отмяна следва да бъдат разпределени съобразно правилото на чл.78 ГПК при новото разглеждане на делото от Софийски районен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение, постановено в открито съдебно заседание на 28.05.2014 г. по гр. д. № 7112/2014 г. на Софийски районен съд, 62 състав, на основание чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :