Р Е Ш Е Н И Е № 394 гр. София, 15.10.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети септември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Теодора Стамболова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1285/2013 год. Производството по чл. 419 и сл. от НПК е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение № 113 от 28.02.2013 год. постановено по НОХ дело № 261/2013 год. на Русенския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подсъдимия Е. И. Е. за престъпление по чл. 343в ал.1 от НК. В искането се поддържа довод, че определението е постановено при допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1т.1 от НПК, като се излага съображение, че материалният закон е приложен неправилно, защото не е наложено едно от комулативно предвидените за престъплението наказания. По същество се иска производството по делото да бъде възобновено, постановеното определение отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият не е взел становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на представителя на обвинението и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на влязлото в сила определение, за да се произнесе констатира следното: С протоколно определение № 113, постановено в съдебно заседание на 28.02.2013 год. по НОХ дело № 261/2013 год.Русенският районен съд е одобрил споразумението за прекратяване на наказателното производство постигнато между прокурора и защитника, с което подсъдимият Е. И. Е. се е признал за виновен в извършено престъпление по чл. 343в ал.1 от НК и при условията на чл. 55 ал.1т.2 б.”б” от НК му е наложено наказание “пробация”, включващо пробационните мерки ”задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност три пъти седмично, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” и “безвъзмезден труд в полза на обществото” по 100 часа годишно, всички за срок от по три години. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в частта, с която е индивидуализирано по вид наказанието на подсъдимия се подкрепя от данните по делото. В процедурата по глава двадесет и девета от НПК законодателят предоставя на страните, осъществяващи функциите по обвинението и защитата, сами да решат въпросите по чл. 301 от НПК относно извършеното деяние, правната му квалификация и размера на наказателната отговорност. При решаването на делото по този процесуален ред съдът запазва ръководната си роля в процеса чрез упражняване на контрол върху начина, по който са решени въпросите на споразумението и по съществото на спора. Длъжен е да формира вътрешното си убеждение при одобряването му на базата на събрания доказателствен материал по такъв начин, че да защити от една страна правата на подсъдимия, а от друга страна да отговори на очаквания обществен интерес за справедливост. Такъв резултат може да бъде постигнат чрез проверката, която трябва да направи на двете групи въпроси, посочени в чл. 382 ал.4 и 7 от НПК. При отрицателен отговор на който и да било от тях може да предложи промени в споразумението, които се обсъждат с прокурора и защитника, като последен се изслушва обвиняемия. Когато страните не се съгласят с предложените промени е длъжен да откаже одобряването му и да върне делото на прокурора за да бъде изготвен обвинителен акт, ако делото е внесено за решаване в съда непосредствено след приключване на разследването или да продължи разглеждането му по общия ред, ако споразумението се одобрява след образуване на съдебното производство. По настоящото дело, преди да одобри споразумението в частта за наказателната отговорност, съдът е преценил, че страните са постигнали съгласието си по този въпрос в съответствието с изискването на закона. Този извод е направил като превратно е изтълкувал нормите, регламентиращи наказателната отговорност на дееца за престъпления по транспорта от вида на инкриминираното. Освен наказанието до две години лишаване от свобода, предвидено в нормата на чл. 343в ал.1 от НК законодателят във всички случаи на престъпления от този вид в разпоредбата на чл. 343г от НК задължително предвижда комулативно налагане и на наказание лишаване от право по чл. 37 ал.1 т.7 от НК. Налагането на това комулативно наказание е поставено в зависимост от наличието на съответна правоспособност на дееца, а не от това дали притежава свидетелство за правоуправление в момента на извършване на деянието или същото е временно отнето поради някаква причина. Видно от справката приложена на л. 9 от досъдебното производство, подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 1977 год. Не е загубил правото си да управлява моторно превозно средство в рамките на придобитата квалификация, независимо, че свидетелството му за правоуправление в момента на извършване на инкриминираното деяние е било отнето за определен период от време поради допуснати нарушения по ЗДвП. Затова страните са били длъжни да решът и въпроса за налагане на наказанието лишаване от право да управлява МПС, а съдът от своя страна да контатира непълнотата в споразумението и да я отстрани по реда на чл. 382 ал.5 от НПК, за да му бъде наложено и това наказание. Като не е изпълнил това си правомощие съдът неоснователно е допуснал смекчаване на наказателното положение на подсъдимия. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.1 от НПК и е основание за отмяна на определението на Русенския районен съд. На това основание следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Нарушението може да бъде отстранено при повторно разглеждане на делото, при което съдът да предложи промяна в постигнатото споразумение относно налагането в рамките на общата част на НК и на наказание “Лишаване от право по чл. 37 ал.1т.7 от НПК. Няма процесуална пречка при новото разглеждане делото отново да бъде решено със споразумение ако страните след обсъждане се съгласят с предложената промяна и тя бъде одобрена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Отменява по реда на възобновяването на наказателното дело протоколно определение № 113 от 28.02.2013 год. постановено по НОХ дело261/2013 год. по описа на Русенския районен съд, с което е одобрено споразумението между прокурора и защитника за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Е. И. Е. за престъпление по чл. 343в ал.1 от НК. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: