Р Е Ш Е Н И Е № 220 гр.С., 26.04.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1917/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 75/ 24.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 1917/ 2010 г. по жалба на [фирма] е допуснато до касационно обжалване решение на С. градски съд от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 894/ 2010 г С това въззивно решение е признато за незаконно и е отменено уволнението на Г. Я., извършено със заповед № 13/ 06.08.2008 г. на управителя на [фирма], възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на цистерна” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 200 лв. Обжалването е допуснато поради противоречиво разрешаване на въпроса кога се счита за изпълнено задължението на работодателя да вземе обяснения от извършил дисциплинарно нарушение работник по смисъла на чл.193 от КТ. По този въпрос практиката вече е уеднаквена с решения на ВКС № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/ 2009 г., ІІІ г.о.; № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д.№ 826/ 2009 г., ІV г.о.; № 629/ 01.11.2010 г. по гр.д.№ 279/ 2009 г., ІV г.о., № 8/ 01.04.2011 г. по гр.д.№ 1035/ 2009 г., ІV г.о. Всички тези решения са постановени по реда на чл.290 от ГПК и съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата. В резюме тълкуването на закона по поставения въпрос е в следния смисъл: Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл.193 от ГПК, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект и дали са дадени лично пред него (решение № 322 от 05.05.2010 г.). Законът не предвижда изискване за форма, в която тези обяснения да бъдат дадени (решение № 237 от 24.06.2010 г.), нито пък има изискване за формално иницииране на дисциплинарното производство. Работодателят не е длъжен да уведомява работника, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност (решение № 629 от 01.11.2009 г.). Дисциплинарно производство, като динамичен фактически състав, не е уредено в КТ (решение № 8 от 01.04.2011 г.). Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения по тези обстоятелства, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата на [фирма] за основателна. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от правна страна, че обясненията, търсени от работодателят преди да предприеме процесното уволнение, са изискани от работника не по повод на конкретното дисциплинарно производство; че са изискани от неоправомощено от работодателя за това действие лице и че искането за даване на обяснения не е мотивирано. Поради това е счетено, че не е спазено изискването на чл.193 от КТ за вземане на обяснения от работника преди налагането на дисциплинарно наказание. С оглед даденият по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че материалният закон не поставя такива изисквания пред работодателя. Кодексът не предвижда нито формално иницииране на дисциплинарно производство, за да се изискат обяснения от работника, нито има значение пред кого са дадени обясненията (достатъчно е те са получени от субекта на дисциплинарна власт преди налагане на наказанието), нито е необходимо искането на обяснения да е мотивирано в някаква специална форма. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК). Ищецът А. е работил в дружеството-касатор по трудов договор от 20.06.2007 г., заемал е длъжност „шофьор на цистерна”. Връчената му на 27.06.2007 г. длъжностна характеристика предвижда, че като водач е длъжен да знае устройството, техническите възможности, правилата за използването, обслужването, съхранението, ремонта и евакуацията на зачисленият му автомобил. Допълнително, със заповед № 004 от 15.05.2008 г., работодателят е забранил на служителите си всякакъв достъп до автоцистерната и нейните елементи (механични и електронни) както по време на транспорт, така и след разтоварване, а освен това е определил максимално допустими разлики между натоварени и разтоварени количества в размер 0,15 % от натовареното. От заключението на приетата по делото техническа експертиза става ясно, че като шофьор на влекач с цистерна рег.№ С 52 52 ЕР на [фирма], Г. Я. е отворил дънните клапи на цистерната на 04.07.2008 г., на 06.07.2008 г. и на 28.07.2008 г. Дори при разтоварено състояние, в цистерната остава известно количество гориво, което при отваряне на дънните клапи изтича. За период от 01 до 26.07.2008 г. Г. Я. е извършил шест превоза с цистерната, при четири от които са отчетени разлики между натовареното и разтовареното гориво над 0,15 %. На 31.07.2008 г. св.И., който заемал длъжност Ръководител търговска дейност към Дирекция “Т. и логистика” на [фирма], съставил докладна записка до управителя на дружеството по повод нерегламентиран достъп до цистерни на дружеството – отваряне на дънни клапи и апи-куплунги във време, когато цистерната не е в режим на товарене или разтоварване. В този документ е посочено и отварянето на цистерната, която е поверена на ищеца по делото. На 04.08.2008 г. в присъствието на св.И. от ищеца Я. били изискани писмени обяснения във връзка с установените в докладната факти, като с протокол от същата дата е удостоверен отказът на работника да даде такива. На 06.08.2008 г. управителят на [фирма] издал заповед № 13, връчена на ищеца на същата дата, с която му наложил дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че на 04., на 06. и на 28.07.2008 г. е отворил дънните клапи на цистерна с рег.№ С 52 52 ЕР, с което е нарушил вътрешните правила на дружеството, не е изпълнил трудовите си задължения и законните нареждания на работодателя, злоупотребил е с доверието му и е уронил доброто му име. При така установените факти уволнението е законно, тъй като фактическите обстоятелства, но които се базира волеизявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, са установени по делото. Няма нарушение и на процедурата по налагане на наказанието. Съдът вече изложи съображения, според които е без значение дали е било образувано с формален акт дисциплинарно производство – такъв не се установи по делото, но и КТ не съдържа такова изискване. Данните по делото сочат, че работодателят е узнал за извършените нарушения въз основа на докладна записка от 31.07.2008 г. Ръководител на търговската дейност в дирекция на дружеството е поискал обяснения от работника във връзка с извършените нарушения, но работникът е отказал да даде писмени такива. Няма изискване работодателят да е упълномощил изрично друго лице от ръководството на предприятието да изиска обясненията, достатъчно е, към момента на издаване на заповедта, тези обяснения (или отказът да бъдат дадени такива) да са достигнали до знанието му. С издаването на заповедта работодателят потвърждава действията по изискване на обясненията, дори да са извършени без негово изрично нареждане и така изискването на чл.193 ал.1 от КТ е удовлетворено. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е надлежно мотивирана (както изисква чл.195 от КТ) , поради което няма формално нарушение на процедурата по КТ. Възраженията на ответника, че не е извършил нарушения, тъй като дънните клапи на цистерната са отваряни докато същата е била в празно състояние, са неоснователни, тъй като заповедта на работодателя от 15.05.2008 г. изрично забранява достъпът до елементи от автоцистерната както по време на транспорт, така и след разтоварване. Доводите на ищеца, че не е бил запознат с тази заповед, са опровергани от свидетелските показания по делото, обсъдени в съвкупност с писмените обяснения на Г. Я., дадени по друг повод на 16.06.2008 г. От тези обяснения е очевидно, че работникът е бил наясно със забраната за отваряне на дънните клапи, тъй като в тях той се оправдава, че иззетите от него две празни тубички от охраната са доказателство за това, че “ ... не съм успял да отворя автоцистерната”. Тези писмени обяснения потвърждават показанията на св.И., че забраната да отваряне е била доведена до знанието на всички шофьори в дружеството, включително на ищеца. Що се касае до доводът на ищеца, че разликите между натоварено и разтоварено гориво не са над 15 %, както е посочено в заповедта за уволнението му, съдът приема текста на заповедта за техническа грешка. Работодателят е определил естествени фири, допустими за дружеството, от 0,15 % - съотношение между натоварено и разтоварено количество. По делото не се спори, че за периода, в който е констатирано отваряне на дънните клапи, работникът е извършил шест превоза с автоцистерната, при четири от които размерът на фирата е над 0,15 %. В този смисъл техническата грешка при изготвянето на заповедта не може да се отрази на извода за законосъобразност на извършеното уволнение. Доводът, че фирата не може да е по-малка от определената в Наредба № 4 от 28.06.2006 г. е неоснователен, тъй като въпросната наредба определя максималните размери на естествените фири за данъчни цели. Всеки работодател може да определи по-малък размер на фирите за своето предприятие- в тази насока той не е обвързан от нормативни ограничения. Ето защо посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина следва да се приемат за установени по делото. Нанесена е достатъчно сериозна вреда на работодателя, за да се окачестви неизпълнението на трудовите функции на ищеца като тежко нарушение на трудовата дисциплина. За такова нарушение най-тежкото дисциплинарно наказание е съответстващо по тежест. Предвид изложеното уволнението, атакувано в настоящето производство, е извършено законно и не подлежи на отмяна. Съответно следва да бъдат отхвърлени исковете, предявени за възстановяване на уволненият работник на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на С. градски съд от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 894/ 2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. Я., Е. [ЕГН],[населено място], ж.к.”Д., против [фирма], Е. 121108585,[населено място], бул.”Х. Б.”, № 136 ет.6, искове по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Г. Д. Я. извършено със заповед на управителя на [фирма] № 13 от 06.08.2008 г., по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяването на Г. Д. Я. на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на цистерна” и по чл.344 ал.1 т.3 от КТ вр. чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 200 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: