Р Е Ш Е Н И Е № 71 София, 09 юли 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети януари …........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Гарагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 2314 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Т. И. за възобновяване на ВНОХД № 1077/12 год. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 109 от 31.07.12 год. С последното е потвърдена присъда № 214 от 22.12.11 год. по НОХД № 542/11 год. по описа на РС - гр. Казанлък. Посочено е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр. Казанлък. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът приема искането за неоснователно. Пледира да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилото искане, посоченото в него основания и доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият Т. И. е признат за виновен в това, че на 24.09.10 год. по ПП-І-6 в землището на с К., общ. К., при управление на л.а.м. Рено Лагуна”, с рег. №, в нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, по непредпазливост причинил една средна телесна повреда на С. А. и две средни телесни повреди на Д. К., поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, пр. 4, б. „а”, пр. ІІ, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Лишен е на осн. чл. 343г НК от правоуправление на МПС за срок от една година. Съдът се е произнесъл по разноските по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Въззивното решение е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на 339, ал. 2 НПК. Доводите, залегнали в касационната жалба, изцяло преповтарят тези, с които е бил сезиран и окръжния съд с допълнението към въззивната жалба. Най-общо казано, те са свързани с: начина на определянето от вещото лице и възприетата от съда скорост на движение на лекия автомобил „Рено Лагуна”, управляван от осъдения И.; действието на пътен знак „В-26” – забранено е движението със скорост по-висока от означената /в случая 60 км/ч/ и приетия юридически статут на пътния участък, че е в ремонт, без да е обозначен със знак „А-23”; квалифициране на извършеното от осъдения престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „в” НК с оглед оказаната помощ на пострадалите. Липсата на отговор на посочените доводи, води до извод, че решението не отговаря на изискването по чл. 339, ал. 2 НПК. По силата на същата норма въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Именно този отговор е израз на задължението му на въззивна инстанция, която е и контролна такава – да провери изцяло законността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията и доводите, посочени от страните. Резултатът от проверката винаги трябва да бъде обективиран по делото в мотивите към решението и то така, че да стане достояние на страните, които да имат възможност да проследят начина на формиране на волята на съда. Отхвърляйки като неоснователни аргументите на дадена страна срещу проверявания съдебен акт, възззивната инстанция е задължена да им даде такъв отговор, че да станат ясни основанията, поради което те не се приемат. По настоящото дело това не е направено. По този начин, нито за обжалвалата страна, нито за касационния съд е ясно защо не са уважени посочените доводи. Формалното позоваване на свидетели, заключения на вещи лица или съображения на първоинстанционния съд, възприемането на обяснения или доводи като „защитна теза”, без да се посочат съображения за това, или липсата изобщо на отговор на доводите на страните, води до извод, че въззивната инстанция не е изпълнила посочените задължения до степен на липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на съдебния акт. Това лишава съответната обжалваща страна от въззивна инстанция, чийто акт е окончателен, в случая, поради законовата недопустимост за провеждане на касационен контрол. Последното налага необходимост от по-голяма задълбоченост от въззивната инстанция, доколкото тя следва да постанови един стабилен законосъобразен съдебен акт. По трите, посочени по-горе възражения, ОС – гр. Стара Загора не е взел никакво отношение. Наказателната отговорност на И. по чл. 343 НК е ангажирана и за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, поради което не е бил несъществен въпроса за начина на определянето на скоростта, с която се е движил управлявания от него автомобил. Съдилищата по фактите са възприели, че се е движил със скорост от 88 км/ч. С допълнението към въззивната жалба защитата на осъдения е сезирала окръжния съд, че не е изяснено на базата на коя спирачна следа е установена скоростта, с която се е движил управлявания от осъдения л.а. „Рено Лагуна”. Следвало е въпросът да бъде изяснен от второинстанционния съд и да му бъде даден отговор, доколкото дължината на спирачната следа е една от величините, използвана във формулата за изчисление на скоростта. В писменото си заключение, приложено на досъдебното производство /л. 76 – 88/, на л. 83 вещото лице И. Ч. е посочило фиксирана спирачна следа с дължина 10 метра. Не е отразило къде е измерена или как е изчислена тази дължина. В огледния протокол, към който не е изготвена скица, са регистрирани множество протривания от гуми, но не е посочено от кои МПС са оставени и с каква дължина са. Такава дължина от десет метра няма и в използваните от вещото лице изходните данни /л. 79-80/. Разяснение от експерта няма и в съдебното заседание пред районния съд. Отговор на поставения въпрос отсъства и в заключението на в.л. Х. Х. и приложената към него скица /л. 68 – 73 от НОХД № 542/11год./ и от разясненията му в съдебно заседание. Тава е налагало въззивната инстанция, в изпълнение на основния принцип по чл. 14 НПК, на общото положение по чл. 107, ал. 2 и 3 НПК и задълженията си по чл. 327, ал. 3 и 4 НПК да допусне повторен разпит на вещото лице, съответно назначаването на повторна експертиза. Във връзка с инкриминираното нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, въззивният съд не е взел отношение по поставените с жалбата срещу присъдата въпроси за дължината на участъка в ремонт и каква е била зоната на действие на ПЗ № „В-26 – забранено е движението със скорост по висока от обозначената” /60 км/ч/, след като не е поставен на място и ПЗ № „А-23 – участък от пътя в ремонт”. Въпросите не са лишени от юридически смисъл във връзка с вмененото на И. нарушение на правило за движение и наказателната му отговорност. Съгласно чл. 50, ал. 1 ППЗДвП, забраната въведена с пътен знак „В-26” важи до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. По силата на алинея 3 на същия член, когато знак за въвеждане на забрана е поставен заедно с предупредителен пътен знак за опасност, въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се отнася опасността. В смисъла на посочените разпоредби окръжният съд е следвало задълбочено да анализира всички събрани по делото доказателства, като се вземе предвид, че първата инстанция е съобразила единствено справката от Областно пътно управление – [населено място], че пътният участък е бил юридически все още в статут на ремонт, въпреки фактическото положение на отсъствие на такъв, и е направил опит да разчете приложените по делото снимки. В съдебно заседание защитата на И. е направила искане за прилагане на привилегирования състав на чл. 343а НК във връзка със събраните по делото доказателства за оказана помощ на пострадалите от страна на осъдения, което обстоятелство е възприето и от съда при постановяване на присъдата. Искането не е уважено, като е прието, че разпоредбата на чл. 343а НК е приложима само при хипотезата на чл. 343, ал. 1 и 2 НК. На същото искане във въззивното производство окръжният съд не е взел никакво отношение и не е отговорил на конкретните доводи от страна на защитата, съдържащи се в пледоарията. В случая, е следвало да направи задълбочен анализ на текстовете на закона от тяхното създаване и да проследи измененията в тях и най-вече това, направено със ЗИД, ДВ, бр. 92/2002 год., с което се създава нова алинея 2 в чл. 343 НК, която не е с характер на деяние и преномерирането на предишната ал. 2 като ал. 3, за да прецени каква е била истинската воля на законодателя за приложението на чл. 343а, ал. 1, б. „в” НК. Имал е възможност да се запознае и със съдебната практика на ВКС. След правилното решаване на въпроса за правната квалификация на извършеното от И. непредпазливо престъпление, съдът е бил длъжен да съобрази дали са налице предпоставките на чл. 78а НК и да освободи осъдения от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание. Тъй като по конкретното дело не е даден отговор на нито един от доводите на защитата от въззивната жалба, допълнението към нея и пледоарията, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 339, ал. 2 НПК, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Налице е основание за възобновяване на въззивното производство по делото, отмяна на постановеното по него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – гр. Стара Загора. При новото разглеждане на делото следва да се преодолеят посочените недостатъци в правно аналитичната дейност на съда и съдебното решение, чрез цялостен задълбочен анализ на събраните от районния съд доказателства, а в случай на необходимост – чрез събиране и проверка на такива от самия въззивен съд, и изготвяне на съдебен акт, отговарящ на изискванията по чл. 339 НК. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство по ВНОХД № 1077/12 год. по описа на Старозагорския окръжен съд. ОТМЕНЯ постановеното по него въззивно решение № 109 от 31.07.12 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................