О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 414 София, 05.08.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 381/10 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Т. Т. П., А. З. Х., Г. К. Б. и Г. К. К., всички представлявани от адв. Е. С.- К., против определение № 1494 от 30.06.2010 г. по в.ч.гр.д. № 502/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложение на основанията за допускане на определението до касационно обжалване жалбоподателите сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, които обосновават с твърдението, че относимите към предмета на делото процесуалноправни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите кога правото на собственост върху недвижим имот може да бъде защитавано чрез иск по чл. 108 ЗС; може ли да бъде предмет на иск по чл. 108 ЗС недвижим имот, който не е индивидуализиран в кадастралния или регулационния план и в тези случаи липсва ли обект на правото на собственост. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 216 от 29.04.2010 г. по гр.д. № 862/09 г. на Районен съд Пещера, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Прието е, че недвижимият имот, предмет на предявения от ищците, жалбоподатели в настоящото производство, иск с правно основание чл. 108 ЗС, не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не е заснет като отделен имот в кадастралния и регулационния план на населеното място. Оттук съдът е заключил, че в полза на ищците не съществува право на иск, тъй като липсва обект на собственост, който да бъде предмет на търсената съдебна защита. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищците са твърдяли, че са собственици на имот с обща площ 370 кв.м., находящ се в м.”Дюкян дюдю” в землището на [населено място] махала, в регулацията на селото. Части от този имот били включени в УПИ V, УПИ VІ и УПИ VІІ. По делото е била назначена съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че единственият и действуващ и понастоящем регулационен план на [населено място] махала, е одобрен през 1951 г. и в него описаният в исковата молба имот не е заснет в кадастралната основа. В разписния лист към плана посочените в исковата молба УПИ V, VІ и VІІ били записани като общински. Вещото лице е изготвило и скица, в която е индивидуализиран на терена процесният имот, така както е бил посочен от ищците. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са относими към съображенията на въззивния съд за недопустимост на предявения иск. По отношение на тях обаче не са налице специалните предпоставки по чл. 280, ал.1, т.1и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото в т.5 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС разрешение на въпроса кои въззивни определения подлежат на касационно обжалване, е неотносимо към предпоставките за допускане на касационно обжалване, доколкото несъмнено обжалваното въззивно определение е преграждащо по своя характер и подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал.3,т.1 ГПК. Неприложими са и разрешенията, дадени в решение № 1078 от 01.10.2007 г. по гр.д. № 1107/06 г. на V г.о. на ВКС, решение № 1048 от 03.10.2006 г. по гр.д. № 1062805 г. на ВКС и решение № 957 от 05.11.2008 г. по гр.д. № 6536/07 г. на ІІІ г.о. на ВКС, тъй като в тях не се съдържа произнасяне по поставените от жалбоподателите правни въпроси, които са свързани с индивидуализацията на поземлените имоти като обект на правото на собственост. Поради това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите може ли да бъде предмет на иск по чл. 108 ЗС недвижим имот, който не заснет в кадастралния план или в кадастралната карта и в тези случаи липсва ли обект на правото на собственост, който може да бъде предмет на защита с иска по чл. 108 ЗС, тъй като тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона. По тези въпроси настоящият състав приема следното: Правото на собственост винаги има за обект индивидуално определена вещ. Като обект на правото на собственост недвижимите имоти се индивидуализират главно чрез техните граници. Те териториално обособяват имота от останалата земна повърхност и определят пространствения обхват на правото на собственост. Границите на недвижимите имоти се означават в кадастралния план / след влизане в сила на ЗКИР- кадастрална карта/ по предвиден за това ред и всеки имот получава отделен номер. Кадастралния план няма доказателствена сила за собствеността на недвижимия имот, но го обособява правно като кадастрална единица, самостоятелен обект на правото на собственост. Казаното важи и за кадастралната карта. Затова ако границите на недвижимия имот не са заснети в плана, няма годен обект на правото на собственост, който да бъде защитаван чрез ревандикационен иск. В производството иска за ревандикация не могат да се установяват непълноти и грешки в кадастранния план, респ. не може преюдициално за нуждите на делото да се определят имотните граници на недвижимите имоти, тъй като за това законът е предвидил специален ред. При това разрешение на поставения правен въпрос, въззивното решение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1494 от 30.06.2010 г. по в.ч.гр.д. № 502/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1494 от 30.06.2010 г. по в.ч.гр.д. № 502/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: