Р Е Ш Е Н И Е № 496 гр. София, 30 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1502 по описа за 2012 г Производството е образувано по искане, депозирано на 13.07.2012 г, от осъдения В. С. П., за възобновяване на ВНОХД № 392/12 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено въззивно решение № 184 от 10.07.12, с което е потвърдена първоинстанционна присъда на Районен съд, Никопол, № 14 от 17.04.12 г, по НОХД № 97/12. С присъдата, молителят е признат за виновен в това, че на 23.03.2012 г, в [населено място], обл. Плевенска, повторно, в немаловажен случай, е държал акцизни стоки: тютюневи изделия, на обща стойност 150 лв, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, с оглед на което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор. На основание чл. 68 НК, е приведена в изпълнение присъда, по НОХД № 1280/11 на Никополски районен съд, с наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изтъква се, че осъждането е за несъставомерно деяние, че се касае за маловажен случай, за който не следва да се носи наказателна отговорност, че „маловажността” на случая не е преценена в контекста на Тълкувателно решение № 1/98 ОСНК ВКС, че материалният закон е приложен неправилно. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП счита искането за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на законоустановения срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Въззивният съд вярно е мотивирал становището си, че не е налице хипотезата на „маловажен случай” по чл. 93, т. 9 НК. В тази насока правилно е взета предвид степента на обществена опасност на деянието / касае се за повторност / и степента на обществена опасност на дееца, който е системен нарушител на реда за продажба на тютюневи изделия / молителят е санкциониран двукратно по административен ред за продажба на цигари без бандерол /. Неоснователно се изтъква, че преценката за съставомерност на деянието противоречи на ТР № 1/98 ОСНК, ВКС. Цитираното тълкувателно решение касае „големи размери” и „особено големи размери” и няма отношение при преценката за „маловажност” на случая. Обстоятелството, че стойностният размер на предмета на престъплението е по-нисък от минималната работна заплата, към момента на деянието, не обуславя отпадане съставомерността на деянието, а е от значение при отмерване на наказанието. В такъв аспект е отчетено от решаващите съдилища, преценили, че на подсъдимия следва да се наложи минимално наказание, при хипотезата на чл. 55 НК. Неоснователно се твърди, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като е налице съставомерност по чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 28 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. При това положение, не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове, по реда на възобновяването, и оправдаване на молителя, тъй като хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК не е налице / молителят не е осъден за несъставомерно деяние /. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. П. за възобновяване на ВНОХД № 392/12 по описа на Плевенски окръжен съд, по което е постановено решение № 184 от 10.07.12, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Никопол, № 14 от 17.04.12 г, по НОХД № 97/12. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: