2 Р Е Ш Е Н И Е № 87 гр. София, 31.03.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на пети март през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 170 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по молба на [фирма], за отмяна на влязлото в сила (недопуснато до касационно обжалване с определение № 1000/28.07.2014 г. по гр. дело № 1148/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС) решение № 1934/21.10.2013 г., постановено по гр. дело № 4017/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което, като е оставено в сила – в обжалваната част, решение № 881/01.12.2009 г. по търг. дело № 1540/2007 г. на Софийския градски съд (СГС), дружеството-молител е осъдено да заплати на [фирма] следните суми: на основание чл. 49, във вр. с чл. 50 от ЗЗД – сумата 35 838.75 лв. – стойност на извършени строително-монтажни роботи в магазин „С.” на [улица] за възстановяване на покривна конструкция между оси 14-18; сумата 429.60 лв. – такса за издаване на разрешение за строеж № 28/2007 г.; сумата 1 500 лв. – стойност на изготвена конструктивна експертиза съгласно граждански договор № 12/16.01.2007 г.; сумата 1 702 лв. – стойност на изготвен конструктивен проект съгласно граждански договор № 114/28.12.2006 г.; и на основание чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД – сумата 5 435.35 лв. – законна лихва върху главницата в общ размер 39 470.35 лв. за периода 20.09.2006 г. – 18.09.2007 г., както и законната лихва върху същата главница за периода от 18.09.2007 г. до окончателното плащане; в тежест на молителя са възложени и разноски и държавна такса по делото. В молбата, като основание за отмяна се сочи това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поддържа се, че дружеството-молител е узнало от писмо с изх. № СИ-00-613/02.10.2014 г., издадено от дружеството – ответник по молбата, че последното не е собственик на магазин „С.”, чието увреждане се обезщетява с атакуваното решение. Ответникът по молбата [фирма], в отговора си, в откритото съдебно заседание и в писмени бележки излага съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна е процесуално допустима по съображенията, изложени в определение № 25/19.01.2015 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК по настоящото дело. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303 от ГПК причини. В случая твърденията на молителя следва да се квалифицират в хипотезиса на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Писмените доказателства могат и да са новосъздадени документи, стига да удостоверяват факти, които са от значение за спорното право и са се осъществили преди приключването на устните състезания пред инстанцията по същество. Нововъзникнали факти – такива, осъществили се след приключване на съдебното дирене по делото, не са основание за отмяна на влязлото в сила решение. Такива обстоятелства не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 и сл. от ГПК. В случая, за да уважи иска по чл. 49, във вр. с чл. 50 от ЗЗД срещу дружеството-молител (ответник в исковото производство) [фирма], апелативният съд е приел в мотивите към атакуваното решение, че дружеството-ищец (ответникът по молбата за отмяна) [фирма] се легитимира като собственик на процесния по делото магазин „С.” от датата на охранителното съдебно решение от 20.11.1997 г. по ф. дело № 16757/1995 г. на СГС, с което е вписано увеличение на капитала на същото дружество, чрез апорт на недвижими имоти, сред които е и процесният магазин „С.”, извършен от едноличния собственик на капитала му – С. община (СО); респ. – че е бил негов собственик и към датата на увреждането на процесния магазин „С.” (от самосрутването на съседна сграда, собственост на дружеството-молител [фирма]) – 19.09.2006 г., както и към времето на завършването на възстановителните и ремонтни работи – 24.04.2007 г. - 08.05.2007 г., разходите за които [фирма] е осъдено да заплати с влязлото в сила решение, чиято отмяна то иска. Представеното от молителя, писмено доказателство – писмо с изх. № СИ-00-613/02.10.2014 г., издадено от изпълнителния директор на [фирма] и адресирано до началника С.-София, е новосъздаден документ – създаден след приключването на 21.05.2013 г. на съдебното дирене пред апелативния съд, а и след влизането в сила на 28.07.2014 г. на постановеното от него решение, чиято отмяна се иска. В писмото се съдържа искане от името на [фирма], в кадастралния регистър да бъдат заличени данните за собствеността на същото дружество за сградата на процесния магазин „С.” – на основание решение № 214 по протокол № 38/16.04.2009 г. на Столичния общински съвет (СОС) и акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 862/30.07.2009 г. Така представеният от молителя частен диспозитивен документ, на първо място, не е годен да удостовери, че [фирма] не е собственик на процесния магазин „С.”, тъй като не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно това обстоятелство, сочено (и то – не пряко, а косвено) в обективираното в документа изявление, направено от името на дружеството. В този смисъл, документът съдържа единствено косвено признание на това обстоятелство, което обаче е без никакво значение за правния спор, разрешен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тъй като, – предвид посочените в документа, протоколно решение от 16.04.2009 г. на СОС и АЧОС № 862/30.07.2009 г., признатото изгубване на правото на собственост се отнася за време, следващо повече от две години, релевантните по делото дати на увреждането на процесния магазин и на завършването на ремонтно-възстановителните работи по него през 2006 и 2007 година. От друга страна, още в първото си писмено становище от 18.03.2008 г. по исковата молба по делото, молителят [фирма] е твърдяло, че [фирма] не е собственик на процесния магазин „С.”, поради което в молбата за отмяна невярно се твърди, че дружеството-молител узнало това обстоятелство едва от представеното писмо с изх. № СИ-00-613/02.10.2014 г., т.е. – дори същото обстоятелство да се установяваше от представения документ, то не би било ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителя по делото, основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на молителя не се следват разноски, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата за отмяна, претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, което, определено съгласно чл. 9, ал. 4, изреч. 2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ на ВАдвС, възлиза на сумата 500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 1934/21.10.2013 г., постановено по гр. дело № 4017/2012 г. на Софийския апелативен съд; ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 500 лв. (петстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.