Р Е Ш Е Н И Е № 288/2012 София, 07.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Т.К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 563/2012г. Производството е по чл.307,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на М. Д. Г. и Д. Ц. Г., чрез пълномощника им адвокат Г. П. за отмяна на влязло в сила решение №590/2011г. по гр.д.№917/2011г. на Русенския окръжен съд, с което е допусната делба на апартамент, находящ се в в [населено място], между Р. Д. К., Д. Ц. Г. и М. Д. Г.. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение с доводи, че е недопустимо и неправилно, поради наличие хипотезата на чл.303,т.4 ГПК. Твърдят, че решението е постановено в противоречие с две влезли в сила съдебни решения – по гр.д.№1227/1992г. на Русенския районен съд и по гр.д.№4378/2005г. на Русенския районен съд. С решението по първото дело, по което страни са праводателите на молителите и ответникът, е провъзгласена по реда на чл.7 ЗВСОНИ нищожността на прехвърлителната сделка и е уважен изцяло иск с правно основание чл.108 ЗС за имота. Това означава,че е отречено правото на собственост на Р. К.. В това решение е прието, че последица от нищожността на придобивната сделка е възстановяване правото на собственост в патримониума на държавата, която го е придобила въз основа на конфискационните закони.Тъй като е възстановена собствеността само върху Ѕ ид.ч. от имота в лицето на отчуждените собственици, то другата Ѕ ид.ч. е възстановена в полза на държавата. С решението по второто дело е Р. К. е осъден да предаде на настоящите молители на основание чл.108 ЗС владението върху целия имот и също е прието, че другата Ѕ ид.ч. е собственост на държавата. Съдилищата са се позовали на решението по гр.д.№1227/1992г. за да признаят правата на ищците. Неправилно в атакуваното решение не са зачетени последиците на прогласяване нищожността на сделката, от която К. черпи права. Ответникът по молбата Р. Д. К. оспорва молбата като неоснователна.Счита, че неправилни са решенията, на които се позовават молителите, поради което те, а не атакуваното, следва да бъдат отменени по реда на чл.303,т.4 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. констатира следното : Молбата за отмяна е процесуално допустима. С атакуваното решение е допусната делба на процесния апартамент по предявения от Р. К. срещу Д. Г. и М. Г. иск.Прието е, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от имота на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №180/1971г. С влязло в сила решение по гр.д.№1227/1992г. на Русенския районен съд е уважен искът, предявен от праводателя на ответниците Г. срещу Р. К. с правно основание чл.7 ЗВСОНИ, като е прогласена нищожността на тази покупко-продажба и е възстановена собствеността върху ½ ид.ч. от имота, съобразно наследствените права на ищеца. Р.К. е осъден да предаде владението на имота. За другата ½ ид.ч. от имота е съставен А. №9286/1994г. Наследниците на Г. М. са завели изпълнително дело №2140/1998г. срещу Р.К. за привеждане в изпълнение осъдителното решение по гр.д.№ 1227/1992г. По предявен срещу тях отрицателен установителен иск с влязло в сила решение по гр.д.№2027/2001г. е прието за установено, че К. не дължи изпълнение поради погасяване по давност на изпълнителната сила на осъдителното решение.Ответниците Г. са придобили от наследниците на Г.М. собствеността върху 1/2 ид.ч. от апартамента с нотариален акт №109/2005г. Те са предявили иск за ревандикация на апартамента против Р.К. и с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№4378/2005г. на Русенския районен съд К. е осъден да им предаде владението на имота. Съдът е приел, че след като договорът за покупко-продажба от 1971г. е обявен за нищожен, то той няма вещно-правно действие и ½ ид.ч. от имота е реституирана в полза на държавата. Р.К. е предявил иск срещу държавата и с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 1577/2008г. на ВКС е прието, че държавата не е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамента, незасегната от проведената реституция по чл.7 ЗВСОНИ. Въз основа на всички тези данни и като се е основал на мотивите в решението на ВКС по гр.д.№572/2009г., решаващият съд е приел, че предявеният срещу К. иск с правно основание чл.7 ЗВСОНИ иск не се е отразил върху правните последици на покупко-продажбата през 1971г. над реституираната в полза на праводателя на ответниците ½ ид.ч. от имота.Специалният иск по ЗВСОНИ може да се предяви в преклузивен срок от отчуждените собственици или техните наследници, поради което и на последния е възсановено правото на собственост само на ½ ид.ч. Той също е прехвърлил на Г. само ½ ид.ч. от апартамента и се легитимират като собственици само на тази част от имота. Те не могат да оспорват правото на собственост на К. върху останалата идеална част с доводи, че е налице реституция в полза на държавата, тъй като спорът между К. и държавата е разрешен с влязло в сила съдебно решение. Касае се до ново обстоятелство, което следва да бъде съобразено в спора за съдебна делба, който е предявен на различно основание и не е идентичен с предходните съдебни производства. С определение №154/2012г. по гр.д.№136/2012г., ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.11.2011г. по гр.д.№917/2011г. на Русенския окръжен съд. Съгласно чл.303,ал.1,т.4 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Тази хипотеза в случая не е налице. Относно решението по гр.д.№4378/2005г., с което е уважен ревандикационният иск на Г. срещу К. следва да се има предвид, че това решение съдържа установителен и осъдителен диспозитив. То установява със сила на пресъдено /СПН/ нещо принадлежността на правото на собственост върху признатата на Г. ½ ид.ч. от имота от възникването на това право до приключването на съдебното дирене. На молителите обаче не е признато право на собственост върху останалата ½ ид.ч. от имота, т.е. на повече от прехвърлената им ½ ид.ч. От СПН на това решение са обвързани насрещните страни по делото. Съществуването и принадлежността на правото на молителите върху ½ ид.ч. не може да бъде оспорвано от ответника въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди приключване на съдебното дирене и в случая то не се оспорва чрез предявения от него иск за делба. С последния се твърди, че той участва в съсобствеността с оглед реституцията в лицето на праводателя на молителите само на 1/2 ид.ч. и предвид успешно проведения от него иск за правото на собственост върху останалата 1/2 ид.ч. срещу държавата. Решението за допускане на делбата е установително и установява съществуването на потестативното право на делба към приключване на съдебното дирене. Извън обективните предели на СПН на това решение са преюдициалните правоотношения. С оглед изложеното следва да се приеме, че не е налице пълен идентитет между сочените от молителите съдебни решения. Съдът е отчел в производството по съдебна делба задължителната сила на решението по проведения от К. установителен иск срещу държавата, както и последиците на реституционното производство, проведено от праводателя на ищците само за ½ ид.ч. от имота, съгласно неговата материалноправна легитимация. Нито от проведеното производство по чл.7 ЗВСОНИ, нито от производството по иска с правно основание чл.108 ЗС за молителите произтичат повече права върху имота от придобитата от тях 1/2 ид.ч., поради което не е налице противоречиво разрешение по въпроса за правото на собственост върху апартамента между страните, респ.праводателите им. Спорният предмет на водените преди делбеното дело две дела е обемът на притежаваните от ищците права – ½ ид.ч. от имота. Оттук и обемът на дадената със СПН защита касае същия предмет – ½ ид.ч. от имота. Липсва пълно субективно и обективно тъждество по смисъла на чл.303,т.4 ГПК, тъй като липсва формирана сила на пресъдено нещо между същите страни и на същото основание в две противоречиви съдебни решения. След като не е налице соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.4 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.С оглед изхода на производството по отмяна на ответника следва да се присъдят направените разноски в размер на 1000 лева –адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Г. и Д. Ц. Г., чрез пълномощника им адвокат Г. П. за отмяна на влязло в сила решение №590/2011г. по гр.д.№917/2011г. на Русенския окръжен съд. ОСЪЖДА М. Д. Г. и Д. Ц. Г. да заплатят на Р. Д. К. разноски за настоящото производство в размер на 1000 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: