Р Е Ш Е Н И Е № 118 Гр. София, 15 юни 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 555/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на адв. К., защитник на подс. Й. Д. Т. против решение № 34/12. 04. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 14/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. С жалбата са релевирани доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на тезата за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила се сочи, че първата и въззивната инстанция неоснователно са оставили без уважение доказателствените искания на подсъдимия; че необосновано са кредитирали показанията на полицейските служители, а не обясненията на Т., които са игнорирани. Неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наказанието са изведени като последица от отказа на съда да кредитира обясненията на подсъдимия, като се поддържа, че ако те бъдат възприети, би се стигнало до други фактически и правни изводи, за каквито настоява защитата и с които обосновава искането си за оправдаване на подсъдимия. Подс. Й. Т. не изразява лично становище относно основателността на касационната жалба и законосъобразността на въззивния съдебен акт. Защитникът му моли в писмено становище касационната жалба да бъде уважена по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на процесуалните правила и пледира решението на Бургаския апелативен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 107/08. 12. 2016 год., постановена по н. о. х. д. № 353/201 год., Окръжният съд – Ямбол е признал подс. Й. Д. Т. за виновен в това, че на 30. 08. 2016 год., около 10.30 часа в [населено място] предложил подкуп – пари в размер на 50 евро на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР – Р. Б. и К. К. – младши автоконтрольори при РУП – Елхово, за да не извършат действия по служба – да не съставят акт за установяване на административно нарушение за извършени нарушения на ЗДвП, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 304, ал.1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 200 лева. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 34/12. 04. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 14/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, е изменена, като деянието е преквалифицирано от такова по чл. 304а вр. чл. 304, ал.1 от НК в такова по чл. 304а вр. чл. 304, ал.1 вр. чл. 18 от НК. В останалата част първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е основателна. Контролираната инстанция не е изпълнила задълженията си, произтичащи от чл. 13 и чл. 14 от НПК за разкриване на обективната истина. При предявяване на разследването, а след това и пред първостепенния съд защитата е направила редица доказателствени искания, които съответният ръководно-решаващ орган е оставил без уважение. Същите са били подновени с въззивната жалба и пред апелативния съд, който също е приел, че са неоснователни. За преобладаващата част от тях долу стоящите съдилища са направили законосъобразна преценка, че уважаването им няма да допринесе за установяване на правно значимите обстоятелства. Различно е положението касателно искането за приобщаване към доказателствената съвкупност на видеозаписа от камерите, с които е бил оборудван полицейският автомобил, ползван от свидетелите Б. и К.. Инстанциите по фактите са мотивирали отказа си с изтичане срока на съхранение на видеозаписите, но внимателният прочит на материалите по делото дава основание за извод, че липсва официална и достоверна информация за това обстоятелство. Свид. К. е посочил единствено, че те се пазят в съответното полицейско управление тридесет дни, след което се изпращат в София. Данни за периода, в който се пазят видеофайловете, не се съдържат и в писмото на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност” от 26. 09. 2016 год. В същото време изискването и приобщаването им по съответния процесуален ред към доказателствената съвкупност е било абсолютно необходимо за проверка достоверността на обясненията на подсъдимия и показанията на полицейските служители относно реда, по който е протекла проверката и досежно това дали действително К. и Б., макар и завоалирано и с намеци са поискали от подсъдимия неследващ им се дар или твърденията му в тази насока обективират единствено защитната му позиция. Установяването на това обстоятелство е от значение ако не за съставомерността и правната квалификация на деянието, то поне за вида и размера на наказанието, което би следвало да бъде наложено на подсъдимия. На следващо място, апелативният съд не е изпълнил задължението си да извърши собствен анализ на събраните доказателства. Дължимата оценка на доказателствената съвкупност е заменена с буквален препис, включително с правописните и граматически грешки, на мотивите към първоинстанционната присъда. Подобен подход е недопустим, независимо от обстоятелството, че съдебният акт на Ямболския окръжен съд е бил потвърден. Това е така, защото изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на правно значимите обстоятелства се отнасят с пълна сила и за въззивната инстанция, която освен всичко друго е и последната такава по фактите. Тя може да възприеме оценката на доказателствените източници, дадена от долу стоящия съд, но едва след като самостоятелно ги анализира и констатира, че не са нарушени изискванията на доказателствения процес и са спазени правилата за тяхното събиране и проверка. В настоящия случай собственият анализ на всички доказателствени източници е бил абсолютно необходим с оглед обстоятелството, че основното възражение на подсъдимия и защитника му в хода на въззивното производство е било свързано с игнориране от страна на първостепенния съд на обясненията на Т. за провокация от страна на полицейските служители и за неправилност на извода му, че гласните доказателствени средства са взаимно допълващи се и непротиворечащи едно на друго. Вместо да обсъди внимателно и обстойно този довод и да му даде убедителен отговор, апелативният съд се е задоволил да препише общата констатация на контролираната от него инстанция, че по същество обясненията на подсъдимия са съответни на установеното от писмените и веществени доказателства по делото, а и на показанията на разпитаните служители на РУ Елхово. Констатираните съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК могат да бъдат отстранено единствено чрез отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото на апелативния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ето защо всички останали доводи на подсъдимия и защитника му за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието не следва да бъдат обсъждани, а следва да намерят отговор при новото разглеждане на делото след като въззивната инстанция извърши цялостна проверка на присъдата. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 34/12. 04. 2017 год., постановено по в. н. о. х. д. № 14/2017 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. ВРЪЩА делото на Апелативния съд – Бургас за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.