Р Е Ш Е Н И Е № 161 гр. София, 12.12.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Момчил Бенчев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 823 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т.2 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия М. С. Д., депозирана чрез неговия защитник. С присъда № 260012 от 06.04.2021г. по НОХД № 182/2015г. Костинбродски районен съд, 1 състав е признал подсъдимия М. С. Д. за невиновен в това на 13.08.2014г. около 14.30 часа в гр. Костинброд, област София, в складова база „Ф. П.“ ООД чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото да е причинил на Г. Н. С. средна телесна повреда, изразяваща се травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, което увреждане да е реализирало медико-биологичния признак трайно намаление на слуха на дясното ухо за повече от 30 дни и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 НК. Отхвърлен е изцяло и предявения от Г. С. граждански иск в размер на 8000 лева за причинени от деянието неимуществени вреди. В рамките на осъществен въззивен контрол по протест от прокурора и жалба от повереника на гражданския ищец и частен обвинител, с присъда №17 от 13.06.2022г. по ВНОХД № 516/2021г. Софийски окръжен съд – Наказателно отделение, III второинстанционен състав е отменил атакувания съдебен акт, признавайки подсъдимия за виновен по възведеното пред първата инстанция обвинение и налагайки му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години. С новата присъда е осъдил подс. М. Д. да заплати на гражданския ищец Г. С. сумата в размер на 8000 лева ведно със законната лихва от датата на увредата, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди. В касационната жалба се декларират всички основания – тези по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. В допълнението към нея защитата твърди, че въззивната инстанция не е извършила обективна и обоснована оценка на фактите, неглижирайки показанията на свидетелите У., М. и К.. Упреква Окръжен съд, че е постановил осъдителна присъда спрямо неговия подзащитен при неустановено действително трайно намаление на слуха на пострадалия, което да покрива обективните характеристики на престъплението, сам поставяйки се в тази ситуация чрез отказа си да бъде назначена претендираната от защитата съдебно-медицинска експертиза при наличие на медицинска документация в тази насока. Според защитника въззивната инстанция е придала „абсолютна доказателствена стойност“ на показанията на свидетелите Ж. и Д., които не съответствали на обективната действителност. Заявява, че тенденциозно, при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия, съдът е коментирал интензитета на ударите и яростта при нанасянето им, без да отчете влошеното здравословно състояние на неговия подзащитен чрез обективно медицинско изследване. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд, подсъдимият да бъде оправдан от настоящата инстанция или да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 НК при определяне наказанието на Д.. В съдебно заседание пред настоящия състав резервният защитник на подсъдимия поддържа изцяло изложените съображения в касационната жалба и допълнението към нея на своя колега. Заявява, че постановената нова присъда е незаконосъобразна, тъй като е произнесена при неизяснена „фактическа и правна обстановка“ и превратно тълкуване на свидетелски показания. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител желае да бъде потвърден атакуваният акт. Счита, че в мотивите си въззивният съд е направил задълбочен и обективен анализ на доказателствените източници при установена по категоричен начин фактическа обстановка. Прокурорът пледира касационната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение поради правилно приложение на закона от страна на съдебния състав на Софийски окръжен съд и недопускане на нарушения на процесуалните правила. Счита, че при определяне на наказанието на Д. са били съобразени всички смекчаващи и отегчаващи неговата наказателна отговорност обстоятелства и то е отмерено при превес на първите и съобразяване с изискването за съответност съобразно чл. 35, ал.3 НК. Поради неналичие на нито едно от трите касационни основания, моли атакуваният акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият М. Д. изразява позицията си, че присъдата, постановена от СОС, е несправедлива и почива на показания на „лъжесвидетели“. Отрича съпричастността си към деянието. При дадената му възможност за последна дума коментира показанията на свидетеля Р. Ж., за да мотивира мнението си, че те следва да бъдат дискредитирани. Иска тази присъда да бъде отменена заради допуснати процесуални нарушения – недопустимо осъждане за престъпление, което не е извършил. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия Д. и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна. Основните упреци на защитата към дейността на контролирания съд са насочени към превратността й при анализа на носимата от доказателствените източници информация. Тези упреци не почиват на обективна основа. Всъщност, за разлика от първостепенния съд, второинстанционният е подходил задълбочено и всеобхватно при разбора на носената от съответните източници релевантна информация, в резултат на което е достигнал и до коректни изводи от фактическа и правна страна. Той е съпоставил съдържимото във всички относими носители на доказателствена информация – показанията на свидетелите К., М., У., Ж., Д. и С., писмените доказателствени източници – приобщения пътен лист от „Р.“ ЕООД, медицинската документация, касаеща здравословното състояние на пострадалия и доказателствения способ – съдебно – медицинска експертиза и е дал мотивиран отговор защо кредитира едни, а не други. В този смисъл неоснователни са претенциите на защитата, че са неглижирани показанията на свидетелите Н. М., П. У. и Н. К., а са абсолютизирани тези на Р. Ж. и Г. Д.. За разлика от районен съд, окръжният конкретно и категорично е посочил причините за възприемане с доверие на възпроизведеното от Ж. и Д. /последният дори некоментиран в мотивите на първостепенния съдебен акт/ и те са едностранчивостта на депозираното от тях с това от св. Г. С., съответстващо от своя страна на цялостната медицинска негова документация, отразяваща нараняванията му непосредствено след случилото си, както и последователността и съответствието с обективираното в коментирания пътен лист. Въззивната инстанция е тълкувала значимата информация съобразно нейното действително съдържание и това е дало възможност да кредитира показанията на св. К. /противно на твърденията на защитата/ и да дискредитира тези на М. и У.. Анализът на контролирания съд позволява да бъде възприета ясно и безпротиворечиво неговата воля, начина на формирането й без игнориране на който и да било процесуално допустим доказателствен източник. Несподеляеми са възраженията на касатора за постановяване на осъдителна спрямо М. Д. присъда без да бъде категорично установено, че са налице медико-биологичните характеристики на причинена от него средна телесна повреда на Г. С. по отношение трайността на увреждането. По делото непротиворечиво е изяснено както от приобщените съдебно-медицинско удостоверение, негово допълнение, амбулаторен лист, двукратни аудиологични изследвания на слуха на С. от 15.08.2014г. и 23.01.2015г., така и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, вида на полученото от пострадалия увреждане – травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на дясното ухо, довело до проводно намаление слуха на това ухо, причината за увреждането – нанасяне на удар в областта на ушната мида и затваряне на външния слухов проход, в резултат на което в него се създало повишено налягане и разкъсване на тъпанчевата мембрана. Не намира опора в доказателствената маса по делото твърдението на защитата, че не е установено трайно /за срок повече от 30 дни/ намаление на слуха на пострадалия. Напротив – от приложените две аудиологични изследвания на слуха на Г. С. – съответно на 15.08.2014г. и 23.01.2015г. безсъмнително се установява, че след деянието звукопроводното намаление на слуха на дясното му ухо е 65 децибела, а след малко повече от пет месеца – 69 децибела. Всъщност последващото изследване е извършено именно по предложение на експерта К., за да се прецени дали действително се касае за трайна увреда слуха на пострадалия и то е довело и до позитивен отговор на този въпрос. Категоричността и обективността на заключението на експерта, неоспорено от други процесуално допустими източници на информация, касаещи този въпрос, логично е рефлектирало и в отказа на второстепенния съд да назначи допълнителна /според съда, повторна – според защитата/ съдебно-медицинска експертиза поради непокриване на критериите, заложени в нормата на чл. 153 НПК. Този отказ нито е поставил съда в невъзможност правилно да реши спора, нито е нарушило правата на подсъдимия и неговия защитник – при допусната подобна експертиза по тяхно искане от районен съд и нейно неизготвяне, след три години те самите са заявили, че се отказват от искането си и нямат претенции за събиране на други доказателства. Коректността на експертното заключение и професионалния прочит от вещото лице на писмените доказателства по делото, правилно са разчетени от Окръжен съд при отклоняване на възобновеното пред него искане на защитата за назначаване на повторна експертиза и това не е ограничило възможността на подсъдимия и неговия защитник да реализират в пълен обем правата си и адекватно да следват линията си на защита, последователно отстоявана пред съдилищата по фактите. Констатирайки неналичието на допуснати от контролирания съдебен състав нарушения на процесуалните правила, вниманието на настоящата инстанция следва да бъде фокусирано върху искането на защитника на подсъдимия за намаляване размера на определеното на Д. от второстепенния съд наказание и прилагане разпоредбата на чл. 55 НК. То е аргументирано с твърдения за влошено здравословно състояние на подсъдимия, което не било взето предвид от наложилия наказанието съд. Всъщност този аргумент не се базира както на действителната деятелност на Окръжния съд в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, така и на изложените мотиви за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. По повод на шесткратна невъзможност за стартиране на делото пред въззивния съд поради неявяване на подсъдимия със заявени медицински пречки от различен характер, контролираният съд е назначил и изслушал заключение на съдебно-медицинска експертиза, което да изследва както възможността на Д. да участва в процеса, така и актуалното му здравословно състояние. Отговорите на експертите са взети предвид при отмерване на наказанието, определено при превес на смекчаващи отговорността му обстоятелства – необременено съдебно минало, позитивни характеристични данни и влошено здравословно състояние. Отделен е въпросът, че вещите лица, касателно изрично посоченото и в касационната жалба злокачествено заболяване на правото черво у подсъдимия, поддържат позицията за липса на актуална медицинска документация, както и на семплост на предоставената по отношение на други негови заболявания. Възприетите като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства са дали основание на съда да отмери наказанието му около минималния, предвиден в санкционната част на приложимата правна норма, размер, но не и да приложи нормата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б“ НК. Настоящият съдебен състав не намира причина да бъде ревизирана тази позиция. Окръжен съд е изложил убедителни и верни съображения за наличието на превес на смекчаващите отговорността на М. Д. обстоятелства, но те не са изключителни или многобройни по своя характер, за да определят като несъразмерно тежко наказанието лишаване от свобода. Действително, от момента на осъществяване на деянието – 13.08.2014г. до настоящия момент е изминал немалък темпорален период, но неговата продължителност се дължи и на процесуалното поведение на самия подсъдим и неговия защитник, от което не биха могли да се черпят благоприятни последици чрез смекчаване вида или размера на наказанието на Д.. Конкретният механизъм на причиняване на увредата, множеството удари, публично нанасяни от подсъдимия с ръце и крака преимуществено в главата на пострадалия, целейки както нарушаване на телесния интегритет на С., така и неговото унижение, служебната зависимост на пострадалия от подсъдимия, категорично не могат да бъдат игнорирани при преценка на размера или вида на наказанието на Д.. Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17 от 13.06.2022г. по ВНОХД № 516/2021г. Софийски окръжен съд – Наказателно отделение, III второинстанционен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.