9 Р Е Ш Е Н И Е № 104 гр. София, 13 май 2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети май, през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ : СЕВДАЛИН МАВРОВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА и в присъствието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 377/2016 година Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. С. Х., депозирана чрез неговия защитник срещу въззивно решение №2 от 11.01.2016г. на Варненски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №349/2015г., с което е изменена присъда №17 от 04.07.2014г. на Окръжен съд /ОС/ - Силистра, по нохд № 61/2014г. В жалбата на подсъдимото лице се релевират оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, за несъблюдаване на материалния закон и за явна несправедливост на наложените за престъплението наказания. В подкрепа на сочените касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК се излагат съображения за налични неясноти в обвинителния акт, съдържащ противоречие между описания от прокурора фактически състав на дерогираното правило за движение по пътищата по чл.20, ал.2 от ЗДвП и визираната диспозиция на правната норма, с редакция, предхождаща законодателните промени в Държавен вестник /ДВ/, брой 51 от 2007 година. С доводи за несъответност на приетата фактология на доказателствения материал по делото, по отношение на момента на възникване на опасността за движението на пътното платно за водача на товарния автомобил и на поведението на пострадалия велосипедист, придружени със собствен прочит на обясненията на подсъдимия А. Х. и показанията на свидетеля А. А., и произволен коментар на научните мнения на вещите лица- автотехници, обективирани в изготвените експертизи, се обосновава неизпълнение на задълженията на решаващия орган по чл.чл.13 и 14 от НПК, с последваща декларация за липса на мотиви в атакувания въззивен акт. Аргументира се престъпна несъставомерност на инкриминираната проява, поради отсъствието на причинна връзка между действията на А. Х. и настъпилия вредоносен резултат /смъртта на Х. Р./, и с оглед установени в хода на разследването данни, изключващи обществената опасност на деянието и вината на извършителя - предприета от подсъдимия спасителна маневра и доказано случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Изразява се несъгласие с вида и размера на индивидуализираните санкции, като с поставен акцент на обсъждането на факти, представляващи обективни признаци на престъплението /допуснато от водача нарушение при управление на моторното превозно средство и вредоносните последици/ за отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, и на игнорирането на формата на проявената непредпазливост /небрежност/, каузалния принос на починалото лице за леталния изход и семейното положение на А. Х., се претендира правоприлагането на разпоредбата на чл.55 от НК. При условията на алтернативност се предлага отмяна на обжалваното решение и упражняване на касационните правомощия по чл.354, ал.1, т.т.2 и 4 от НПК, чрез оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, или ревизия на съдебния акт в санкционната му част, в обсега на чл.55 от НК. Подадена е и жалба от конституираните в процеса частни обвинители – М. Х. О. и М. Р. О. /родители на жертвата Х. Р./, бланкетно очертаваща недоволство от въззивното решение на АС - Варна, поради намаляване срока на наложеното на подсъдимия Х. наказание лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА на ОСЕМ МЕСЕЦА. В съдебно заседание на 10.05.2016 година, подсъдимият А. С. Х., редовно призован, не се явява пред касационната истанция и се представлява от защитник, който поддържа изцяло жалбата и исканията в нея. В настоящото производство не участват лично и частните обвинители, чиито процесуални права и интереси се охраняват от преупълномощен от повереника им адвокат, който в хода на съдебните прения моли за уважаване на касационната жалба на М. Х. О. и М. Р. О. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че въззивният акт, следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №17 от 04.07.2014г., обявена по нохд №61/2014г., Силистренски ОС е признал А. С. Х., за виновен в това, че на 30.09.2012 година, на път "номер", в [населено място], при управление на МПС – товарен автомобил „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, и по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Р., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл.343а, ал.1, б. „б”, вр.чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от същия закон, го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на чл.66 от НК за тригодишен изпитателен срок, и на ЕДНА ГОДИНА лишаване от права по чл.37, ал.1, т.7 НК, оправдавайки го по повдигнатото му първоначално обвинение за неспазване изискванията на чл.21, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗДвП. С обжалваното решение №2 от 11.01.2016г., постановено по внохд №349/2015г., след връщане на делото за ново разглеждане със съдебен акт от 06.10.2015г. на ВКС, 2-ро наказателно отделение, по н.д.№919/2015г., Варненски АС е изменил първоинстанционната присъда, чрез намаляване на определената наказателна санкция лишаване от свобода, на ОСЕМ МЕСЕЦА. Касационната жалба на подсъдимия Х. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Конституционно установеното право на защита на лицето, регламентирано и в императивните норми на чл.15 и чл.55 ал.1 от НПК, предвиждащи осигуряване на съответни способи и обезпечаване на юридически гаранции за неговото ефективно упражняване, не е накърнено с внесения в първостепенния съд обвинителен акт на Окръжна прокуратура – Силистра, отговарящ на предявените от чл.246 от НПК изисквания, и съобразен с принципните постановки в ТР №2/2002г. на ОСНК на ВКС. Органът по процесуално ръководство на досъдебната фаза на наказателния процес е изпълнил възложените му от закона задължения при формулиране на обвинителната си теза и стриктно очертал нужните реквизити от съдържанието на изготвения от него прокурорски акт, чрез посочване на престъплението, в което лицето се обвинява, с визираните обективни елементи /време, място, изпълнително деяние, механизъм на извършване, вредоносни последици/, и субективните им измерения в съзнанието на автора на инкриминираното посегателство; доказателствата, подкрепящи фактическата обстановка; и приложимия материален закон. В обхвата на изложените фактически положения в обстоятелствената част на акта, прокурорът е описал и релевантната за престъпната съставомерност по чл.343а, ал.1, б. „б” от НК, вр.чл.20, ал.2 от ЗДвП неправомерна дейност на А. Х., като при формиране на заключението за съответстващата му правна квалификация не са налице съществуващи противоречия, довели до неразбиране на повдигнатото обвинение. Действително при словесното изписване на консумираната с поведението на подсъдимото лице норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП, запълваща бланкета на чл.343 от НК, е възпроизведен буквално нейния текст, в актуалната редакция до законодателните промени в ДВ, брой 51 от 2007 година /”Водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”/, който с незначителни езикови разлики в изказа, напълно кореспондира по смисъла на вложената законодателна воля, на правните предписания в действащата към инкриминираната дата на престъплението и до настоящия момент разпоредба на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП /”Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”/. Дерогиране на процесуалните правила, предпоставили ограничения в статуса на подсъдимия не се констатира и в съдебната производствена фаза. Контролираните инстанции са спазили изискванията на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, за всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК, като след обективно и задълбочено обсъждане на доказателствата са изградили значимата за повдигнатото от прокурора обвинение конкретика, и формулирали правните изводи за инкриминираното транспортно престъпление и неговия извършител. Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото, чрез обясненията на А. Х., свидетелските показания на А. А., М. О., А. И., Н. М., Д. М., О. О., Д. Б.; чрез приложените писмени документи; и назначените при наказателното разследване експертизи, обезпечават с изискуемата се степен на интензитет приетата за установена фактология, очертаваща, че на 30.09.2012 година, на път /марка/, в [населено място], при управление на МПС – товарен автомобил „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , подсъдимото лице пренебрегвайки задължението си да намали скоростта или да спре моторното превозно средство, при възникнала опасност за движението, инициирал удар, в предната дясна част на камиона, с велосипедиста Х. Р., причинил фаталния резултат – неговата смърт. В хода на реализираната от първостепенния и въззивен състав процесуална дейност, в съответствие с предписаното от закона са приети оспорените от защитника на А. Х. автотехнически заключения, като при последващия доказателствен анализ, те правилно са интерпретирани. Допуснатите и изслушани в досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес, основни и допълнителни, единични и тройни експертизи, са изготвени след внимателно запознаване с гласните, писмени и веществени доказателствени средства; при прецизен преглед на съдържимите се в тях фактически данни; и с компетентна обосновка на предложените от вещите лица-инженери отговори на поставените от разследващите и решаващия орган въпроси; като същите са надлежно приобщени в открити заседания, при условията на чл.282 от НПК. С проявен юридически усет и при съблюдаване на правната природа на съдебната експертиза в наказателния процес като способ за доказване, представляващ система от сложни, различни по своето естество действия /проучвания и изследвания/, при които участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на обстоятелства по делото, чрез даване на изградени върху доказателствените материали мнения, обективиращи изводи от известни за неизвестни факти, заключенията са коментирани в мотивите на първоинстанционната присъда и въззивното решение . В контекста на изложеното, настоящият съд не дължи произнасяне на релевираните в депозираната жалба възражения за несъответност на приетата от решаващия орган фактология на доказателствения материал, по отношение на момента на възникване на опасността за движението на пътното платно за водача на товарния автомобил и на поведението на пострадалия велосипедист, които по конкретиката на своето съдържание индицират на необоснованост, явяваща са извън обсега на касационните основания. Съпровождащите ги оплаквания, очертаващи своеобразен и произволен прочит на обясненията на подсъдимия А. Х., показанията на свидетеля А. А. и автотехническите експертизи, не променят заявената позиция и не налагат упражняване правомощията на касационната инстанция. Върховният касационен съд не е оторизиран да контролира фактическата обоснованост на съдебния акт и той се произнася в рамките на възприетите от въззивната инстанция фактически положения, доколкото не се визират и констатират съществени процесуални нарушения при събирането, прверката и оценката на доказателствената маса по разглежданото дело. Неспазването на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда досежно инкорпорираните доказателства и назначените експертизи, не е включена в обхвата на касационната компетентност и не сочи на нарушение на процесуалните норми при лимитиране на значимата фактическа обстановка, за която договорният адвокат на подсъдимия изразява несъгласие Касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите и е оправомощена да провери единствено съобразяването с нормативно установените и императивни предписания, гарантиращи формирането му съгласно изискванията на чл.чл.13 и 14 от НПК, при посочени доводи, подкрепени от необходимата аргументация. Не е налице и декларираната немотивираност на съдебния акт. В пределите на установения от правната уредба на чл.313-чл.340 от НПК нормативен регламент, въззивният състав е възприел изцяло описаната от ОС-Силистра фактология, отчел е процесуалните усилия на първостепенния съд при осъществения доказателствен анализ и извел заключение за законосъобразност на правните изводи за виновно извършване на инкриминираното деяние, неговото авторство и престъпна съставомерност, обективирайки в обстоятелствената част на решението своята воля, словното отражение на която не очертава непълнота, тангираща с липса на мотиви. При съблюдаване на правните предписания на чл.339 от НПК и в корелация с поставената във въззивните жалби проблематика, апелативният съд изчерпателно, професионално и с нужната яснота е дал отговор на релевираните от процесуалните страни оплаквания, свързани с преследваната и ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия А. Х. по повдигнатото му от прокурора фактическо и юридическо обвинение. Правилно е приложен и материалният закон. Инкриминираното поведение на А. Х. се субсумира от обективна и субективна страна от престъпния състав на особената норма на чл.343а, ал.1, б. „б”, вр.чл.343, ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, чиято бланкетна диспозиция се запълва със съдържание от нарушените правила за движение по пътищата, визирани в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. / ТР28/84г. на ОСНК на ВС/ Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП предявява към водачите на моторни превозни средства изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1 на чл.20, ал.2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това предполага възможността при сочената ситуация управляващите автомобили да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на моторни превозни средства, е посочена в изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите, когато обстоятелствата го налагат. Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното средство. Конкретиката в настоящия казус обуславя заключение за неизпълнение на правните предписания чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП от подсъдимото лице. На 30.09.2012 година, управлявайки товарен автомобил „марка”, с рег. [рег.номер на МПС] , на път /номер/, по [улица], А. Х. забелязал спускащ се по [улица]вдясно от него велосипедист, движещ се бързо, приведен над кормилото и въртейки педалите, без да демонстрира с действията си намерение да спре при находящия се вблизот до кръстовището знак „Стоп”, но без да промени скоростта си /51,7 км/ч/, продължил движението по главния път, отклонявайки камиона наляво, с навлизане в насрещната лента на пътното платно, при което настъпил удар с каращия колелото Х. Р., причинил смъртта му. Видно от проведения в хода на досъдебното производство следствен експеримент и от изготвените в рамките на наказателното разследване съдебни автотехнически експертизи, при приетата скорост на движение на моторното превозно средство автобус /51,7 км/ч/ и с оглед изчислените параметри на дължината на опасната зона /44 м/ и на отстоянието на автомобила от мястото на конфликтната точка в момента на възникналата опасност за движението /47м/, когато А. Х. е имал обективна възможност да възприеме движещият се по напречната улица велосипедист и реално го е видял, ако е реагирал със задействане на спирачната система, той е могъл да предотврати транспортния инцидент. Безспорно положение в доктрината и практиката е, че управляващите моторни превозни средства следва да наблюдават пътя всеобхватно и да се съобразяват с действията на останалите участници в движението, като предприемат необходимото за предотвратяване на произшествия. Категоричната установеност по делото, че подсъдимият не е взел своевременни и адекватни мерки за безопасно движение - чрез намаляване на скоростта или спиране на автомобила, при налична опасност за движението, каквато несъмнено е намиращият се на пътното платно младеж и при обективната възможност да го направи, предпоставя изводи за пренебрегване на възложените от чл.20, ал.2, изр.2 на ЗДвП задължения. В коментирания аспект противоречат на буквата и духа на закона акцентираните доводи за липса на причинна връзка между действията на А. Х. и настъпилия вредоносен резултат /смъртта на Х. Р./. Общественоопасният характер на престъплението по чл.343 от НК е свързан с отрицателното въздействие върху обществените отношения по транспорта, като настъпването на вредоносния резултат е включено от закона в престъпния състав и е необходимост за неговата наличност. Причинната връзка между инкриминираното деяние чрез конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата, и общественоопасните последици е изискуем и задължителен обективен елемент на престъплението, определя неговата наказателноправна квалификация, и представлява основание за търсене и носене на наказателна отговорност. Логическа последица от това е заключението, че реализирането на наказателна отговорност при тези резултатни престъпления предпоставя кумулативна даденост на извършено общественоопасно, противоправно и обявено за наказуемо деяние, очертано в наказателноправна норма на особената част на НК, при съществуваща причинна връзка с визираните в нея вредоносни последици, и при субективните измерения на законово очертаните обективни съставомерни признаци в съзнанието на дееца. Причинната връзка между дадено деяние и определен престъпен резултат съществува, щом като деянието е такава обективна предпоставка, без която съобразно характера на развиващия се процес престъпните последици не биха настъпили; когато то е едно от необходимите условия за вредоносните последици, елемент от каузалния комплекс, който предизвиква предвидения в закона общественоопасен резултат. Такива са обстоятелствата в настоящия казус. Допуснатото от А. Х. нарушение на правилата за движение по пътищата/ чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП/ е предпоставило пътно-транспортния инцидент, при който настъпил леталния за пострадалия Р. изход. Несъстоятелни са и възраженията в разисквания смисъл за доказани по делото факти, изключващи обществената опасност на инкриминирата проява и вината на извършителя - предприета спасителна маневра и случайно деяние, обосноваващо приложение на предвидения в чл.15 от НК институт. Твърдяната в касационната жалба „маневра” за избягване на транспортното произшествие, сочеща според защитника на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, е недопустима, тъй като възникналата опасност на пътя е могла да бъде преодоляна чрез спиране на автомобила. Спасителна маневра като действие чрез изменение посоката на движение се предприема от водач на моторно превозно средство в опасната зона за спиране за предотвратяване на общественоопасни последици, единствено в случаите, при които възникналата на пътя внезапна опасност не може да бъде предотвратена чрез предписаните в чл.20, ал.2 от ЗДвП начини, и с нея не се причинява смърт и телесни увреждания, а имуществени щети /ТР106/83 на ОСНК на ВС/. На такава конкретиката не сочи делото, поради което и е неотносимо предявеното от процесуалния представител на подсъдимия искане за съблюдаване на т.5, б.”б” от ТР106/1983г., по н.д.№90/1982г. на ОСНК на ВС. При доказаната в хода на наказателното разследване фактическа обстановка, неоснователна е и претенцията за налично случайно деяние по чл.15 от НК, изключващо формата на виновно поведение - непредпазливост. При категоричните констатации за установено несъобразяване на предписаното от чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, А. Х. не може да се позовава на настъпил в пределите на опасната зона за спиране на превозното средство удар, предпоставил вредоносния резултат, защото със своите поведенчески прояви сам се е поставил в подобна пътна ситуация. Подсъдимото лице не е изпълнило произтичащите от посочената норма задължения на водача на моторно превозно средство при неговото управление, въпреки обективната и субективна възможност в конкретните условия да го направи, и да предотврати транспортния инцидент. Промяна в очертаната позиция не внася и подробно разискваната в жалбата неправомерност на поведението на велосипедиста Х. Р., изразяваща се в пренебрегване на знак „стоп” и в навлизане в лентата на движещия се по път с предимство, която обуславя допуснати от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата, и съпричиняване на настъпилите вреди, но не налага оправдаване на автора на престъплението. По справедливост, при съблюдаване на тежестта на престъпното посегателство и на личната опасност на дееца, и в съответствие с регламентираните в чл.36 от НК цели на индивидуалната и генерална превенция, са отмерени санкционните последици за А. Х.. При лимитиране на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, въззивният състав е преценил характеристиките на изискуемите се за съставомерността обективни и субективни признаци, обръщайки внимание, че допуснатото нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и вредоносният резултат- настъпилата смърт, са елементи на престъплението, и не могат да бъдат ценени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Отдадено е нужното значение на сериозния принос на жертвата за фаталния удар и общественоопасните последици; аналитично са обсъдени чистото съдебно минало, справката за предхождащи инкриминираното престъпление административни нарушения по ЗДвП, трудовата ангажираност, семейното положение и процесуалното поведение на подсъдимото лице, които мотивират редуциране на определения срок на лишаване от свобода от ЕДНА ГОДИНА на ОСЕМ МЕСЕЦА, но не налагат желаното правоприлагане на чл.55 от НК, поради отсъствие на визираните в нормата предпоставки. НЕОСНОВАТЕЛНА е и депозираната жалба на частните обвинители. Очертаните факти, релевантни за индивидуализацията на наказателната отговорност на А. Х., коментирани при разглеждане на касационната жалба на подсъдимото лице, сочат на необоснованост и на бланкетните оплаквания на конституираните като процесуални страни М. О. и М. О., за прекомерна заниженост на лишаването от свобода. Липсата на изложени от повереника на встъпилите в качеството на частни обвинители в производството конкретни доводи и възражения, относими към афишираното недоволство от несправедливостта на наложената на подсъдимия Х. санкция, възпрепятства произнасяне на касационния съд, по надлежния начин и с изискуемата се конкретика. При предложената аргументация, настоящият състав прие, че не са налице релевираните в жалбите касационни основания по чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, за отмяна или ревизия на атакувания въззивен акт, с който е изменена присъда №17 от 04.07.2014г. на ОС-Силистра, по нохд №61/2014г. Воден от горното и в рамките на правомощията по чл.354, ал.1, т.1 от НПК ред, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №2 от 11.01.2016г., постановено по внохд №349/2015г., по описа на Варненски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.