Ключови фрази
Разваляне на договор * договор за гледане и издръжка * разваляне на договор * договор за покупко-продажба


Р Е Ш Е Н И Е

№ 317

С. 11.12.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1737 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Г. Г. от [населено място], чрез настойника си Б. П. Здрав-кова,представлявана от процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 133 от 17.06.2011г. по в.гр.д. № 225/2011г.на Видински окръжен съд,с което е потвърдено решение № 44 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1745 по описа за 2009г. на Видински районен съд,като е

- развален договор от 30.05.08г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а.№ 150 г.ІІ н.д.350/08г., сключен между Г. Г. Ц. и Арсена Л. Ц. /прехвърлители/и Д. К. М. и В. Н. М. /приобритатели/,с който е прехвърлена собствеността на апартамент № 1, с идентификатор 10971.502.175.3.1 по кадастралната карта на [населено място]/ [улица]/ срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите и дъщеря им – ищцата Д. Г. Г., поради неизпълнението му – до размера на притежаваната от ищцата 1/2ид.ч.,наследена от прехвърлителката Арсена Л. Ц.,

- отхвърлен е предявения от Д. Г. Г. против Д. К. М., В. Н. М. и Я. К. Веков иск с правно основание чл.55 ал.1 изр.3 от ЗЗД за връщане на прехвърления имот – предмет на договора по н.а.№ 150 г.ІІ н.д.350/08г. като неоснователен и недоказан,

- отхвърлен е предявения от Д. Г. Г. против Д. К. М., В. Н. М. и Я. К. Веков иск с правно основание чл.26 от ЗЗД,във вр.с чл.537 ал.2 от ГПК иск за обявяване за нищожен на договора,сключен на 3.08.09г.за покупко- продажба между Д. К. М. и В. Н. М. /като продавачи/ и Я. К. Веков/като купувач/на процесния имот и за обезсилване на н.а.№24 т.V д.№418/09г.като неоснователен и недоказан.

Искането е за отмяна на постановения въззивен акт на основание чл.281 т.3 от ГПК и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 732 от 21.05.2012г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос - частичното неизпълнение на сключения договор - основание за пълно или за частично разваляне на договора е - в хипотеза,когато неизпълнението по отношение на единия кредитор е значително и е уговорено полагане на грижи и спрямо трето лице,без да е налице изпълнение. Противоречивото произнасяне на съдилищата по поставения въпрос е обосновано с решение № 35 от 23.03.99г. по гр.д.№ 966/98г. на ІІ г.о. на ВС,където при идентична фактическа обстановка - е прието,че неизпълнението по отношение на един от кредиторите,когато е значително,е основание за разваляне на целия договор.Преценено е,че следва да се съобрази,че искът е бил предявен от прехвърлителката Арсена Л. Ц.,която е искала цялостно разваляне на сключения договор,но в хода на процеса е починала и е заместена от дъщеря си,която – от една страна е наследник и на двамата прехвърлители,а от друга е носител на самостоятелни права,доколкото в процесния договор е уговорено и в нейна полза гледане и издръжка.

В. съд е приел,че пред вид установеното неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по сключения на 30.05.08г. договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане по отношение на ищцата и майка й,искът за развалянето му следва да бъде уважен,но до размера на наследствените права на ищцата от майка й Арсена Ц. /която е предявила иска и е починала в хода на производството по делото/.Съдът е счел,че не се установява неизпълнение на сключения договор по отношение на другия прехвърлител Г. Г. до смъртта му,за който период – ответниците М. не били поканени и с оглед клаузите на сключения договор не дължели издръжка,а след смъртта му–задължението им спрямо него било погасе-но.Съдът подробно е изложил доводи,обосноваващи едно значително по обем и последици неизпълнение. Относно останалите предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.26 от ЗЗД и чл.537 от ГПК въззивният съд е приел за правилни изводите на първата инстанция.

В съдебно заседание страните не се явяват,като касаторката се представлява от процесуален представител,който поддържа подадената жалба.Представя писмена защита и претендира направените разноски.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

По поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира за правилна и споделя практиката,посочена в решение № 35 от 23.03.99г. по гр.д.№ 966/98г. на ІІ г.о. на ВС,съгласно която - когато е значително неизпълнението по отношение на единия кредитор е основание за разваляне на целия договор. Това е така,защото задължението за издръжка и гледане е неделимо както по своя характер,така и поради намерението на страните Когато е поето към повече от едно лице без да има уговорено разграничение,волята на страните е да се изпълнява общо, едновременно и неделимо. В този смисъл е и т.2 от ТР №30 от 17.06.1981г.на ОСГК на ВС,съгласно която когато неизпълнението не е незначително,дори и по морални съображения то може да обуслови основание за разваляне на договора,тъй като с оглед неговото естество,несъобразяването с правилата на добросъвестността и на морала има съществено значение.При активна солидарност – всеки един кредитор е овластен да преследва длъжника за цялото вземане и съответно да постави в действие всички последици от забавата, включително и да осъществи развалянето на договора изцяло.

В конкретния случай – първоначалната ищца Арсена Ц. е поискала разваляне на сключения договор изцяло,като е изложила фактически доводи,сочещи на неизпълнение на задължението не само спрямо нея,но и спрямо другия прехвърлител и спрямо третото лице,в чиято полза е сключен договора- нейната дъщеря и настояща ищца - Д. Г..Установено е по делото,че към момента на сключване на договора/30.05.08г./ прехвърлителите са били съответно- Арсена Ц. на 81 години,а Г. Г. –на 83години.Тяхната дъщеря- Д. Г. /която е трето лице,в чиято полза също е сключен договора/ е била на 45г.,боледувала е от „тежка форма на умствена изостаналост с прогресиращ ход”, като „характера на заболяването и неговата прогресия” са я правили „неадекватна за вземане на решения”./Понастоящем,с решение № 98 от 9.11.09г.по гр.д.№ 391/09г.на В. тя е поставена под пълно запрещение и се представлява от настойник/.

Безспорно е,че до смъртта на прехвърлителя Г./починал на 16.04.09г./ ответниците М. не са полагали никакви грижи и не са давали издръжка на нуждаещите се с оглед възрастта и здравословното им състояние прехвърлители. Видно от приетата по делото служебна бележка изх.№ 46 от 13.05.09г.-по това време прехвърлителката Арсена Ц. „в резултат на остър психо-емоционален стрес” е била в „състояние на неадекватност,която в придружаване от мозъчно-съдова болест я правят неадекватна за вземане на решения”.Независимо от тежкото състояние,в което са се намирали Арсена Ц. и Д. Г. и възникналата необходимост- приобритателите М. не са изпълнили поетото от тях по силата на сключения от 3.0.05.08г.договор задължение - да им осигурят „нормален начин на живот, храна,облекло, осветление,отопление,почист-ване и поддържане на жилището,лекарства и медицинска помощ”, ”ежедневно да ги подпомагат при физическа немощ”.Това не е станало и след като са получили нарочна покана,с нотариална заверка от 14.08.09г.,с искане за трансформиране на задълженията в паричен еквивалент/по 661лв./На 2.11.09г.Арсена Ц. е подала трета по ред жалба до РП В. против ответниците Д. и В. М. с оплакване за нанесен й побой от страна на първите двама ответници.Посочила е,че след като те са се нанесли да живеят в жилището й,са я принуждавали да подписва различни документи,отнемали са ценните й вещи,осъществявали са физически и психически тормоз над нея и че тя изпитва основателен страх за живота и здравето си. На 17.11.09г. Арсена Ц. е била убита, като на 4.10.10г.в ОС Видин е внесен обвинителен акт за умишленото й умъртвяване по чл.115 от НК срещу ответника-приобритател Д. М.-нов./Понастоящем последният е признат за виновен и осъден на първа инстанция по това обвинение/. Разпитаните по делото свидетели Х., Т. и И. установяват,че след смъртта на прехвърлителя Г. ищцата и дъщеря й – отслабнали,не си дояждали, двете били с един порцион от диетичен стол,ответниците М. ограничили контактите им с други хора,Д. Г. ходела мръсна,в безпомощно състояние постоянно ”наакана и напишкана”, домът бил неподдържан,в лошо хигиенно състояние. Без да изпълняват поетите със сключения договор задължения - на 3.08.09г./четири месеца след смъртта на прехвърлителя Г./ - с н.а.24 т.V рег.№ 9184 д.418/09г.ответниците М. са прехвърлили процесния имот,в който са живеели кредиторката Арсена Ц. и нейната дъщеря на третия ответник Я. Веков.

Така изложените факти дават основание на настоящия съдебен състав да приеме,че в случая е налице едно значително неизпълнението по отношение на предявилата иска Арсена Ц.,което съставлява основание за разваляне на целия договор. В частта касаеща размера, до който следва да бъде развален сключения между страните договор – изводите на въззивния съд се разминават с тези на настоящия състав.В тази част въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това постановено друго,с което договорът да се развали изцяло.

В останалата част обжалвания въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден. Предявени искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.26 от ЗЗД и чл.537 от ГПК са неоснователни,защото след осъществе-ното с н.а.24 т.V рег.№ 9184 д.418/09г. прехвърляне - имотът вече не е притежание на ответниците М. и те не могат да върнат даденото на отпаднало основание,а само неговия паричен еквивалент/какъвто в случая не се претендира/.Сключеният между ответниците договор с н.а.24 т.V рег.№ 9184 д.418/09г.не е нищожен,защото ответниците М. са придобили собствеността по отношение на процесния имот силата на сключения договор за издръжка и гледане и са могли да ги отчуждават, независимо от запазеното право на ползване.

С оглед направеното искане,изхода от делото и на основание чл.78 от ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените пред въззивната и касационната инстанция разноски,съобразно уважената част от иска. Общият размер на разноските в посочените инстанции възлиза на 2 964лв./193лв.-държавна такса, 680лв.-адвокатско възнаграждение пред втората инстанция и 211 лв. държавна такса и 880лв.-за адвокатско възнаграждение пред касационната/.При жалба,касаеща предявени три иска, която е приета за основателна досежно един от исковете - следва да се присъдят една трета от направените разноски - 988лв.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 133 от 17.06.2011г. по в.гр.д. № 225/2011г.на Видински окръжен съд в ЧАСТТА, касаеща размера, до който е развален сключения договор и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
РАЗВАЛЯ изцяло сключения на 30.05.08г.договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по н.а.№ 150 г.ІІ н.д.350/08г., сключен между Г. Г. Ц. и Арсена Л. Ц. /прехвърлители/ и Д. К. М. и В. Н. М. /приобритатели/,с който е прехвърлена собствеността на апартамент № 1, с идентификатор 10971.502.175.3.1 по кадастралната карта на [населено място]/ [улица]/ срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите и дъщеря им Д. Г. Г. поради неизпълнение.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133 от 17.06.2011г. по в.гр.д. № 225/2011г.на Видински окръжен съд в останалата обжалвана ЧАСТ досежно предявените искове с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, чл.26 от ЗЗД и чл.537 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. М. ЕГН [ЕГН] и В. Н. М. ЕГН [ЕГН]- двамата от [населено място] [улица] да заплатят на Д. Г. Г. от [населено място], чрез настойника си Б. П. З. със съдебен адрес: [населено място] ул.”6 септември” № 5 сумата 988лв./деветстотин осемдесет и осем лева/, представляваща направени по делото пред въззивната и касационната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.