Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * обезщетение за забава * имуществени вреди от ПТП * делинквент * имуществени вреди от ПТП


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

гр. София, 30.09. 2011 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Юлия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1260 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Б. и С. К. Г., подадена срещу решение № 550/21.04.2010 г. по гр. дело № 329/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № 2803/06.11.2009 г. по гр. дело № 3737/2008 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателите срещу К. С. П., искове с правни основания чл. 45 и чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД, както следва: искове на всеки един от двамата жалбоподатели за заплащане на сумите от по 1 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, и за заплащане на сумите от по 450 лв., представляващи мораторни лихви; и искове на жалбоподателя С. К. Г. – за заплащане на сумата 3 048 лв., представляваща действителната стойност на автомобила му „деу рейсер” с рег. [рег.номер на МПС] , увреден до степен негодност за ползване и икономически необосновано възстановяването му, при ПТП, настъпило на 21.12.2005 г. в [населено място], както и за заплащане на сумата 1 290.80 лв., представляваща мораторна лихва (обезщетение за забава) за периода 21.12.2005 г. – 22.12.2008 г.; като двамата жалбоподатели са осъдени да заплатят на ответника сумата 875 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Излагат се и подробни доводи и съображения в тази връзка. Касаторите претендират и присъждане на разноските по делото.
От страна на ответника К. С. П. – в отговора на касационната жалба и в писмена защита се излагат съображения за неоснователност на жалбата и на предявените искове.
С определение № 485/01.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК – по въпроса за причиняване на непозволено увреждане при ПТП, който с представените от касатора решения на други съдилища (решение от 01.04.2010 г. по гр.д. № 2536/2009 г. на Великотърновския районен съд, решение № 130/22.04.2010 г. по гр.д. № 451/2010 г. на Врачанския окръжен съд и решение от 15.05.2009 г. по гр.д. № 312/2008 г. на Берковския районен съд) е разрешен при преценка правомерността на действията на всички участници в ПТП и на връзката между техните действия и настъпването на инцидента, а в случая въззивният съд се е отклонил от тази съдебна практика, като е преценявал само действията на единия водач на МПС – ищцата Б., но не и правомерността на действията на другия водач – ответника П..
При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на касационната жалба и на образуваното по нея касационно производство, съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в първоначалната й редакция – преди изменението й, обн. в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.), същите са процесуално недопустими в частта им по предявените от всеки от двамата касатори искове за заплащане на сумите от по 1 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, и за заплащане на сумите от по 450 лв., представляващи мораторни лихви. Поради това, в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане и в същата част касационното производство следва да се прекрати.
Съдът, по поставения по делото правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, и при проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение в останалата му част – по исковете за обезщетение за имуществени вреди в размер 3 048 лв. и за обезщетение за забава в размер 1 290.80 лв., намира следното:
За да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че причина за настъпването на процесното ПТП е единствено противоправното поведение на ищцата Б., която неправомерно е навлязла с управляваното от нея МПС в платното за движение на път с предимство, излизайки от улица, на която е поставен знак „стоп”, и отнемайки предимството на движещия се в тази лента автомобил, шофиран от ответника. Макар да е приел за установено, че ответникът П. е предприел маневра по изпреварване на два автомобила по хлъзгав път, при намалена видимост, навлизайки в лентата за насрещно движение и в кръстовище, със скорост 27 км/ч, при установена от вещото лице по делото скорост не по-голяма от 17 км/ч, при която е било възможно избягване на удара, въззивният съд изобщо не е обсъждал правомерността на това поведение на ответника.
Посоченият по-горе правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по делото – относно извършването от съда на преценка за правомерността на действията на всички участници в ПТП и на причинната връзка между техните действия и настъпването на непозволеното увреждане, е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените по-горе съдебни решения, представени от касатора. В хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК настоящият съдебен състав намира за правилно посоченото по-горе и в определението за допускане на касационното обжалване, разрешение на въпроса, възприето в тези съдебни решения, каквато е и константната практика на съдилищата. В отклонение от нея и в нарушение на процесуалната норма на чл. 235, ал. 2 от ГПК, в случая въззивният съд не е извършил преценка относно правомерността на приетото за установено от него поведение на ответника, като не е подвел действията му под приложимите материалноправни норми. Въззивният съд не е обсъждал и дали между поведението на ответника и настъпването на ПТП е налице или не причинна връзка.
Отделно от горното, въззивният съд е допуснал и друго сочено в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е обсъждал показанията единствено на свидетеля З., но не и показанията на останалите четирима свидетели, разпитани по делото. Също в нарушение на процесуалния закон, въззивният съд не е взел предвид заключението на съдебната автотехническа експертиза в неговата цялост, а е обсъждал само отделни негови части.
При съвкупната преценка на показанията на всички разпитани по делото свидетели (отчитайки възможната им заинтересованост по чл. 172 от ГПК и възможността на всеки от тях да възприеме пряко и непосредствено обстоятелствата, които сочи в показанията си) и на неоспореното от страните заключение на съдебната автотехническа експертиза (което е компетентно изготвено и подробно аргументирано във всеки от вариантите си, предвид свидетелските показания по делото и извършения от вещото лице оглед на място), се установява следният механизъм на настъпване на процесното ПТП: Ищцата Б., управлявайки процесния лек автомобил „деу рейсер”, и ответникът П., управлявайки джип „ленд роувър”, са приближавали едновременно към кръстовище, регулирано с пътни знаци, като Б. се е движела срещу пътен знак „стоп”, а ответникът – по път с предимство. Приближавайки кръстовището, Б. е намалила скоростта и е спряла, но след знака „стоп”, като е навлязла на около 0.5-1.5 м. в кръстовището, респ. – на толкова и в платното за движение на пътя с предимство, като със същата широчина от около 0.5-1.5 м. от тротоара и върху това платно е имало ивица натрупан и непочистен сняг. Същевременно, на около 30 м. преди кръстовището ответникът е предприел маневра „изпреварване” едновременно на два автомобила, движещи се един след друг в същата посока пред него, които са намалили скоростта си. По този начин ответникът е навлязъл в лентата за насрещно движение, движейки се при навлизане в кръстовището непосредствено до непочистената ивица сняг. В момента на предприемане на изпреварването, и двамата водачи – Б. и ответникът не са имали възможност да се видят, поради наличието на ъглова сграда, която ограничава видимостта и на двамата; като ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието – в 22.40 ч. през месец декември, при наличие на улично осветление и при включени къси светлини, при което видимостта поначало е била около 60 м. Ответникът е реагирал на ситуацията в момента на навлизане на Б. в кръстовището, като е задействал екстрено спирачната система, при което, поради мократа, заледена и заснежена паважна настилка, гумите му са блокирали и джипът е станал практически неуправляем и се е ударил със скорост около 27 км/ч във вече спрелия, управляван от Б. автомобил. Ответникът би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движел със скорост по-малка от 17 км/ч.
При така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП следва изводът, че последното е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение, осъществено и от двамата водачи – участници в него. Б., в нарушение на чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП и на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП е спряла, не на линията, на която е поставен знакът „стоп”, а след нея – на линията на непочистената ивица сняг, отстояща на около 0.5-1.5 м. от линията на тротоара, с колкото тя е навлязла в платното на пътя с предимство и по този начин не е пропуснала движещия се по него ответник. От своя страна ответникът, в нарушение на чл. 88, ал. 1, т. 2 и чл. 90, т. 1 и т. 4 от ППЗДвП и на чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 20 от ЗДвП е предприел маневра „изпреварване”, и то – едновременно на два движещи се един след друг автомобила, при ограничена (от сградата) и намалена (от атмосферните условия - тъмнината) видимост, навлизайки изцяло в лентата за насрещно движение непосредствено преди да навлезе и при навлизането в кръстовището, движейки се със скорост, която не е била съобразена с атмосферните условия, със състоянието на пътя (мокър и заледен паваж) и с конкретните условия на видимост, вследствие на което при възникналата опасност и предприетото екстрено задействане на спирачната система, ответникът е изгубил контрол върху автомобила и не е могъл да спре навреме.
От горното е видно, че дори и само единият от двамата участници в процесното ПТП, да не би извършил допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата, то ПТП не би настъпило; респ. неговото настъпване е пряко следствие от виновното и противоправно поведение едновременно и на двамата водачи – ищцата Б. и ответника П.. По този начин те двамата са причинили и процесните имуществени вреди – повредите по процесния автомобил „деу рейсер” с рег. [рег.номер на МПС] .
Последният, видно от неоспореното свидетелство за регистрация на същия, е собственост на ищеца Г.. Процесните имуществени вреди, претърпени от него, са установени и оценени по делото с неоспореното от страните заключение на допълнителната съдебна автотехническа експертиза, от което е видно, че процесният автомобил е увреден до степен негодност за ползването му, като е налице техническа възможност за възстановяването му, но това е икономически нецелесъобразно – стойността на новите части и на труда за ремонта му биха надхвърлили неговата пазарна стойност към датата на ПТП, която е в размер на процесната сума 3 048 лв. От това следва, че в случая е налице т.нар. тотална щета, поради което, и съгласно разпоредбите на чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД двамата делинквенти – ищцата Б. и ответникът П. дължат солидарно на увредения ищец Г. цялата процесна сума 3 048 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбите на чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД, горната сума се дължи и ведно с обезщетение (мораторна лихва) за забава за процесния период от датата на деликта до датата на подаването на исковата молба 21.12.2005 г. – 22.12.2008 г., чийто размер, определен по реда на чл. 162, предл. 1 от ГПК, възлиза на процесната сума 1 290.80 лв.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ЗЗД увреденият ищец Г. може да иска плащане изцяло на горните процесни суми от всеки един от двамата солидарни длъжници – делинквентите Б. и П., то исковите му претенции по делото, предявени само срещу ответника П., са основателни и следва да се уважат изцяло.
От изложеното следва, че въззивният съд необосновано е приел, че процесното ПТП е настъпило единствено вследствие виновното и противоправно поведение на ищцата Б.. Въззивният съд е допуснал и вече посочените съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на посочените по-горе материалноправни норми. Това налага неправилното въззивно решение - в подлежащата му на касационно обжалване част да бъде отменено и вместо това да се постанови горното уважаване на разгледаните по същество от касационната инстанция искове.
Предвид крайния изход на спора по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца Г., и претендираните и направени от последния разноски по делото, съразмерно с уважаваната част от исковете, а именно – сумата 663 лв. Също предвид крайния изход на спора, на ищцата Б. не се следват разноски по делото, каквито тя също претендира. Ответникът не е направил искане относно разноските по делото пред касационната съдебна инстанция.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 550/21.04.2010 г., постановено по гр. дело № 329/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му по предявените от С. К. Г. срещу К. С. П., искове с правни основания чл. 45 и чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД за сумите 3 048 лв. и 1 290.80 лв., както и относно разноските; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. С. П. от [населено място], бул. „Ц. Б. ІІІ Обединител” № 52-А, ет. 3, ап. 14, да заплати на С. К. Г. от [населено място], [улица], следните суми: на основание чл. 45 от ЗЗД – сумата 3 048 лв. (три хиляди четиридесет и осем лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – стойността на собствения му автомобил „деу рейсер” с рег. [рег.номер на МПС] , увреден до степен негодност за ползване и икономически необосновано възстановяването му, при ПТП, настъпило на 21.12.2005 г. в [населено място]; ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2008 г. до окончателното й изплащане; на основание чл. 86, ал. 1, изреч. 1 от ЗЗД – сумата 1 290.80 лв. (хиляда двеста и деветдесет лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава на плащането на горната сума през периода 21.12.2005 г. – 22.12.2008 г.; и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата 663 лв. (шестстотин шестдесет и три лева) – разноски по делото;
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. К. Б. и С. К. Г. в останалата й част по исковете им за заплащане на сумите от по 1 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, и за заплащане на сумите от по 450 лв., представляващи мораторни лихви; като ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по гр. дело № 1260/2010 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Решението, в прекратителната му част, имаща характера на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването с връчване и на препис от решението; а в останалата му част то не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.