Р Е Ш Е Н И Е № 359 София, 20 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 884 / 2013 год. Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. Д. В. Т., срещу въззивна присъда № 47 от 28. 03. 2013 год., постановена по ВНОХД № 6 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. В жалбата е направено оплакване, че въззивния съдебен акт е постановен при наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради което се претендира за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия Т.. Подс.Т. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Като съобрази депозираната жалба и доводите изложени в нея и след проверка на делото в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение, достигна до следните изводи: С присъда № 26 от 18. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 401 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, касатора Т. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 от НК. С въззивно решение № 233 от 08. 12. 2010 год., постановено по ВНОХД № 261 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, присъдата била потвърдена. Това въззивно решение било оставено в сила, с решение № 125 от 29. 03. 2011 год., постановено по Н.Д. № 19 / 2011 год. по описа на ВКС, трето наказателно отделение. С решение № 579 от 07. 01. 2013 год., постановено по Н.Д. № 2183 / 2012 год. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, в производство по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, производството по ВНОХД № 261 / 2010 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас било възобновено, постановеното по него въззивно решение № 233 от 08. 12. 2010 год. отменено, а делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане, от стадия на допускане на доказателствата. Било образувано ВНОХД № 6 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, като с атакуваната въззивна присъда № 47 от 28. 03. 2013 год., горепосочената първоинстанционна присъда № 26 от 18. 10. 2010 год., постановена по НОХД № 401 / 2010 год. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен била отменена, а подс. Т. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 244, ал.1, пр. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл. 68, ал. 1 от НК, било приведено в изпълнение предходно наложено на подсъдимия по НОХД № 488 / 2007 год. по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, наказание „лишаване от свобода”, в размер на две години, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. Касационната инстанция намира релевираните в жалбата на защитника на подсъдимия доводи за неоснователни, поради отсъствие на допуснати от решаващия съд, касационни нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Апелативен съд – гр. Бургас в изпълнение на посоченото в решение № 579 от 07. 01. 2013 год., постановено по Н.Д. № 2183 / 2012 год. по описа на ВКС, трето наказателно отделение, е провел въззивно съдебно следствие формирайки своите изводи и въз основа на събрания от първата инстанция – Окръжен съд – гр. Сливен, необходим обем доказателства за установяване на предмета на доказване, визиран в разпоредбата на чл. 102 от НПК. Внимателно същите са обсъдени, посочени са обстоятелствата които са приети за установени и на каква доказателствена основа. Отговорите на въпросите посочени в чл. 301 от НПК са дадени и са взети по вътрешно убеждение, базирано на извършения анализ на установената по делото доказателствена съвкупност, като аргументирано и във взаимовръзка, са обсъдени различните доказателствените източници, включая и показанията на свид. И. Р., Х. К., В. К., Д. М. и др. Извършеното от подс. Т. престъпление е правилно квалифицирано, като са изложени необходимите доводи за всички елементи, от обективната страна на съответният престъпен състав. Налице са и обосновани съждения досежно формата на вината на обсъжданото деяние. Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата довели до неправилно приложение на закона, поради и което неоснователно се явява наведеното оплакване за нарушение на материалния закон, т.е., същия е приложен правилно в неговата редакция, поради и което обстоятелство, не може да бъде уважено искането на защитата за оправдаване на подсъдимия, тъй като по делото хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, не е налице. Липсват и допуснати нарушения на процесуалните правила явяващи се съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК обстоятелство, обуславящо неоснователността и на това релевирано оплакване. Не може да бъде прието като основателно и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Въззивният съд е обсъдил съвкупността от отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, като е достигнал до извода, че наложеното на Т. наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите наказателната отговорност на касатора обстоятелства. Извън всякакво съмнение, същото като размер – възможния законов минимум, не очертава признака „явна несправедливост” по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, съответства на обществената опасност на деянието и дееца и същевременно е в унисон с целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Междувпрочем, настоящата инстанция констатира, че при определяне на режима на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание, а и на това, приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което по същество е довело до неоправдано смекчаване на наказателноправното положение на касатора Т., пропуск, който ВКС не може да отстрани поради липса на съответен процесуален инструмент. По изложените съображения, ВКС намери, че атакуваната въззивна присъда е правилна и законосъобразна /с изключение на посоченото в горния абзац/ и като такава, следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 47 от 28. 03. 2013 год., постановена по ВНОХД № 6 / 2013 год. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.