Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       №  517     София  08.07. 2010 г.       В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А       Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание на трети юни, две хиляди и десета година в състав:                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                                                                                          МАРИО ПЪРВАНОВ   при секретаря  Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 335/2009 г.   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. В., град П., подадена от пълномощника и адвокат А, срещу въззивно решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3689/2007 г. в частите, с които е оставено в сила решение от 01.10.2007 г. на Софийския районен съд по гр.д. №2222/2007 г. за отхвърляне иска на жалбоподателката срещу „А”А. с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата от 750 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 07.12.2006 г. – 07.02.2007 г. и е отхвърлен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата 1 500 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 08.02.2007 г. – 06.06.2007 г. Въззивният съд е приел, че с представeните по делото служебна бележка за регистрация на ищцата в бюро по труда като безработна, копия от страници от трудова книжка и декларация, подписана от ищцата, не може да се установи оставането и без работа. Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея въззивният съд неправилно е приел, че от представените декларация, служебна бележка от Агенцията по заетостта и копие от трудовата книжка не може да де се приеме за доказано оставането и без работа по трудово правоотношение за исковия период. Ответникът по касационната жалба „А”А. , град С., не е заявил становище по жалбата. С определение №746 от 10.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3689/2007 г. в посочените по-горе обжалвани части. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на процесуалноправните въпроси относно възможността за доказване оставането без работа с извлечение от трудова книжка, служебна бележка за регистрация в бюро по труда като безработен и декларация. В обжалваното съдебно решение е прието, че с представените от ищцата извлечение от трудова книжка, служебна бележка за регистрация в бюро по труда като безработна и декларация, не може да де се приеме за доказано оставането и без работа по трудово правоотношение за исковия период. Според други съдебни решения с посочените по-горе документи може да се установява оставането без работа. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволненият работник или служител е останал без работа, е осъдителен. За да бъде уважен този иск трябва да са налице следните предпоставки: признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. Доказването на вредата/оставане без работа по трудово правоотношение/ е в тежест на ищеца, поради това, че този иск не е конститутивен за разлика от исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Това може да стане с всички доказателствени средства – най- често на практика – трудова книжка и удостоверение от бюрото по труда. Писмената декларация за оставане без работа от самия ищец обаче е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя си факти, поради което няма доказателствена сила за оставането без работа. Това е така, защото само признанието на неизгодни за издателя на такъв документ факти съставлява доказателство съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ е неоснователен, тъй като не е доказано оставането без работа на ищцата за процесния период въпреки представените от нея и неоспорени от ответника извлечение от трудова книжка и служебна бележка за регистрация в бюро по труда. Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че това обстоятелство е доказано. Изложените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението, е в размер на 375 лв. Оттук следва, че обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за срок от шест месеца, през които ищцата е бил без работа, е в размер на 2250 лв. Ето защо искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ трябва да се уважи изцяло като основателен и доказан. Съобразно изхода на спора на ищцата трябва да се присъдят 1 000 лв. деловодни разноски, а ответникът „А”А. трябва да бъде осъден да плати държавна такса 180 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение от 25.06.2008 г. на Софийския градски съд по гр.д. №3689/2007 г. в частите, с които е оставено в сила решение от 01.10.2007 г. на Софийския районен съд по гр.д. №2222/2007 г. за отхвърляне иска на М. В. В. срещу „А”А. с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата от 750 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 07.12.2006 г. – 07.02.2007 г. и е отхвърлен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ за сумата 1 500 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 08.02.2007 г. – 06.06.2007 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „А”А. , град С., да заплати на М. В. В., град П., 2250 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 07.12.2006 г. – 06.06.2007 год., през който е останала без работа поради незаконното уволнение, заедно със законната лихва от 07.06.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 000 лв. деловодни разноски. ОСЪЖДА „А”А. , град С., да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса 180 лв.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.