Ключови фрази
Лека телесна повреда * не два пъти за едно и също нещо (non bis in idem)

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. София, 04 юни 2019 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 373 по описа за 2019 г

Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител А. М. С. срещу протоколно определение на Кърджалийски окръжен съд от 28.02.2019 г, по ВЧНД № 188/18, с което наказателното производство по НЧХД № 57/18 по описа на Районен съд, Ардино, е спряно до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4 НПК.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба на частния тъжител срещу протоколно определение от 20.11.18 г на Районен съд, Ардино, по НЧХД № 57/18, с което наказателното производство, заведено по тъжба на А. М. С. срещу Б. Х. Б. и А. Х. Б., за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, е прекратено, на основание на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 8 а НПК.
С касационната жалба се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъква се, че наказателното производство е спряно при липса на процесуални основания за това, с което е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон. Иска се да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция за продължаване на процесуалните действия.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния тъжител пледира за уважаване на жалбата.
Жалбоподателят частен тъжител не участва лично в касационното производство.
Подсъдимите и техният защитник не вземат участие в производството пред настоящата инстанция.
Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Жалбоподателят А. М. С. е завел наказателно производство от частен характер, а именно: НЧХД № 57/18 по описа на Районен съд, Ардино, за престъпление по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК, за деяние, извършено на 19.08.2018 г, около 19, 30 часа, в района на [населено място], за това, че Б. Х. Б. и А. Х. Б. са му нанесли удари, при което са му причинил леки телесни увреждания. По време на разглеждане на делото пред първата инстанция са представени Наказателни постановления / НП /, издадени от Кмета на [община], а именно: НП № 67 от 19.08.2018 г и НП № 68 от 19.08.2018 г, срещу лицата Б. Х. Б. и А. Х. Б., за нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, околната среда и опазването на собствеността на територията на [община]. На същите лица е наложена глоба, в размер на 50 лв, за деяние, извършено на 19.08.2018 г, около 19, 30 часа, в района на [населено място], за това, че са нарушили обществения ред и морал, изразило се в грубо държане към А. С.. Наказателните постановления са влезли в сила на 18.10.2018 г.
Районният съд е съобразил, че за едно и също деяние, срещу едни и същи лица, е висящо наказателно производство от частен характер и вече е проведено и приключило административнонаказателно производство. Счел е, че наказателното производство се явява недопустимо и като такова подлежи на прекратяване на основание чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 8 а НПК. Така мотивиран, съдът е постановил определение от 20.11.2018 г, с което е прекратил наказателното производство по НЧХД № 57/18 по описа на Районен съд, Ардино.
Въззивният съд е споделил становището на първата инстанция, че е налице сходство на фактите, обуславящи отговорността по наказателното дело от частен характер и по приключилото административно-наказателно дело, имащо отношение към хипотезата „ne bis in idem” / „не два пъти за същото”/, но е счел, че прекратяването е преждевременно, тъй като не е изпълнена процедурата по чл. 24, ал. 4 НПК, предпоставяща спиране на производството. Съгласно цитираната разпоредба, ако в едномесечен срок от спирането, не е направено предложение за възобновяване на административнонаказателното производство или предложението не е уважено, наказателното производство се прекратява, на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 а НПК. Кърджалийският окръжен съд е постановил определението от 28.02.2019 г, с което е спрял наказателното производство до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4 НПК. В диспозитива на съдебния акт е посочил, че делото следва да бъде докладвано след изтичане на едномесечния срок.
Настоящата инстанция намира, че релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.
Въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон, като е спрял наказателното производство, на основание чл. 25, т. 5 НПК до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4 НПК. Наличието на сходство на фактите, по които е водено административнонаказателно производство, и тези, по които е висящо наказателно производство, е основание да се обсъжда хипотезата „ne bis in idem” / „не два пъти за същото” /, но освен процесуално измерение, този въпрос има и материалноправно такова, което е относимо към изхода на делото. Поради това, на този етап не могат да бъдат обсъждани и да получат отговор съображенията на жалбоподателя, касаещи основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
За пълнота на изложението настоящата инстанция счита за необходимо да отбележи следното: Изпълнението на процедурата по чл. 24, ал. 4 НПК е обвързана от уведомление на прокуратурата като държавен орган, който разполага с правомощие да поиска възобновяване на приключилото административнонаказателно производство. Доколкото въззивният съд не е предвидил уведомление на прокуратурата, която е единна и неделима, копие от настоящия съдебен акт следва да бъде изпратен на Върховната касационна прокуратура, която е компетентна да прецени дали да инициира възобновяване на приключилото административнонаказателно производство, което е от значение за изпълнение на процедурата по чл. 24, ал. 4 НПК.

Липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, а искането на жалбоподателя в тази насока не може да бъде удовлетворено.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА протоколно определение на Кърджалийски окръжен съд от 28.02.2019 г, по ВЧНД № 188/18, с което наказателното производство по НЧХД № 57/18 по описа на Районен съд, Ардино, е спряно до решаване на въпросите по чл. 24, ал. 4 НПК.
Копие от решението да се изпрати на Върховната касационна прокуратура.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: