Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение * отмяна по молба на трето лице


2
решение по гр.д.№ 1960 от 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 878
гр.София, 11.12. 2010 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева

при участието на секретаря Анета Иванова, като взе предвид докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1960 от 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.4 и чл.304 от ГПК.
Образувано е по молба на М. Д. Г. и Д. Ц. Г. за отмяна на влязло в сила решение № 187 от 16.04.2009 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о., постановено по гр.д.№ 1577 от 2008 г., с което е отменено решение № 734 от 02.01.2008 г. по гр.д.№ 885 от 2007 г. на Русенския окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по предявения от Р. Д. К. срещу Държавата иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че Държавата не е собственик на 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент със застроена площ от 82 кв.м., състоящ се от една стая, кухня, коридор, заедно с южна тераса с площ от 12 кв.м., килер под стълбището с площ от 3 кв.м., таван над жилището, шапрон и клозет от 16 кв.м., ведно с 1/3 идеална част от дворното място, антрето, стълбищата за входа и тавана, находящ се на втория етаж от двуетажна жилищна сграда в гр.Русе, ул.”Александровска” № 60, построена в ПИ № 1577 в кв.257 по плана на гр.Русе.
В молбата за отмяна се твърди, че молителите имат право да искат отмяна на това решение, тъй като са закупили 1/2 ид.ч. от процесния апартамент от наследниците на Г. Г. М., на когото имотът е бил реституиран по реда на чл.7 от ЗВСВОНИ. Освен това считат, че е налице противоречие между горепосоченото решение на ВКС и влязлото в сила решение по гр.д.№ 1227 от 1992 г. на Русенския районен съд.
Ответникът по молбата Р. Д. К. оспорва същата.
Ответникът Държавата чрез Областния управител на Област Русе не оспорва молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна на решението на ВКС на основание чл.304 от ГПК е неоснователна поради следното: Съгласно чл.304 от ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да иска само онова трето неучаствало по делото лице, спрямо което решението има сила на пресъдено нещо. Съгласно чл.298 от ГПК решенията имат сила на пресъдено нещо само спрямо страните по делото и техните наследници и правоприемници, а само по изключение спрямо трети неучаствали в делото лица. Такива са необходимите другари на страните по делото по смисъла на чл.172, ал.2 от ГПК /отм./ и чл.216, ал.2 от новия ГПК, тъй като в тези случаи вследствие неделимостта на спорното правоотношение решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари.
В разгледания случай молителите твърдят, че са придобили 1/2 ид.ч. от апартамента на втория етаж в сградата, находяща се в гр.Русе, ул.”Александровска” № 60, от наследниците на Г. Г. М., на когото правото на собственост върху тази идеална част е възстановено по реда на ЗВСВОНИ с влязло в сила решение по уважен иск с правно основание чл.7 от ЗВСВОНИ. Г. М. обаче не е бил страна по делото, решението по което се иска да бъде отменено /гр.д.№ 1577 от 2008 г. на ВКС/: страни по това дело са били само Р. Д. К. и Държавата. Нито молителите, нито Г. М. са правоприемници на някоя от страните по гр.д.№ 1577 от 2008 г. на ВКС или необходими другари на някоя от тези страни, поради което не могат да искат отмяна на решението по това дело на основание чл.304 от ГПК. Още повече, че предмет на гр.д.№ 1577 от 2008 г. на ВКС е била другата 1/2 ид.ч. от апартамента /тази, която не е била възстановена на Г. М. по реда на ЗВСВОНИ/.
Неоснователна е и молбата за отмяна на решението на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК поради противоречие с решението по гр.д.№ 1227 от 1992 г. на Русенския районен съд: Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК е налице, когато има две влезли в сила решения между едни и същи страни и с един и същ предмет на спора. В случая двете влезли в сила решения /по гр.д.№ 1577 от 2008 г. на ВКС и по гр.д.№ 1227 от 1992 г. на Русенския районен съд/ са постановени между различни страни и имат различен предмет: решение № 187 от 16.04.2009 г. по гр.д.№ 1577 от 2008 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. е постановено по предявен от Р. Д. К. срещу Държавата отрицателен установителен иск за 1/2 ид.ч. апартамента на втория етаж от сградата, находяща се в гр.Русе, ул.”Александровска” № 60, а решението от 27.11.1992 г. по гр.д.№ 1227 от 1992 г. на Русенския районен съд е постановено по предявен от Г. Г. М. и Д. Г. М. срещу Р. Д. К. иск с правно основание чл.7 от ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху горепосочения апартамент, който е уважен само за 1/2 ид.ч. от този апартамент /с влязлото в сила решение от 19.02.1993 г. по гр.д.№ 125 от 1993 г. на Русенския окръжен съд решението на районния съд е изменено, като по същество искът с правно основание чл.7 от ЗВСВОНИ е уважен само за 1/2 ид.ч. от апартамента/.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК молителите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата Р. К. направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. Д. Г. и Д. Ц. Г. за отмяна на основание чл.304 от ГПК и чл.303, ал.1, т.4 от ГПК на влязло в сила решение № 187 от 16.04.2009 г. на Върховния касационен съд, Второ г.о. по гр.д.№ 1577 от 2008 г.

ОСЪЖДА М. Д. Г. и Д. Ц. Г. и двамата от гр.Русе, ул.”Захари С.” № 36, бл.86, вх.Б, ет.3 да заплатят на Р. Д. К. с адрес гр.Русе, ул.”Александровска” № 97, вх.Ж, ет.7, ап.44 на основание чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.