6 Р Е Ш Е Н И Е №128 С., 11.11.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 2354/2015 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], срещу решение № 125 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 111/2015 г. на Апелативен съд – В.. С определение № 391 от 30.05.2016 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по част от поставените от касатора правни въпроси, съответно конкретизирани – за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за неговото касиране. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил последиците от отмяната на индивидуалния административен акт за определяне на временна цена за достъп до електропреносната мрежа, в резултат на което е изведен извод за недължимост на заплатените от дружеството суми, въз основа на отмененото Решение на ДКЕВР. Според касатора, ответното дружество би имало основание да получи или задължи цената за достъп само, ако тази цена е образувана съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредбата за регулиране на цените и съответно е издадено законосъобразно решение на енергийния регулатор. Развитите в жалбата съображения се поддържат и в съдебно заседание на 21.09.2016 г. Ответникът по касация [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с искане за оставяне в сила въззивното решение, с присъждане на разноски. Доводи в подкрепа на становището за правилност на обжалвания съдебен акт са развити и в представена публичното съдебно заседание писмена защита. Третото лице помагач – Комисия за енергийно и водно регулиране, [населено място], не е заявило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното: При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд, препращайки към възприетото от фактическа страна в мотивите към решението на Окръжен съд – Варна, е извел извод за неоснователност на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, поради това, че определената временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа, с решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е само един от елементите на договора за достъп, който ищцовото дружество, като производител, е бил длъжен да сключи с оператора на мрежата, към която е присъединен. След като дейността по осигуряване на достъпа е фактически осъществена, така както е регламентирана в закона, като е заплащана определената временна цена за достъп, то с отмяната на решението на регулаторния орган от Върховния административен съд е отпаднала определената временна цена, но не и основанието за плащане на услугата – задължението за осигуряване на достъп при продажба на електрическа енергия между страните по спора. Прието е, че отмяната на решението за определяне на временна цена за достъп не може да има за последица разваляне на договорни отношения между страните, предвид нормативното задължение за сключване на договори за достъп между оператора на мрежата и производителя на ел.енергия, който е ползувател по см. на чл.41а, б.” а”, предл. първо от ДР на ЗЕ, а ползването на електроразпределителната мрежа е възмездно. Изложени са и допълнителни съображения във връзка с предвидения в чл.32, ал.4 ЗЕ ред за компенсаторни мерки, за реализирането на които следва да се вземе решение от регулаторния орган. Решението е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По конкретизирания правен въпрос, обусловил допускането на касационно обжалване, становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: По въпроса за действието във времето на решението на Върховния административен съд, с което е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа и как това се отразява на правоотношенията между ползувателите на преносната мрежа и мрежовия оператор, е формирана задължителна практика на ВКС – така например, решение № 212 от 23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о. , решение № 157 от 11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 7 от 26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о. След постановяване на определението за допускане на касационно обжалване по настоящото дело, в Търговска колегия на ВКС, по идентични правни въпроси, по реда на чл.290 ГПК са постановени и следните решения: решение № 75 от 16.08.2016 г. по т.д. № 206/2015 г., решение по т.д. № 2706/2015 г. и др. Във всички посочени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, е дадено разрешение на поставения правен въпрос, което е в смисъл, че влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие, поради което е отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп. Настоящият съдебен състав възприема изцяло формираната задължителна практика на ВКС по относимия и към настоящото дело правен въпрос. С оглед отговора на правния въпрос, решението на Апелативен съд – В. по т.д. № 111/2015 г. е неправилно. Установено е по безспорен начин, че ищцовото дружество – касатор в настоящото производство, е собственик на фотоволтаична централа, обект „Теке дере”, като е сключен договор за присъединяване към електроразпределителната врежа на ответника. Не се спори между страните относно заплатените от ищеца суми за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за периода от 06.12.2012 г. до 28.03.2013 г., формиращи исковата претенция по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, в общ размер на 120 032.06 лв., както и, че тези временни цени са определени с Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, отменено с влязло в сила решение № 4045 от 21.03.2013 г. по адм.дело № 12423/2012 г. на Върховния административен съд, ІV отделение. Съгласно разпоредбата на чл.302 ГПК влезлият в сила съдебен акт на Върховния административен съд за отмяна на невлезлия в сила индивидуален административен акт, с осъществено предварително изпълнение, е задължителен за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Отмяната на посоченото решение на енергийния регулатор предпоставя задължение за оператора за връщане на формираните въз основа на отмененото решение и съответно заплатени от дружеството – производител на електрическа енергия от възобновяем източник цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание. Този извод произтича от липсата на определяема по административен ред цена на тази услуга, настъпила с отмяната с обратна сила на административния акт на регулаторния орган. Законодателно предвиденият възмезден характер за достъп на производителите на електрическа енергия до електропреносна/електроразпределителна мрежа, както и регламентираното в чл.84, ал.2 ЗЕ тяхно задължение да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, не означават, че заплащането на цената за достъп е нормативно регламентирано и, че основанието за заплащане на тази цена за исковия период произтича от закона. В случая следва да се има предвид, че отмененото от Върховния административен съд решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, е било издадено на основание § 197, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИД на ЗЕ/ ДВ бр.54 от 2012 г./, предвид законовите правомощия на регулаторния орган по чл.32, ал.4, във вр. с чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ да определи временни цени за достъп до електроразпределителните мрежи. В разпоредбата на § 197, ал.2 изрично е посочено, че КЕВР следва да определи условията за достъп до сключването на договор, в случай, че производителите на електрическа енергия не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната/електроразпределителна мрежа съобразно изискванията на чл.84, ал.2 ЗЕ и в рамките на предвидения в § 197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ двумесечен срок. След като с отмененото решение на ДКЕВР са определени именно условията за достъп до електроразпределителната мрежа, то с отмяната му от ВАС, с обратна сила е отпаднало основанието, на което ответникът е получил исковата сума, формирана като сбор от плащанията по процесните четири броя фактури. Доводите на ответника по касация във връзка с правомощията на регулаторния орган за вземане на подходящи компенсаторни мерки по чл.32, ал.4 от Закона за енергетиката, в случай, че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните, не следва да се възприемат. Посочената разпоредба не би могла да се приложи при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР / КЕВР/, с което са били определени временни цени, а само при наличие на влязло в сила решение на енергийния регулатор за определяне на временни цени. В този смисъл са и междувременно постановени решения на ВКС – така например, решение по т.д. № 332/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 1320/2015 г., І т.о., решение по т.д. № 2327/2015 г., ІІ т.о. и др. Доводите на касатора, развити допълнително в депозирана след публичното съдебно заседание писмена защита /постъпила в регистратурата на ВКС на 27.09.2016 г./ не следва да се преценяват, доколкото в случая не е определен срок по реда на чл.149, ал.3 ГПК за представяне на писмена защита. Предвид горното и на основание чл.293, ал.1, пр.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи предявения от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 120 032.06 лв. по издадени от м. януари до м. април 2013 г., вкл., фактури, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 01.07.2014 г. При този изход на делото, на касатора се дължат разноски за всички инстанции в размер на 26 232.56 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 125 от 28.04.2015 г. по в.т.д. № 111/2015 г. на Апелативен съд – В., вместо което постановява: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 120 032.06 /сто и двадесет хиляди и тридесет и два лева и шест стотинки/ лева, представляваща заплатени суми по издадени за периода от 07.01.2013 г. до 03.04.2013 г./вкл./ фактури за цена на достъп до електропреносната мрежа, за периода от 06.12..2012 г. до 28.03.2013 г., на отпаднало основание, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 01.07.2014 г. до окончателното плащане. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма] сумата 26 232.56 /двадесет и шест хиляди двеста тридесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева- разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: