Р Е Ш Е Н И Е № 36 София 19.08.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря М. М., като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 4583 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на Б. П. К. от [населено място] и С. Я. Т. от [населено място], чрез адв. Л. К. АК [населено място] срещу решение № 326 от 11.07.2013г., постановено по в.гр.дело № 1067/2011г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 774/21.09.2011г., постановено по гр.дело №5844/2010г. на Пазарджишкия районен съд. Касаторите поддържат неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърдят, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е допуснал събирането на доказателства за установяване на точната дата на връщане на автомобила на лизингодателя. Установяването на точната дата на връщане на лизинговата вещ е от значение за размера на вземането на лизингодателя, тъй като последия има право на лизинговите вноски до датата на връщане на вещта, но не и след тази дата. Съдът не е дал отговор на правния въпрос за обема на правата на застрахователя при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на вещта на лизингодателя. Застрахователят е извършил недължимо плащане за сума над 6 892.60 евро, ако се приеме , че автомобилът е върнат чрез предаването му на [фирма] на 13.12.2008г. В тази връзка съдът не е допуснал събирането на доказателства, с които да се установи точната дата на връщане на автомобила и не са обсъдени писмени доказателства по делото – нотариална покана на нотариус З. с рег. № 088. Според касатора тази сума се дължи само от страната по договора за лизинг Б. К., като за разликата до 20 677 евро искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Прави се довод за неоснователност на искът за мораторна лихва, тъй като ответникът по регресен иск изпада в забава от датата на поканата, а по делото не събрани доказателства такава да е връчена на ответниците по иска. Касаторката С. Т. счита, че искът е неоснователен, тъй като тя е поръчителствала само по абстрактната сделка, но не и по каузалната, чието изпълнение обезпечава издадените от лизингополучателя в полза на лизингодателя записи на заповед. Авалистът на записа на заповед има право на лични възражения срещу поемателя на процесните записи на заповед. Недобросъвестността се извежда от обстоятелството, че ищецът по делото се домогва да възстанови платената на лизингодателя сума, която не му се е следвала, както и на обстоятелството, че лизингодателят и застрахователят по издадените записи на заповед, са създали пречки за разкриване на каузалната причина за прехвърляне на правата на лизингодателя на застрахователя Искането е за обезсилване на въззивното решение и връщане делото на Пазарджишкия окръжен съд за ново разглеждане, алтернативното искане е за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на решението на районния съд. Ответникът по касация ЗД [фирма] – [населено място], чрез адв. М. Г. САК, в отговор на касационната жалба е заявил становище за потвърждаване на въззивното решение. Позовава се на ССЕ, установила задължение на лизингополучателя по договора за лизинг в размер на 128 941.25 лв. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за лизинг е обявена едностранно от лизизингодателя на основание т.9.5 от ОУ, поради неизпълнение на договора с известие изх. №3935/11.03.2009г., получено от Б. К. на 18.03.2009г., съгласно известие за доставяне. По силата на застрахователния договор застраховятелят е изплатил на застрахования лизингодател обезщетение за настъпилото застрахователно събитие - неплащане на лизинговите вноски в размер на 128 941.25 лв., поради което на основание чл.213, ал.1 КЗ се е суброгирал в правата на застрахования. Не се прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение № 873 от 17.11.2014г., постановено по делото, по значимия за изхода на делото въпрос: Може ли съдът да обоснове решението си само въз основа на избрани от него доказателства. Ищецът ЗД [фирма] е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, за установяване на вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК за солидарното осъждане на Б. П. К. – издател на два броя записи на заповед на 27.08.2008г. / с падеж 27.08.2009г. първия и 27.02.2010г. втория/, авалирани от С. Я. Т.. Със записите на заповед е обезпечено вземането на дружеството - поемател [фирма] – [населено място] по договор за финансов лизинг на моторно превозно средство от 27.08.2008г. Договорът е сключен между [фирма] – лизингодател и Б. П. К. – лизингополучател за отдаване на лизинг на лек автомобил „Ауди” , модел А8L, нов внос, тип лимузина, при уговорен погасителен внос/ Приложение №3/ и ОУ към договора, подписани от Б. К.. По застрахователен договор финансов риск „застраховане на финансови загуби” ищецът е заплатил на лизингодателя сумата от 128 941.25 лв. на 8.06.2009г., представляваща неизплатената част от главницата и по този начин се е суброгирал в правата на кредитора по договора за финансов лизинг. Записите на заповед с джиро са прехвърлени на застрахователното дружество на 16.06.2009г. Пазарджишкият районен съд е уважил обективно и субективно съединените искове по чл.422 ГПК – за главница 10 338.90 евро , ведно със законната лихва, считано от 26.04.2010г. и за сумата от 2404.43 лв., представляваща разноски за заповедното производство за задължение по запис на заповед от 27.08.2008г. с падеж 27.08.2009г. / заповед за изпълнение № 897 от 27.04.2010г. по ч.гр.дело № 1461/2010г. / и за сумата от 10 338.90 евро заедно със законната лихва от 26.04.2010г. и за сумата от 1404.43 лв. разноски за заповедното производство- задължение по запис на заповед , издаден на 27.08.2008г. с падеж 27.02.2010г., за което е издадена заповед за изпълнение №917 от 28.04.2010г. по ч.гр.дело № 1463/2010г. на Пазарджишкия районен съд. Решението е потвърдено с обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд. Въззивният съд е приел, че е установена връзката между каузалната сделка /договорът за финансов лизинг/ и записите на заповед. Всеки един от ЗЗ е издаден за по шест лизингови вноски. Доказана е действителността на записите на заповед. Същите са подписани от издателя Б. К. и авалиста С. Т.. Прието е на основание т.8.3 от ОУ, че те обезпечават изпълнението на договора относно задължението на лизингодателя за заплащане на лизинговите вноски. Доказано е, че по каузалното правоотношение е погасена само първата вноска от лизингополучателя, а записите на заповед са издадени за следващите лизингови вноски. Отговорността на ответницата С. Т. произтича от авала на записа на заповед, като без значение е дали е сключила и договор за поръчителство, с оглед спецификата на предявения иск за установяване на задължение по ЗЗ, но не и по договор за поръчителство. Между лизингодателя и ищеца е сключен договор за застраховка „Финансов риск”, с който застрахователят се е задължил да носи риска от неплащането на лизинговите вноски от лизингополучателя Б. К.. По образуваната щета №090800000036 от 8.06.2009г. застрахователят е превел на застрахования сума в размер на 128 941.25 лв. / неплатени 48 лизингови вноски, всяка по 1723.17 евро/, което му дава основание да се суброгира в правата на застрахованото дружество – лизингодател. По делото не са представени доказателства от страна на задължените лица лизинговите вноски по записите на заповед да са платени, поради което вземането на ищеца по предявения установителен иск по чл.422 е доказан и основателен. Решението не е недопустимо, но е неправилно. Релевираните в касационната жалба процесуални нарушения не са основание за обезсилване на въззивното решение. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Служебните задължения на въззивния съд в хипотезата на недопустимост и нищожност на първоинстанционното решение са уредени изрично от процесуалния закон /чл. 269, изр. първо ГПК/. Предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. второ ГПК извън проверката за валидност и допустимост, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Единственото изключение от забраната за служебна проверка се отнася до нарушението на императивни материалноправни разпоредби и в хипотезата, при която осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В т.3 на Тълкувателно решение №1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е изразено разбирането, че доколкото обхватът на дейността на въззивната инстанция съгласно чл.269, изр. 2 ГПК е ограничен, въззивният съд може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. В конкретния случай, въззивният съд, в нарушение на правомощията си по чл.269, изр. 2 ГПК, не се е произнесъл по конкретни оплаквания във въззивната жалба, с което съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 236, ал.2 ГПК. Съдът се е произнесъл по правилността на първоинстанционното решение само въз основа на избрани от него доказателства, но не и по доказателства, в подкрепа на правни доводи от значение за правилното решаване на спора. Съдът не е обсъдил релевираните от въззивника доводи, че лизинговите вноски не се дължат, поради връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя и лишаване на лизингополутеля от ползването й. Не е обсъдено заключението на вещото лице от 17.01.2013г. за сключен договор за продажба на моторното превозно средство от 16.06.2009г., предмет на договора за финансов лизинг. С този договор лизингодателят е продал на трето лице Емил С. С. лизинговата вещ, обстоятелство което не се оспорва от ищеца. Правното значение на този факт също не е обсъден от въззивния съд. Съдът не се е съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС за задължението на съда по съществото на спора да обсъди доказателствата, създадена в решение №221/15.4.2002 г. по гр.д.№677/2001 г. на ВКС, І г.о. и решение №707/17.3.1977 г. по гр.д.№3417/1976 г. на ВКС, ІІ г.о., решение №131/4.07.2011г. по гр.дело № 1649/2010г. на ВКС, ГК, решение № 331/19.05.2010г. по гр.дело № 2574/2009г. на ВКС, ГК и други, поради което е допуснато съществено процесуално нарушение, касационно основание за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 пр. второ ГПК. Решението е неправилно. С постановени по реда на чл.290 ГПК съдебни решения е създадена задължителна за съдилищата практика, с която се прие, че лизинговите вноски с ненастъпил падеж, т. е. лизинговите вноски за периода от прекратяване на договора за лизинг до крайния му срок, респективно от връщане на автомобила до крайния срок на договора, не следва да бъдат включени в застрахователното обезщетение по договор за застраховка „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски“ / решение №122/22.01.2014г. по т.дело № 3137/2013г. на ВКС, ТК ІІ т.о., решение №147 /29.10.2014г. по т.дело № 2953/2013г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение № 112 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.и др./ Изводът на въззивния съд, че в дължимото на застрахования лизингодател обезщетение следва да бъдат включени и неплатените вноски с ненастъпил падеж, т. е. вноските, дължими за периода след прекратяване на процесния лизингов договор, е в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС, ТК. По делото е безспорно установено, че ищецът по делото се е снабдил въз основа на два записа на заповед, с издател Б. К. и авал на С. Т., истинността на които е установена от графологичната експертиза. Въз основа на записите на заповед ищецът се е снабдил с заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове на основание чл.417, т.9 ГПК, вземането по които е било оспорено от ответниците. Това е обосновало правен интерес от предявяване на установителните искове по чл.422 ГПК, съединени за съвместно разглеждане. В хода на процеса Т. е въвела възражение за недобросъвестно поведение на поемателя и ищеца по делото. Според задължителната съдебна практика в решение № 120/30.07.2010г. по т.дело № 988/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. позоваването на недобросъвестност легитимира касатора авалист да противопостави на ищеца личните си възражения на издателя на записа на заповед, произтичащо от свързаното със записа на заповед каузално правоотношение. По делото е установено от назначената счетоводна експертиза, че всеки един от записите на заповед обезпечават изпълнението на шест лизингови вноски, като всяка една от вноските е за сумата от 1723.15 евро. Записите на заповед са издадена на основание т.8.3 от Общите условия към договора за финансов лизинг, за обезпечаване изпълнението / плащането / само на лизинговите вноски, съгласно уговорен погасителен план към договора за финансов лизинг, но не и други задължения по договора. В.л. е установило плащане по сметка на дружеството лизингодател от лизингополучателя на сумата от 36 772.14 лв. на 29.08.2008г. Със сума са изплатени: първоначална вноска 30 000 лв., административна такса, регистрационна такса и застраховка финансов риск. Установено е също така, че по договорът за застраховка „финансов риск” лизингодателят е получил от застрахователя / ищец/ сумата на 128 941.25 лв., като преводът е извършен на 8.06.2009г. по щета „№ 090800000036 – финансов риск”. Представени са писма до Б. Комсийка за настъпил падеж на вноски по договора лизинг, покана за изпълнение писмо за предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, суброгационно писмо до дружеството застраховател. Както на ищеца, така и на ответника е известен фактът на връщане на леката кола от лизингополучателя, обстоятелство изрично потвърдено от ищеца в хода на процеса и от лизингополучателя с представения отговор – писмо изх. № 3219/14.03.2013г. , във връзка с направено искане от касаторката за представяне на протокола за връщане на автомобила от Б. К.. На вещото лице е бил предоставен от лизингодателя [фирма] договор за прокупко - продажба на лизинговия автомобил от 16.06.2009г., със страни дружеството и третото лице Емил С.. Връщането на леката кола е правно значим факт за спора Поради това, че задължените лица не са установена друга дата на връщане на лизинговата вещ, следва да се приеме, че след като автомобилът е бил продаден на трето лице / не се твърди, че не е предаден с на купувача договора за продажба/ е отпаднало основанието за плащане на лизинговите вноски след 1.06.2009г. За времето, когато автомобилът е бил в държане на лизингополучателя се дължат лизинговите вноски съгласно погасителен план. Или от 28.09.2008г. до 28.05.2009г. дължимите лизингови вноски с настъпил падеж са девет. С настъпил падеж са лизинговите вноски по записа на заповед от 27.08.2008г., за който е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1461/2010г. По издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1463/2010г. дължимите вноски са три за сумата от 5169.45 евро, за които искът е основателен. Размерът на дължимите разноски ще бъде 702.20 лв. От горното следва, че искът по чл.422 ГПК ще следва да бъде отхвърлен за разликата над 5169.45 евро до уважения размер 10338.90 евро и за сумата над 702.20 лв. разноски до 1404.43 лв. като неоснователен. В обема на вземането на лизингодателя, в чиито права се е суброгирал застрахователя се включват неплатените лизингови вноски с настъпил падеж, но не и тези, чийто падеж не е настъпил. Обемът на суброгационното право е обусловен от обемът на правата на застрахования, спрямо неизправния негов длъжник при настъпилото застрахователно събитие и възстановяване на вредите. Доколкото посочената сума от 5169.45 евро не е била изискуема и дължима на лизингодателя, то плащането й от застрахователя в полза на лизигодателя е неоснователно и не може да бъде претендирано от солидарно задължените лица по реда на чл. 213 КЗ. В останалата част въззивното решение ще следва да бъде потвърдено. Възражението на С. Т. за погасяване на вземането по давност е неоснователно. За менителничното поръчителство не се прилагат разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗЗД. На касаторите се дължат разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 326 от 11.07.2013 г. по в. гр. д. № 1067/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която предявения от ЗД [фирма], София положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ е уважен за сумата 5169.45 евро, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2010г. и за сумата от 702.20 лв. разноски по заповед за изпълнение № 917/28.04.2010г. по ч.гр. дело №1463/2010г. по описа на Пазарджишкия районен съд, както и в частта, с която са осъдени да заплатят на [фирма] разноски за сумата над 750 лв. до 1000лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно дружество [фирма] срещу Б. П. К. и С. Я. Т. - Ч. положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 213 КЗ за признаване съществуването на вземане за сумата от 5169.45 евро, ведно със законната лихва, считано от 26.04.2010г., част от платено обезщетение по застраховка „Загуби финансов риск” по щета „№ 090800000036, както и за сумата от 702.20 лв. разноски, за които по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение №917/28.04.2010г. по ч.гр. дело № 1463/2010г. по описа на Пазарджишкия районен съд, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 11.07.2013 г. по в. гр. д. №1067/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с е признато за установено, че Б. П. К. и С. Я. Т. - Ч. дължат солидарно на ЗД [фирма] сумата от 10 338.90 евро, ведно със законната лихва и разноски 2404.43 лв. по заповед за изпълнение № 897/27.04.2010г. по ч.гр.дело № 1461/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд и за сумата от 5169.45 евро , ведно със законната лихва, считано от 26.04.2010г. и разноски за сумата от 702.20 лв. по заповед за незабавно изпълнение №917 от 28.04.2010г. по ч.гр. дело № 1463/2010г. на Пазарджишкия районен съд. ОСЪЖДА ЗД [фирма] да заплати на С. Я. Т. – Ч. разноски за сумата от 146 лв. и на Б. П. К. разноски 289 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: