1 Р Е Ш Е Н И Е № 319 София, 12.03.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5343/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С решение № V-58 от 13.04.2013 г. по гр.д.№ 470/2013г. на Бургаски окръжен съд е прието, че недвижимите имоти, представляващи УПИ ІІІ и УПИ ІV в кв.9 по плана на [населено място],[жк]са съсобствени между Общината на [населено място] и лицата П. В. В., С. В. В., Г. Д. В. и В. В. В. и на тази основа е допуснато да се поделят при съответни квоти за страните. За да приеме наличието на съсобственост съдът се е позовал на данните, че имотът е принадлежал на две лица, от които е отчужден през 1964 г. за комплексно жилищно строителство, а впоследствие през 1968г. за частта на наследодателя на ищците отчуждаването е било отменено, като тази част е останала тяхна собственост и до настоящия момент и заедно с частта на общината образуват двата съсобствени имота, предмет на иска за делба. Въззивното решение е обжалвано от [община], която поддържа доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон, като счита, че ищците не са съсобственици, тъй като техният имот е завзет като държавен за изграждането на[жк]и не им е връщан. С определение № 507 от 21.10. 2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за приложението на чл.2, ал.2, пр.1 ЗВСОНИ и относно изясняване на понятието „отнети без законово основание”. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ на възстановяване подлежат и онези имоти, които са бали отнети от техните собственици без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г. Това са имотите, които не са били одържавени или национализирани по някой от законите, изброени в чл.1, ал.1 или чл.2, ал.1 ЗВСОНИ или по някой от благоустройствените закони, тъй като в първия случай при надлежно одържавяване или национализация собствеността се възстановява ex lege, а във втория случай- по благоустройствените закони, също е предвиден способ за възстановяване на имотите чрез провеждане на нарочна процедура. Извън тези случаи следва да се отнесат хипотезите, при които е налице фактическо отнемане на имотите или отчуждителната процедура не е проведена по съответния законов ред, така че собствениците да могат да се позоват на възстановяването по силата на закона или да предприемат административната процедура за възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др. Преценката дали имотът е отнет от общината или държавата без основание се прави към момента на влизане в сила на съответния реституционен закон и според състоянието, в което е заварен имотът. Това са случаите, когато собствениците не могат да упражняват каквато и да е фактическа власт върху него и са лишени от това правомощие, като са възможни различни хипотези, които следва да се изследват конкретно. Не е необходимо да се установява конкретен акт на принуда или отнемане, за да се претендира възстановяване по чл.2, ал.2 ЗВСОН. Ако имотът е зает от мероприятие, което е реализирано, е очевидно, че бившите собственици са отстранени от него- т.е. имотът им е бил отнет без законово основание по смисъла на закона. Предходни отчуждавания по благоустройствения закон, последвани от отмяна на отчуждаването, каквато възможност е била предвидена както по ЗПИНМ / чл.55б, ал.3 ЗПИНМ и § 144 от ППЗПИНМ/, така и по З./чл.109 З./ не водят до възстановяване на собствеността, ако след това имотът е бил фактически завзет от държавата, като е без значение дали е останал празен или е застроен. Последните обстоятелства имат отношение само към изискването имотът да съществува реално, за да може да бъде възстановен. В посочения смисъл са разясненията по приложението на закона, дадени и в ТР № 6/ 2006г. ОСГК на ВКС, където е посочено, че чл.2, ал.2 ЗВСОНИ има предвид случаите, при които имотът не е бил надлежно одържавен въз основа на национализационен или благоустройствен закон, а е бил завзет от държавата или процедурата по отчуждаване не е спазена. Относно това кога е налице отнемане без законово основание са дадени разяснения и в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, напр. р.№ 900/5.01.20011 г. по гр.д.№ 254/2010, І г.о., р.№ 23/ 20.02. 2012 г. по гр.д.№ 675/ 2011 г., ІІ г.о., р.№ 880/ 2.02.2011 г. по гр.д.№ 1024/ 2009г., І г.о., р.№ 240/ 7.04.2010 г. по гр.д.№ 3299/ 2008г., ІV г.о. и др. С оглед на изразеното становище по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че жалбата на общината [населено място] е основателна и следва да се уважи. По делото е установено, че първоначално имотът е принадлежал на двамата собственици- наследодателя на ищците В. Г. В. и третото лице И. Д. Б.. През 1964г. целият имот е бил отчужден за комплексно жилищно строителство, а през 1968 г. за частта на наследодателя на ищците отчуждаването е било отменено. Независимо от това целият имотът е актуван като държавен и върху него е изграден жилищен комплекс, като конкретно върху имота попадат части от двора на детска ясла, двор на училище, улица с тротоари и площи за озеленяване. С оглед на тези данни следва да се приеме, че след отмяната на отчуждаването е последвало фактическо отнемане на имота от наследодателя на ищците, без да има за това законово основание, поради което правото им да искат възстановяване се регламентира от нормата на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ. В конкретния случай обаче такова възстановяване не е настъпило, тъй като поради извършеното строителство на жилищни и обществени сгради и непосредственото засягане на имота от някои отделни мероприятия, той не съществува реално, което условие е поставено в закона за настъпване на претендирания реституционен ефект. Въззивният съд въпреки че е констатирал описаното състояние на имота, не е отдал решаващо значение на тези факти, а се е позовал единствено на отмяната на отчуждаването през 1968г., без да съобрази последващото фактическо отнемане на имота, извършено без законово основание. С включването на имота в рамките на жилищния комплекс, дори и да няма пряко засягане от някакво строителство, се приема, че имотът не съществува реално и не може да се възстанови, а в случая е налице и конкретно заемане на имота от реализирана [улица] кв.м., както и площи, отредени за озеленяване. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново решение по съществото на спора с отхвърляне на предявения иск за делба поради отсъствието на съсобственост между общината и ищците. Водим от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № V-58 от 13.04.2013 г. по гр.д.№ 470/2013г. на Бургаски окръжен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. В. В., С. В. В., Г. Д. В. и В. В. В., всичките със съдебен адрес [населено място], адв. А. Т., против Общината [населено място] за делба на УПИ ІІІ и УПИ ІV в кв.9 по плана на[жк], [населено място]. Осъжда П. В. В., С. В. В., Г. Д. В.и В. В. В., всичките със съдебен адрес [населено място], [улица], № 31, ет.1, адв. А. Т., да заплатят на [община] разноски по делото в размер на 220 лв./ 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и т.17 от ТР № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС и 70 лв. такси по делото/, а на държавата държавна такса за отхвърляне на иска за делба в размер на 25 лв. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: