Ключови фрази


11

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
[населено място], 24.06.2020г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на единадесети юни , през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2739/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка„ АД против решение № 1816/17.07.2019 г. по т.д.№ 1010/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 142/27.12.2018 г. по т.д.№ 125/2016 г. на Окръжен съд Враца , е отхвърлен предявеният от касатора, в качеството му на универсален правоприемник на „МКБ Юнионбанк„АД, против „Трейд Агро„ ЕООД , по реда на чл.422 ГПК, установителен иск - за признаване за установено между страните вземане на ищеца от ответника, в размер на 50 000 лева / частичен иск / , като част от главница в общ размер от 222 869,43 лева, на основание Договор № 060-107/27.09.2011 г. за предоставяне на банков кредит срещу складов запис, ведно със законната лихва върху сумата от 28.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът твърди нищожност, недопустимост и неправилност на постановеното решение, в евентуалност , с посочената поредност. Нищожност твърди поради абсолютна неразбираемост на решението, както и поради противоречието му с императивни законови разпоредби, на което основание поддържа и неправилност – чл. 578 ал.1 ТЗ, чл.582 ал.1 ТЗ, чл.19 ал.3,чл.23 и чл.28 от ЗСТЗ / отм./. В противоречие с чл.578 ал.1 ТЗ и чл.19 ал.3 от ЗСТЗ /отм./, според касатора, съдът е приел, че складовият запис се прехвърля с предаването му от влогодателя – „Трейд Агро„ЕООД, вместо с пълно джиро върху двете му съставни части - стоковия и заложния запис. В противоречие с чл.582 ал.1 ТЗ съдът е приел,че с фактическото предаване на складовия запис / в качеството на обезпечение по договора за кредит / банката придобива всички права по същия, вкл. правото да получи вложеното в публичния склад зърно , без да е необходимо да се легитимира като държател, съгласно непрекъснатия ред на джирата. Съдът не е съобразил, според страната, че при действието на ЗСТЗ /отм./ прехвърлянето на зърното е ставало чрез сделки в лицензионен режим – само от регистрирани за такава дейност търговци / какъвто банката не е /, в писмена форма и въз основа на декларация от производителя за произход и добра земеделска практика / чл.23 ЗСТЗ отм./ . Под абсолютна неразбираемост на мотивите касаторът визира съществуващи противоречия в същите. Така за формата на прехвърляне на складовия запис съдът е споделил необходимостта от джиро и върху двете му съставни части и приел извършването на такова, въпреки че върху стоковия запис няма пълно джиро. Съдът е приел,че с джиросването на складовия запис в двете му части / с бланково джиро върху стоковия запис и пълно джиро върху заложния / страните са постигнали съгласие за даване вместо изпълнение / чл.65 ЗЗД /, с което задължението на ответника е погасено, а от друга страна насетне в мотивите си коментира безспорно установено непогасено преди изтичане срока на договора, следващ коментираното джиросване, задължение, противно на предходно приетия погасителен ефект. Недопустимост на въззивния акт се твърди поради произнасяне по твърдения, които не са навеждани в процеса: коментираното по-горе погасяване чрез способа datio in solutum и наличието на дълг на ответника, което последният не е оспорвал и предвид което е противопоставил възражение за прихващане. Неправилност на въззивния акт се поддържа поради произнасяне на съда contra legem , тъй като е приел, че складовият запис се прехвърля с предаването му от влогодателя на зърното – ответника - на банката – кредитодател, по съображенията посочени по-горе във връзка с приложението на чл.578 ал.1 ТЗ. Неправилно – от постигнатото с договора за кредит съгласие между страните кредитополучателят да джироса с бланково джиро стоковите записи, съставляващи част от складовите и материализиращи правото да се получи вложеното зърно ...и доколкото е договорено с предявяване на заложния запис за плащане, в случай че кредитополучателят не заплати изцяло или отчасти дължимите суми, банката да разполага с възможност да започне процедура по продажбата на зърното , посочено в заложните записи и след извършване на продажбата, в качеството си на държател на стоковия запис да има правото да получи сумата, постъпила от продажбата - съдът е извел договорено прехвърляне на собствеността върху процесното зърно и възможността банката да бъде удовлетворена от същото / престиране на вещ вместо пари /. Касаторът поддържа довода си, че в процесния случай е налице единствено джиро върху заложния запис, с което се учредява залог върху вложената стока, в полза на джиратаря , т.е. в негова полза, както и че предаването на складовия запис, в качеството му на ценна книга, няма само по себе си прехвърлителен ефект / арг. от чл.578 ал.1 ТЗ /. Неправилно съдът е приложил и правните последици на недопустимо разгледаното погасяване, съгласно чл.65 ЗЗД. Такова настъпва когато реално се получи друго вместо договореното, какъвто не е настоящият случай, предвид това, че вложеното количество зърно не е открито в съответния публичен склад, нито другаде. Съдът не е провел разлика между държател на складовия запис и легитимиран от непрекъснатия ред на джирата държател, като само последният е собственик на зърното – предмет на складовия запис. Касаторът оспорва и обосноваността на извода на съда, че като собственик на зърното банката е разполагала с всички възможности да се удовлетвори от същото, но не е положила достатъчно и адекватни усилия за това. Неоснователно, според страната, съдът е вменил в тежест на банката риска от загубата на зърното, вместо за собственика му – „Трейд Агро „ ООД. Съгласно чл.21 ал.1 ЗТСЗ / отм./ банката е имала единствено правото да претендира организиране продажбата на заложеното зърно, без правото сама да го продаде / чл.23 ал.2 ЗТСЗ отм. /, а след като това не е извършено – правото по чл.580 ал.2 ТЗ, каквото е упражнила с предявяването на настоящия иск. Необосновано съдът е приел и наличието на застраховка на зърното, в полза на кредитодателя, единствено по „индикация„ за такава в складовите записи, като е обосновал и неположена дължима грижа от ищеца чрез отправяне на претенция към застрахователя. При това, съгласно чл. 575 ал. 4 ТЗ, влогоприемателят застрахова вложената стока за сметка на влогодателя срещу пожар, наводнение и земетресение, каквото застрахователно събитие не е налице в случая. В тежест на ответника е било, ако има такава, да докаже, че застрахователната полица покрива и други рискове. Оспорва се и правилността на извода на съда, че ищецът , като е следвало да установи вземането си към ответника пълно и главно, не е сторил това.
Ответната страна - „Трейд Агро„ ООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване. Счита, че заявените обстоятелства в обосноваване нищожност и недопустимост са по същество доводи за неправилност на въззивното решение. Оспорва наличието на очевидна негова неправилност, като акцентира на съдържанието на защитата си : 1/ че банката е продала вложеното зърно, но нито е погасила с получената сума задължението на ответника, нито му е предала същата, с което се обосновава и предявеното възражение за прихващане с обезщетение за вреди; 2/ че вземането на банката е погасено по давност, а ако не се приеме изтекла такава – чрез извънсъдебно изявление за прихващане от 15.06.2016 г.. Поддържа правилността на извода на съда, че с бланковото джиро върху стоковия запис и предаването на складовия запис на банката, за същата е осигурена възможността при неизпълнение на ответника да пристъпи към продажбата на зърното, за което не е било необходимо съгласие на ответника – влогодател, нито съдебна намеса, тъй като банката е имала правото да получи вложеното количество зърно и да го продаде по собствена преценка. Наличието на заложно джиро, според страната, не променя волята на страните за прехвърляне собствеността на стоката, нито това ,че върху стоковия запис джирото е бланково. Страната намира, че част от формулираните конкретни въпроси не се явяват правни, като неотносими към решаващите изводи на съда, а други – че не са обосновани с допълнителния селективен критерий , в сочената хипотеза на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Ищецът „Първа инвестиционна банка„АД, в качеството на правоприемник на „МКБ Юнионбанк„АД , е предявил по реда на чл.422 ГПКТ установителен частичен иск срещу ответника „ Трейд Агро „ЕООД, за сумата от 50 000 лева – част от дължима главница по сключен между праводателя му – кредитодател и ответника – кредитополучател договор за кредит срещу складови записи .Съгласно раздел ІІ, член 3 от договора кредитополучателят има право да усвои предоставения кредит само след кумулативно изпълнение на няколко условия, част от които са : 1/ полагане на бланково джиро на стоковите записи, съдържащи надлежно вписване на данните от първото заложно джиро върху заложните записи / в това число в пълен размер главница, лихви, разноски, падеж, име и адрес на кредитора, съгласно изискванията на ЗСТЗ / - чл.3.2; 2/ предаване в държане на банката на заложните и стоковите записи с надлежно положено първо джиро в полза на банката и отбелязано вписване на това обстоятелство в складовия регистър, съгласно чл.14 ал.3 от Наредба № 3 за складовия регистър при публичен склад – чл.3.3. Съгласно раздел V, чл.12 от договора, кредитодателят е обезпечил вземанията си към ответното дружество чрез залог върху вложеното в публичен склад „Агрикул Ленд„ ООД - Монтана зърно, реколта 2011 г. слънчоглед , индивидуализирано с количество и качество по БДС, който залог е учреден по реда на ЗСТЗ отм., чрез полагане на първо заложно джиро върху заложни записи, съставляващи част от издадени от публичния склад складови записи, съответно индивидуализирани. Съгласно чл.12.1.1 заложният запис се джиросва в полза на банката като самостоятелна ценна книга по реда на чл.578 ал.3 ТЗ. Съгласно чл.21 от договора при неизпълнение на кредитополучателя в уговорените срокове на дължими такси, разноски, лихви и главница, както и в случаите, когато настъпи или бъде обявена предсрочна изискуемост, банката може по своя преценка да пристъпи едновременно или не към няколко изпълнителни способа , един от които – да се удовлетвори от залога по реда на ЗСТЗ отм. / чл.21.1 /. Според чл.22.1, ако след предявяване на заложния запис за плащане, длъжникът не предложи такова, същият е заявил съгласието си банката да започне процедура по продажба на цялото количество зърно, посочено в заложните записи като обезпечение. Съгласно чл.23.1 банката може да насочи принудително изпълнение върху което и да е от дадените обезпечения. Кредитът е договорен с еднократно погасяване на 01.07.2012 г..
Ответникът е оспорвал универсалното правоприемство между ищеца и „ МКБ Юнионбанк„АД .Противопоставил е и погасителна давност за вземането на ищеца. Оспорил е съществуването на вземането на ищеца, на основание договора за кредит срещу складови записи, н о на основание извънсъдебно прихващане, извършено с изявление от 15.06.2016 г., със свое вземане срещу банката в размер от 1 021 339,90 лева - обезщетение за вреди в резултат на бездействието на банката по опазване на количеството слънчоглед, предоставено в обезпечение по договора за кредит № 060-107/ 27.09.2011 г. / процесния / и още един - № 060-88/12.09.2011 г., вложено в публичен склад и обект на процесните складови записи. Зърното се сочи предадено в публичния склад с протоколи в периода 07.09.2011 г. – 22.09.2011 г.. Страната сочи получено уведомление от Националната служба по зърното, след извършена на 12.05.2012 г. проверка, с което му е указано, че за да се предотврати похабяването на зърното, предвид конкретното му състояние, е необходимо незабавно да се изнесе и реализира. Позовава се на уведомително писмо от „Агрикул ленд„ООД / дружеството – влогоприемател / от 17.05.2012 г. до банката, за предаване зърното на трето лице - „Тедвик Сийдс „ ООД , с цел продажбата му . Позовава се на доказателства, че към 18.05.2012 г. в публичният склад не е имало никакви количества слънчоглед. Ответникът се позовава на непредприети от банката каквито и да било действия за защита на интересите на залогодателя - собственик на предмета на залога, в това число - действия срещу дружеството – влогоприемател, срещу дружеството, на което се твърди да е предадено зърното, пред Гаранционния фонд на публичните складове за съхранение на зърно - за обезщетяване на щети от виновно неизпълнение задълженията на публичния склад, доколкото с договор за цесия с банката ответникът й е прехвърлил бъдещите си вземания от този фонд по обезщетяване на вреди. Ответникът е противопоставил довода, че с предаването на складовите записи рискът от увреждането или погиването на заложената вещ е преминал върху ищеца, като държател на същите, а за ответника не е имало правна възможност да се защити, тъй като бъдещите вземания за обезщетяване на вреди са прехвърлени в полза на банката и единствено тя би могла да предприеме действия за получаването им. В евентуалност спрямо предявеното извънсъдебно прихващане, ответникът предявява същото като съдебно – със свое вземане от обезщетение за вреди от изгубването на заложеното зърно, като количеството му - 1 230,53 т. - е умножено по средна пазарна цена за зърно от същия вид и реколта - 830 лв. за тон.
За да отмени първоинстанционното решение, с което искът е уважен, и отхвърли иска, въззивният съд е приел, че: Между страните е възникнало правоотношение по договор за кредит и ответникът не е погасил чрез плащане задължението си. Приел е, че независимо от последното, е спорно налице ли е вземане на ищеца към ответника, както и възникнало ли е вземане на ответника срещу ищеца – предмет на противопоставените извънсъдебно и съдебно възражения за прихващане. Посочил е, че съгласно чл. 578 ТЗ складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис , а прехвърлянето само на някой от двата записа - чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис. Съобразил е, че джиросването само на заложния запис учредява залог в полза на джиратаря върху вложената в публичния склад стока, както и че съгласно чл.16 ал.1 ЗСТЗ / отм./ складовият запис за влог на зърно е ценна книга на заповед, издадена от публичен склад на зърно, която доказва влагането на зърното и задължението на склада да го върне на легитимирания държател на записа. Съдът приема, че легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател на складовия запис има правата по чл.575 ал.1 ТЗ. Позовал се е и на чл.19 ал.2 и ал.3 ЗСТЗ / отм./ , според които разпоредби складовият запис за влог на зърно и неговите части се прехвърлят само с пълно джиро. С прехвърлянето на складовия запис - в двете му части, като ценна книга на заповед, се прехвърля и правото на собственост върху стоката.Въззивният съд е обосновал извод, че праводателят на ищеца не е станал само заложен кредитор, но и собственик на заложеното зърно, тъй като ответникът е джиросал както заложните, така и стоковите записи. Приел е, че с джиросването на двете части на складовия запис страните са постигнали съгласие за datio in solutum / чл.65 ЗЗД / , в погасяване задължението, възникнало от договора за кредит . Този извод съдът е обосновал с поетото по договора за кредит задължение за бланково джиросване на стоковите записи и сключения договор за прехвърляне бъдещите вземания на кредитополучателя от обезщетения за вреди върху вложената стока, от Гаранционен фонд «Зърно» , на основание договора за застраховка на зърното. Прието е, че договорът за кредит материализира формирана воля за прехвърляне на собствеността и възможност банката да бъде удовлетворена чрез престирането на вещ вместо пари. Според съда, с прехвърлянето на собствеността върху заложената стока върху ищеца се е прехвърлил и риска от нейното погиване, унищожаване или изгубване. Прието е, че банката е разполагала с всички влъзможности да се удовлетвори, но не е положила достатъчно и адекватни усилия за това. Съдът се е позовал и на това, че към датата на констатираната липса ответникът не е бил неизправна страна, поради ненастъпила изискуемост на задължението за връщане на кредита. Същевременно , цитирайки чл.21 и чл.22 от договора за кредит,съдът е акцентирал на обстоятелството, че ищецът не е предявил заложните записи на длъжника / чл.579 ТЗ / , преди да претендира продажба на зърното от публичния склад, поради неизпълнение на последния. Последното съдът възприема като индиция, че банката е считала себе си за собственик на зърното. Приема, че банката е могла без каквато и да било съдебна намеса или съдействие на длъжника да продаде зърното. В тежест на същата е било да положи грижа за своите работи по начин, който да гарантира удовлетворяването й. В този смисъл се коментират непредявени претенции към ГФ«Зърно» / въпреки доказателства за двукратно отправени от ищеца искания за плащане на застрахователно обезщетение / и застрахователя «Бул Инс» АД, като достатъчно данни за застрахователното правоотношение съдът извежда от съдържанието на самите складови записи. Като краен извод е прието, че задължението на ответника към банката е погасено чрез даване вместо плащане, с прехвърляне собствеността върху зърното и без да е било необходимо предаването му, с оглед предаването на ценните книги на заповед - складовите записи за същото. Съдът е приел, че предвид този му извод, спрямо който възражението за прихващане е евентуално, не дължи произнасяне по последното.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът, наред с доводите си за нищожност и недопустимост на въззивното решение, коментирани по-горе, е формулирал следните въпроси : 1/ Постигнато в договор за банков кредит съгласие на страните, за полагане на бланково джиро върху стоков запис, прехвърля ли правата по същия и може ли да се приеме , че с постигането на съгласието е налице изпълнение чрез даване вместо изпълнение ?; 2/ Със залагането на вложеното зърно прехвърля ли се риска от погиването / изчезването на същото ? - въпросите обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 3/ Прехвърля ли се правото да се получи вложеното зърно чрез предаване на стоковия запис ? – не е сочен допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, а въпросът е отнесен към обосноваване на очевидна неправилност, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК ; 4/ Допустимо ли е сключването на анекс към договор за банков кредит, с който се удължава срока за погасяване на същия, след като задължението по договора е погасено чрез даване вместо изпълнение ? – допълнителен селективен критерий сочен по чл.280 ал.1 т.3 ГПК; 5/ Достатъчно ли е отбелязването върху частен документ за наличие на сключена застрахователна полица, за да се приеме, че е налице валидно сключена застраховка ? – аналогично на трети въпрос и този е отнесен към очевидна неправилност на въззивното решение ; 6/ При даване вместо изпълнение кога настъпва погасителния ефект - при постигането на съгласие или при получаване реално на насрещната престация ? - въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с решенията по гр.д.№ 2276/2004 г. на ІV г.о. и гр.д.№ 1749/2008 г. на ВКС; 7/ При постановяване на съдебния акт може ли съда да разглежда твърдения, непосочени от страните в производството по делото ? - въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното с мотивите към ТР № 4/ 17.12.2012 г. по тълк.дело № 4/2012 г. и решенията по гр.д. № 917/2009 г. и гр.д. № 1338/2009 г. на ІV г.о. на ВКС и по т.д.№ 2673/2018 г. на ІІт.о. на ВКС.
Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното решение, като основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Същата обосновава с произнасяне на съда в противоречие с императивни разпоредби на закона : чл.578 ал.1 ТЗ, според който само стоковия или само заложния запис се прехвърлят с датирано джиро на гърба на съответната част от складовия запис ; чл.19 ал.3 ЗСТЗ /отм./, според който складовият запис за влог на зърно в неговите части се прехвърля с а м о с пълно джиро; чл.582 ал.1 ТЗ, съобразно който вложената стока се предава на легитимирания с непрекъснатия ред на джирата държател на складовия запис срещу предаване на записа ; чл.23 ал.1 и ал.2 ЗСТЗ / отм./ - досежно изискуемата за търговия със зърно специална търговска дееспособност – лицето да е регистрирано като търговец на зърно в Националната служба по зърното, каквато регистрация банката няма. Очевидна неправилност се поддържа и с оглед извода за удовлетворяване на кредитора - ищец чрез даване вместо плащане, въпреки че същият не е получил държането на заложената вещ / зърното / , нещо повече – не би могъл да го получи изобщо, предвид изчезването му от публичния склад. Както се посочи по-горе, поддържа се и очевидна неправилност на решението в отговор на формулираните конкретни трети и пети въпроси.
Правилни са възраженията на ответната страна, че доводите, в обосноваване нищожност или недопустимост на въззивния акт, са по същество доводи за неправилност на същия, тъй като постановяването на решението в противоречие с материалния закон е порок на същото, водещ до неправилност, а не нищожност, както и произнасяне на съда в несъответствие с въведените в спора възражения , доколкото същият не е излязъл от предмета на заявената претенция и се е произнесъл в съответствие с петитума на иска - за установяване дължимостта на главница, на основание сключен договор за кредит срещу складови записи, поради настъпила изискуемост за връщането му от кредитополучателя. Не е налице пълна неразбираемост на решението, като резултат от действително съществуващо противоречие в мотивите, предвид яснота на извода / което впрочем е обусловило и формулирането на съответни въпроси / : задължението на ответника към банката е погасено чрез даване вместо плащане, с прехвърляне собствеността върху зърното и без да е било необходимо предаването му, с оглед предаването на ценните книги на заповед - складовите записи за същото. Несъгласието с този извод предпоставя оборването му с доводи за неправилност – предмет на формулираните въпроси.
Първият от въпросите безспорно кореспондира с един от решаващите изводи на въззивното решение, доколкото прехвърляне на собствеността върху зърното съдът е коментирал и като резултат от поетото с договора за кредит задължение на кредитополучателя, за бланково джиросване на стоковите записи и предаването на складовите записи на кредитодателя. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е посочена приложимата, в отговор на въпроса , правна норма, която като неясна, непълна или противоречива е обусловила противоречила съдебна практика, нито са заявени обстоятелства , предпоставящи промяна на иначе еднозначна съдебна практика в приложението на такава норма, налагаща се с оглед промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Вторият от въпросите, така формулиран, не удовлетворява изискването за правен, тъй като съдът не е приел, че по силата на заложното джиро е преминал върху банката – заложен кредитор риска от погиването, респ. изчезването на вещта, а с оглед преминалата върху същия собственост на заложеното зърно , съхранявано в публичен склад. По идентични на преждеизложените по първи въпрос съображения не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Трети и пети въпроси не са обосновавани с допълнителен селективен критерий, а формулирани в обосноваване на очевидна неправилност на въззивния акт, в хипотезата на чл. 280 ал.2 пр. трето ГПК , при произнасяне по която ще бъдат и съобразени.
Четвъртият въпрос имплементира логичен довод на ищеца срещу необосноваността на решението, в решаващия му извод, че със самото сключване на договора за кредит, респ. джиросването на складовите записи , като условие за сключването му и с обезпечителна за вземанията на банката функция, е погасено задължението на кредитополучателя към банката. Като относимо към съображение на защитата, не и пряко към решаващ извод на въззивния акт, въпросът не удовлетворява изискването за правен, като по идентични на преждеизложените - по първи и втори въпроси - съображения не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Шестият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос, тъй като крайният резултат от неудовлетворяване на кредитора – ищец не е последица от приетото от съда даване вместо изпълнение, а от вменената от същия отговорност на ищеца като собственик на вещта, безспорно съществувала към момента на приетата сделка от вида по чл.65 ЗЗД, да я опази. Вярно е, че във връзка с мотивирането на неположена от кредитора грижа съдът е коментирал непредприети от него действия, по начало относими към събиране на вземането му, прието вече за погасено ,чрез даване вместо изпълнение, но тази необоснованост на решаващия извод, за изпълнение чрез даване вместо плащане , не е предмета на формулирания въпрос.
Седмият от въпросите удовлетворява и общия и допълнителния селективни критерии. Видно е, че при формиране на решаващите си изводи съдът изцяло се е отклонил от предмета на защитата на ответника, напротив - мотивира изводи в очевидно противоречие с тезата на ответника, вкл. противопоставеното от същия извънсъдебно възражение за прихващане, основано именно на твърдението му за собственост върху заложеното зърно. Допълнителният селективен критерий е защитен с постановеното по гр.д.№ 917/2009 г. на ІV г.о. и най-вече - с постановеното решение по т.д. № 2673/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС, произнесло се конкретно по правния въпрос: С оглед диспозитивното начало в гражданския процес , допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и се произнесе на незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението ? На състава е известна и многобройна друга практика, в директен отговор на поставения процесуалноправен въпрос, която следва да бъде съобразена.
Досежно поддържаната очевидна неправилност настоящият състав намира, че решаващите изводи на съда не се явяват в директно противоречие с посочените разпоредби, освен с тази на чл. 19 ал.3 ЗСТЗ /отм./, в качеството й на специална, спрямо общата на чл. 578 ТЗ, която гласи ,че : Складовият запис за влог на зърно и неговите части се прехвърлят само с п ъ л н о джиро / т.е. с джиро посочващо приобретателя /. Въззивният съд не е съобразил изискуемостта на пълно джиро, коментирайки от една страна фактическо наличие на бланково джиро и кумулативно позовавайки се на прехвърляне на складовия запис чрез простото предаване на документа – ценна книга на заповед , каквото по принцип бланковото джиро допуска. В тези му решаващи мотиви, относимост към които има и третия формулиран въпрос, въззивното решение предполага допускането на касационното обжалване в хипотезата на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК.
Несъстоятелен е доводът за противоречие с императивната разпоредба на чл.582 ал.1 ТЗ , тъй като въззивният съд не е приел , че легитимиран носител на правото да получи вложеното зърно е субект, който не се легитимира като такъв с непрекъснатия ред на джирата , а че ищецът е такъв субект, позовавайки се на достатъчно за прехвърлителния ефект бланково джиро върху стоковия, наред със заложното джиро – върху заложния запис. Не е налице и извод, че придобивайки собствеността му ищецът - нерегистиран като търговец на зърно - може да се разпореди чрез сделки със същото. Съдът не е достигнал до въпроса възможно ли е било и как би се удовлетворил парично от така придобитата вещ ищецът, но чл.23 от ЗСТЗ /отм./ въвежда задължителния регистрационен режим за търговците на зърно по занятие и не запретява сам по себе си придобиване на зърно в собственост, когато придобилият го не цели търгуването му по занятие. В този смисъл, пряка колизия в решаващите мотиви на съда с тази норма не е налице. По вече изложените съображения към шести въпрос, очевидна неправилност е неизводима само от решаващите мотиви за погасяване на задължението на ответника към ищеца чрез даване вместо плащане / чл.65 ЗЗД /, нито от мотива, че кредиторът не е положил дължимата грижа за зърното, доколкото последният е предпоставен от проверка на факта за действително придобита от същия собственост върху зърното, отношение към което пък има основният въпрос за начина на валидно прехвърляне на складов запис, решаващи мотиви във връзка с което настоящият състав е приел, че обосновават очевидна неправилност / предходния параграф / .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1816/17.07.2019 г. по т.д.№ 1010/2019 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на «Първа инвестиционна банка» АД , в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса от 1 000 лева.
След представяне на платежен документ или изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: