Р Е Ш Е Н И Е №143 София, 22 март 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Павлина Панова при секретар Ив. Илиева. и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гербев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1090/2011 г. Касационното производство е образувано по саморъчно изготвени жалби от тримата подсъдими – Е. Й., Г. Д. и М. М., срещу въззивно решение № 295/17.11.2010 година постановено по в н о х д № 447/2010 година от състав на Софийски апелативен съд, както и по жалби изготвени от адвокат К. Р., от Кюстендилската АК, упълномощен от първия подсъдим, адвокат Ал. Р. от същата колегия за втория и адвокат Е. В., за третия жалбоподател. В жалбата на първия подсъдим Й., чрез защитника му са въведени две касационни основания – за допуснато нарушение на закона по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, с твърдение, че правилната квалификация на деянието му е за причинена средна телесна повреда на пострадалия по чл. 129 ал. 1 НК. Второто касационно основание е за явна несправедливост на наказанието по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК. По двете основания искането е за преквалификация на престъпното деяние за по-леко наказуемо престъпление и намаляване размера на наказанието. В саморъчната жалба подсъдимият твърди по същото основание за допуснато нарушение на закона, че е действал при неизбежна отбрана и прави аналогично на защитника му искане за намаляване на наказанието по второто основание за явна несправедливост по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК. В жалбата на втория подсъдим – Д., изготвена от неговия защитник се оспорва участието му в деянието и се иска оправдаването му от настоящата инстанция. В саморъчно изготвената жалба от същия искането е за намаляване на наказанието, на основание чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК, поради явната му несправедливост. В жалбата на третия подсъдим, изготвена от защитника му В., всъщност е направен собствен анализ на доказателствата, като е описана и приетата фактическа обстановка. По касационните основания – чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на закона доводи не са изложени, освен твърдението, че правната квалификация на деянието следва да е за по-леко наказуемо престъпление по чл. 129 ал. 1 НК. В жалбата има твърдение и за допуснати съществени процесуални нарушения, без нито един довод, както и искане за намаляване на наказанието. В саморъчната жалба на подсъдимия М. искането е за намаляване на наказанието. Пред касационната инстанция тримата подсъдими се явяват лично и с упълномощените им защитници. За тримата се явява и упълномощеният за третата инстанция адвокат М. М. от САК. Същият пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения – обобщени като такива довели до неправилно формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд относно основни въпроси от предмета на доказване. По това основание искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на твърдените процесуални нарушения. Алтернативно е направено искане за изменение на въззивното решение, чрез преквалификация на деянието по чл. 129 НК и значително намаляване размера на наказанията, с приложението на чл. 55 ал. 1, т. 1 НПК, на основание чл. 58 НК, тъй като деянието е завършило във фазата на опита. Останалите защитници поддържат изготвените от тях жалби по основанията и исканията, така като вече бе посочено по-горе. В последната си думи първият подсъдим поддържа тезата си, че с поведението си се е защитил от нападение, а втория и третия подсъдим, твърдят че не са участвали в изпълнителното деяние нито като извършители, нито като помагачи. Гражданският ищец и частен обвинител Р. Я., редовно призован не се явява и не изпраща представител. Неговият повереник – адвокат С., редовно призован не се явява. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбите на тримата подсъдими и техните защитници и оставяне на въззивното решение в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение е потвърдена изцяло присъда № 7/23.03.2010 г., постановена по н о х д № 165/2009 година от състав на Кюстендилския окръжен съд. С тази присъда подсъдимият Е. Й. е признат за виновен в това, че на 26.04.2008 година като извършител и в съучастие с подсъдимите Г. Д. и М. М., като помагачи, е направил опит умишлено да умъртви Р. Я. – прест. по чл. 115 във вр. с чл. 18 ал. 1 и чл. 20 ал. 2 НК. За това му е наложено наказание на основание чл. 54 НК, лишаване от свобода, в размер на дванадесет години. С тази присъда на всеки от двамата подсъдими-помагачи е наложено наказание, на основание чл. 54 НК, по единадесет години лишаване от свобода. На основание чл. 61, т. 2 и чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът е постановил така определените наказания да бъдат изтърпени от подсъдимите в затвор от закрит тип, при строг първоначален режим. Зачетено е времето през което са били задържани под стража. Осъдени са да заплатят солидарно обезщетение за причинени неимуществени вреди на пострадалия Я., в размер на 20 000 лева, ведно със законната лихва от деня на деликта. Осъдени са да заплатят разноските по делото и съответните държавни такси. Жалбите са неоснователни. 1. По жалбата на подсъдимия Й.: Този подсъдим, при даването на обяснения пред първата инстанция, по същество не излага факти, свързани с деянието, които съдилищата да подложат на обсъждане и анализ. Същият и пред касационната инстанция заявява, че не се признава за виновен и иска да бъде оправдан. Твърди, че се е защитил от действията на пострадалия. При проверката по делото се установи, че фактите от предмета на доказване, очертан от рамките и обстоятелствата на обвинението, са установени от доказателствената съвкупност. Установена е и групата фактически данни, които са относими към допълнителните признаци на субективната страна на деянието, степента на довършеност на опита, диференцирано е участието на всеки един от подсъдимите, както и причината и подбудите за извършването на деянието. Установено е, че именно тримата подсъдими са тези, които са нанесли побои на пострадалия Р. Я.. Последният като свидетел е дал подробни обяснения за това кои от тримата какво конкретно участие е имал – основните удари с брадва са били нанесени от подсъдимия Й., а другите двама със сила са задържали пострадалия така, че да бъде възможно това. Макар и тримата подсъдимите да отричат Д. и М. да са взели участие в побоя, въззивният съд е съобразил при анализа на доказателствата свидетелските показания на Н. С., която макар и фрагментарно категорично е посочила именно подсъдимите като лицата, които в инкриминираната вечер са нанесли побои на Я.. Въззивният съд правилно е достигнал до извода, че по делото въпреки всички мерки за разкриване на обективната истина, не е установен нито един факт, с който да се потвърди тезата на подсъдимите, че те са били нападнати от пострадалия с брадва и при отнемането на същата, евентуално е причинена и травмата му. Съдът се е обосновал, преди всичко, с обективните находки при прегледа на пострадалия , извършен непосредствено след побоя – касае се за нанесени най-малко 11 удара с острата, режеща страна на брадвата в различни части на тялото и главата му. Експертите са установили, че ударите са били със значителна сила. Правилно е прието, че при тези данни не може да се приеме за достоверна тезата на подсъдимите за случайно попаднали удари върху пострадалия. Неоснователни са възраженията на подсъдимия Й., по отношение на правната квалификация на деянието. Въззивният съд, без да се позовава изрично, фактически е спазил задължителните указания дадени от Пленума на ВС в Постановление № 2/1957 година „По някои въпроси на умишлените убийства”, т. 3 /вж сборника Постановления и тълкувателни решение на ВС по наказателни дела 1953-1990 г. стр. 158/ като е приел, че умисъла на подсъдимия Й. да причини не средна телесна повреда, а именно смърт на пострадалия се извлича от обективно установеното по делото, относно неговото поведение по нанасяне на ударите с острата част на брадвата и в жизнено важни зони – глава, гръден кош към гръбначния стълб, а установените шест рани върху дясната му ръка са определени от експерта като такива със защитен характер, от което е логичен извода, че тези шест удара са били със същата насоченост. Настоящата инстанция не намира, че доводите на подсъдимия за това, че е действал при уплаха или при неизбежна отбрана кореспондират с данните поделото. Същите са правени и пред предишните инстанции, където правилно и мотивирано са отхвърлени като несъстоятелни. Ето защо, ВКС не намира основание за отмяна на въззивното решение по аргументите изложени от подсъдимия Й. и неговите защитници пред касационната инстанция. Претенциите за намаляване на наказанието, също са неоснователни. Поначало, следва да се има предвид, че явната несправедливост по чл. 354 ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 348 ал. 5 НПК /както при отегчаване, така и при снижаване степента на отговорността на дееца/ е основание за изменение на присъдата само тогава, когато несъответствието между наложеното наказание и обществената опасност на деянието и дееца е толкова явно и очевидно, че се налага необходимост от изменението му, въпреки че то е определено в рамките на закона. В случая липсва такова несъответствие. Въззивният съд не е допуснал явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, тъй като при условията и критериите на чл. 54 НК е обсъдил обстоятелството, че след като пострадалият е паднал безпомощен от сериозните удари с брадвата, тримата подсъдими продължили физически да го малтретират, като ритали лежащото, кървящо тяло на пострадалия. Правилно е прието, че целта на наказанието в аспекта на чл. 36 от НК, преди всичко да превъзпита дееца, в конкретния случай следва да се съобрази с изводите от поведението му при извършване на конкретното деяние, за да се прецени личността на наказаното лице. При това е съобразено и миналото осъждане на Й.. При тези данни размерът на наказанието надвишаващ само с две години минимално предвиденото наказание по основния състав на престъплението убийство, е съответен на извършеното и наказанието не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 348 ал. 5, т. 1 НПК. 2. По жалбите на подсъдимите Д. и М.: В саморъчно изготвените жалби от тези подсъдими искането е само за намаляване на наказанието, по касационното основание за явната му несправедливост по чл. 348 ал. 1, т. 3 НПК. По това основание, не е необходимо да се повтарят съображенията изложени по същото основание в жалбата на подсъдимия Й.. Обстоятелството, че подсъдимите Д. и М. са участвали само като помагачи не води автоматично до значително облекчаване на наказателната им отговорност. Въззивният съд е изложил убедителни аргументи относно това, че като са хванали пострадалия за ръцете и са го държали докато първият подсъдим – Й. е нанасял ударите с брадвата, практически са лишили жертвата от самоотбрана и изобщо от възможността да реагира на нападението. Помагачеството им е до такава степен ефективно, че без него извършителят не би могъл да реализира умисъла си насочен към лишаването от живот на пострадалия Я.. Описаното по-горе поведение на тримата подсъдими по отношение на изпадналия в безпомощност Я., също е отчетено при определяне размера на наказанието, което според настоящия състав е справедливо и не следва да се намалява. По отношение доводите в жалбата на защитата на подсъдимия М., във връзка с основанието за допуснато нарушение на закона, относно правната квалификация, важат съображенията изложени по-горе по жалбата със същите доводи на подсъдимия Й.. По отношение доводите на защитника на подсъдимия М., че той не е участвал в деянието, настоящият състав намира, че в обжалваното решение е даден отговор на всички възражения на подсъдимия пред втората инстанция, в изпълнение изискванията на чл. 339 ал. 2 НПК. Подробните съображения се споделят изцяло и не следва да се повтарят, тъй като направените пред ВКС възражения касаят необосноваността на изводите в това решение. Необосноваността е извън основанията изброени в чл. 348 ал. 1 НПК като касационни и поради това тези възражения са извън предмета на касационния контрол. 3. Тезата на упълномощения за третата инстанция адвокат М., за допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на доказателствата от предходните инстанции, е извън въведените в жалбите касационни основания на подсъдимите Й. и Д. и следователно еx L. /чл. 351 ал. 1 и 3 НПК/ е извън предмета и пределите на касационната проверка. Ето защо, исканията му за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, по отношение на тези подсъдими са процесуално недопустими и не следва да се обсъждат от състава на ВКС. Приетите за разглеждане устно развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, въведено в жалбата изготвена от защитника на подсъдимия М., са неоснователни. Не са налице правни пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил обжалвания съдебен акт. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението за доказаност на обвинението и относно правната квалификация на деянието е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Повече аргументи в подкрепа на това, са изложени в последния абзац на т. 2 при обсъждане възраженията на подс. М.. Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 295/17.11.2010 година постановено по в н о х д № 447/2010 година от ІV-ти състав на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: