4 Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 1806/2011 год. Р Е Ш Е Н И Е № 378 гр.София, 11 ноември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 1806/2011 година Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения И. Н. Н.-подсъдим по нохд № 9735/2003 год. на Софийския районен съд и внохд № 407/2010 год. на Софийския градски съд – за възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Сочените в искането за възобновяване касационни основания са по чл.348, ал.2 – неправилно прилагане на материалния закон в сила към датата на деянието – и ал.3, т.1 НПК. В съдебно заседание искането се поддържа от защитник на Н.. Участващият представител на ВКПр намира искането за основателно поради негодността като доказателствено средство на съставения при досъдебното разследване на 26.VІІІ.1997 год. протокол за претърсване и изземване, при което описаните в него процесуални действия неправилно са дали основание за направените от двете съдебни инстанции фактически и правни изводи. Върховният касационен съд установи: С присъда от 9.ХІ.2009 год. по нохд № 9735/2003 год. на Софийския районен съд, И. Н. Н. е признат за виновен в това, че на 26.VІІІ.1997 год. в София, на ул.”Екзарх Йосиф” № 22, е държал без надлежно разрешително АК с пълнител, лазарен прицел и заглушител, както и боеприпаси за него, 32 патрона кал.7.62 мм, за което и на основание чл.339, ал.1 във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК е наказан с 500 лева глоба. Със същата присъда Н. е оправдан по обвинението в престъпление по чл.209, ал.1 НК с пострадал М. Б. М., комуто на 19.V.1997 год. е причинил имотна вреда в размер на 1 373 736 лева. С решение № 1142 от 3.ХІ.2010 год. по внохд № 407/2010 год. на Софийския градски съд горната присъда е била потвърдена освен в частта за разноските, дължими от подсъдимия, които са били намалени от 425,80 лева на 190 лева. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. Не е допуснато нарушение на материалния закон с осъждането на Н. за престъпление по чл.339, ал.1 НК, изразяващо се в д ъ р ж а н е без надлежно разрешително на огнестрелно оръжие. За осъществяването от обективна страна на изпълнителното деяние на това престъпление е необходимо и достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху предмета на престъплението без при това да е от значение, кога и посредством какъв способ фактическата власт е била установена. Ето защо възражението, че като намерил огнестрелното оръжие на 24.VІІІ.1997 год., бил задържан от полицейските органи на следващия ден, 25.VІІІ., и при извършеното в апартамента на ул.”Екзарх Йосиф” № 22 на 26.VІІІ. претърсване Н. „съобщил/предал/” същото оръжие, дори да е вярно, не е от естество да доведе до отпадане на отговорността за държане, а позоваването в искането за възобновяване на чл.10 от действащия към инкриминираната дата ЗКВВОБ би било удачно, ако Н. беше осъден още и за придобиването на въпросното оръжие /вж. р.632-96-І н.о./. Не е нарушен чл.191 НПК/отм./, който изисква незабавно уведомяване на съответния прокурор за извършените при предварителна проверка следствени действия, предвидени в ал.2, при предварителна проверка. Нарушение на това правило липсва, тъй като в случая е имало образувано предварително производство под № 520 на 26.VІІІ.1997 год. /образувано още срещу Г. С. М. и П. Б. Д./. Нарушението вдействителност е на чл.135 НПК, но то не е от естество да доведе до различни от направените фактически и правни изводи, след като фактът на намирането на 26.VІІІ.1997 год. в обитавано от под Н. помещение на инкриминираното оръжие е установен не само с оспорвания протокол от същата дата, но и с показанията на присъствалите при огледа поемни лица С. Ст.С. и И. Ст.С. /л.378 и 379 от първ.д./. Не е нарушено, на последно място, и правото на Н. на касационно обжалване. След като първоинстанционната присъда е на районен съд и въззивният акт не е нова присъда, този въззивен акт, по арг. от чл.346, ал.2 НПК, не подлежи на касационно обжалване. С оглед на дотук изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 във вр. с чл.426 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: НЕ УВАЖАВА искането на И. Н. Н. за възобновяване на наказателното производство, предмет на нохд № 9735/2003 год. на Софийския районен съд и внохд № 407/2010 год. на Софийския градски съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: