Р Е Ш Е Н И Е
№ 125
София, 17 май 2010 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на
Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на
първи март две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при
секретаря.............................Румяна
Виденова............................................
и в присъствието на прокурора
........................Атанас Гебрев.......................,
като изслуша докладваното от съдия ........Д.Атанасова ....................
наказателно дело № 33/2010г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производството е
образувано по жалба адв. Ч, защитник на подсъдимия И.
Г. Ч., срещу решение № 203 от 04.11.2009г. на Апелативен съд-Пловдив,
постановено по внохд № 216/09г., с което е потвърдена
присъда на ОС-Стара Загора, по нохд №675/07г.
В жалбата се изтъкват касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК.
В съдебното заседание пред
касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че
касационната жалба е неоснователна. Намира делото за изяснено от фактическа и
правна страна, като счита, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен
начин.
Адвокат Ч. , защитник на
подсъдимия пледира за уважаване на касационната жалба по изложените в нея
съображения. Твърди, че подзащитният му е предаден на
съд при съществено нарушение на процесуалните правила. Също така, се позовава
на допуснато нарушение на материалния закон. Прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане
на съда или на органите на досъдебното производство
Подсъдимият Ч. се присъединява
към становището, изразено от защитата му.
Върховният касационен съд, след
като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347,
ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 20 от 19.02.2009г.,
постановена по нохд № 675/07г., ОС-Стара Загора, е
признал подсъдимия И. Г. Ч. за виновен в извършването на три престъпления,
както следва:
-по чл.354а, ал.1 от НК/ред. ДВ
бр.75/06г./ от НК за това, че на 15.02.2006г. в гр. С., без надлежно
разрешително разпространил на А. С. , високорисково
наркотично вещество-амфетамин сулфат, с нетно тегло
9,6682 грама, със съдържание на активен компонент 38%, на стойност 290,05 лева,
като му е наложено наказание-лишаване от свобода за срок от две години и глоба
от пет хиляди лева;
-по чл.354а, ал.3, т.1/ред. ДВ
бр.75/06г./ , вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че от
неустановена дата до 15.02.2006г. в гр. С., в съучастие като съизвършител с А. С. , без надлежно разрешително,
съхранявал високорискови наркотични
вещества-марихуана с тегло 1276,751 грама, на стойност 7 660,506лв.,
хашишова смола с тегло 14,4672грама на стойност 130,2048лв., амфетамин сулфат с тегло 139,707грама на стойност
4191,23лв., тенамфетамин и МОА с тегло 0,5164грама на
стойност 15,49лева, като е осъден на лишаване от свобода за срок от една година
и глоба в размер на две хиляди лева;
-по чл.339, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК за това, че на 15.02.2006г. в гр. С.,
без надлежно разрешително, в съучастие с А. С. , като съизвършител
е държал взривно вещество-ловен бездимен барут, с нетно тегло 821,5грама,
поради което е бил осъден на лишаване от свобода за срок от пет месеца.
На основание чл.23 от НК, съдът е
определил едно общо и най-тежко наказание, а именно от две години лишаване от
свобода и глоба в размер на пет хиляди лева.
На основание чл.66 от НК, съдът е
отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С горепосочената присъда, първата
инстанция се е произнесла по приложението на чл.59 от НК, както и досежно деловодните разноски.
С решение № 203 от 04.11.2009г.,
постановено по внохд № 216/09г., Пловдивският
апелативен съд, е потвърдил атакуваната първоинстанционна
присъда.
Касационната жалба е
неоснователна.
Относно твърденията за
допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователни се явяват доводите
на касатора за допуснати нарушения още с изготвянето
на обвинителния акт, изразяващи се в разминаване между количеството, намерено
наркотично вещество и инкриминираното. В тази връзка, следва да се отбележи, че
прокуратурата е органът, който повдига и поддържа обвинения за съответните
престъпления, като съдът няма правомощия и не може да дава указания за това кой
и за какво престъпление да бъде привлечен към наказателна отговорност. Ето
защо, твърдението, че иззетото наркотично вещество де факто
е в по-голямо количество от това, което е инкриминирано на подсъдимия по
принцип не може да представлява процесуално нарушение. Такова би било налично
само при противоречие по отношение на инкриминирания предмет между
обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния
акт, каквото не се констатира. От друга страна, индивидуализиращите
наркотичните вещества признаци, като вид, тегло, активен компонент и стойност,
са въпроси, установени по делото със съответните експертни заключения, тъй като
за тяхното изясняване, както органите на досъдебното
производство, така и съдът не разполагат с необходимите знания.
Обстоятелството, че при
изземването на веществата от процесното жилища, за
които впоследствие е установено, че са наркотични такива, те не са били
премерени и в протокола не е описано теглото им, не сочи на допуснато
процесуално нарушение. От значение е факта, че доказателствената маса, съдържа
достатъчно убедителни доказателства, които установяват, изискващата се
непрекъсната връзка между намерените вещества, изследваните такива и тези,
които са предмет на поддържаните обвинения. Този извод не се променя от
обстоятелството, че първоначално са били изготвени експертни справки,
необходими при преценката на предпоставките по чл.207 и сл. от НПК за
образуване на досъдебно производство и провеждане на
разследване, а впоследствие цялото, намерено вещество, е било предмет на
експертно изследване, съобразно правилата за събиране и проверка на
доказателствата. Тези действия освен, че са в съответствие с процесуалните
правила, по никакъв начин не създават съмнение за безпристрастността на
органите на досъдебното производство и не сочат на
опорочаване на следствените действия оглед, претърсване и изземване, така както
се твърди в касационната жалба.
Предвид гореизложеното,
касационната инстанция намира, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което не е налице претендираното
касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Относно нарушенията на
материалния закон.
Неоснователни са твърденията на касатора, че осъдителната присъда почива на предположения.
Решаващите инстанции са възприели фактическа обстановка, изводима от събрания
доказателствен материал. По отношение на подлежащите на доказване факти,
доказателствената съвкупност съдържа безспорни доказателства, които съдилищата
са оценили правилно, задълбочено и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и 14
от НПК, при това с необходимата аналитичност. Формираната фактология
установява по несъмнен начин механизма на извършване на деянията и авторството
на подсъдимия. При направената вярна оценка на доказателствената съвкупност,
апелативната инстанция е достигнала и до правилни правни изводи, а именно , че
обвиненията срещу подсъдимия Ч са доказани по несъмнен начин и той следва да
носи наказателна отговорност в условията на реална съвкупност за три
престъпления. Във връзка с правните изводи, решаващите инстанции правилно са
приложили материалния закон за двете деяния по чл.354а от НК, отчитайки
действието на чл.2, ал.2 от НК. Прецизността изисква да се отбележи, че
касационната инстанция констатира нарушение при текстовото изписване на
елементите от състава на второто престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
по-точно по отношение на приетото за осъществено изпълнително деяние “съхранявал”,
каквото не предвижда правилно приложения материален закон. Това нарушение не е
съществено, тъй като изпълнително деяние „съхранявал”, което с промяната в
разпоредбата на чл.354а от НК, в сила ДВ бр.75 от 2006г. е декриминализирано,
се инкорпорира в държането на наркотични вещества.
Ето защо, неоснователни се явяват
доводите на касатора за допуснати нарушения на
материалния закон.
Следва да се обърне внимание,
както на апелативната, така и на първата инстанция, че при налагане на
наказания за престъпления, осъществени в условията на съвкупност, въпросът за
приложението на чл.66 от НК подлежи на обсъждане след определяне на общото
наказание, а не както е сторено за всяко отделно престъпление и след
приложението на чл.23 от НК.
Предвид всичко гореизложено, касационната
инстанция счита, че атакуваното решение на ПАС е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание
чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно
решение № 203 от 04.11.2009г. Пловдивски апелативен съд, постановено по внохд № 216/09г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: