Р Е Ш Е Н И Е
№ 399/2013
гр. София 29.01.2014 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 28 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
с участието на секретаря Ани Давидова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 5677 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.7,ал.5 от Закона за адвокатурата.
Образувано е по подадена жалба от К. Д. Д., чрез адв. М. А. против решение от 12.07.2013 г. на В. а. с., с което е оставена без уважение жалбата му срещу решение № 16/14.05.2013 г. на С. а. с., с което е отказано да бъде вписан К. Д. Д. в регистъра на адвокатите от С. а. к.. В жалбата се поддържат основания за неправилност на решението на В. а. с. – нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното решение. В съдебно заседание се поддържат основанията за неправилност на обжалваното решение. Според жалбоподателя разпоредбите на чл.4,ал.1,т.3, вр.ал.2 от Закона за адвокатурата предвиждат изискване за наличие на двегодишен юридически стаж, а не на двегодишен стаж като младши адвокат, че тълкуването на чл. 20,ал.9 от ЗА в обжалваното решение е неправилно.
Ответникът по жалбата – В. а. с. [населено място], чрез адв. Е. Н. оспорва жалбата и счита за законосъобразно атакуваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателя и извърши преценка на данните поделото намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.7,ал.2 от Закона за адвокатурата от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и поради това е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
С решение от 12.07.2013 г. на В. а. с. [населено място] е оставена без уважение жалбата на младши адвокат К. Д. Д. срещу решение № 16/14.05.2013 г. на С. а. с., с което е отказано да бъде вписан К. Д. Д. в регистъра на адвокатите от С. адвокатска колегия. Приет е за правилен извода на С. а. с., че нормата на чл.20, ал.9 от Закона за адвокатурата предвижда специален стаж като младши адвокат, а не общия юридически стаж, че последният е само критерий за това дали лицето да бъде вписано като младши адвокат или като адвокат. Прието е, че при липса на изискуемия двугодишен общ юридически стаж то се вписва като младши адвокат, след което е задължително да практикува като такъв минимум две години. Приета е аналогия с разпоредбите на чл.240 от Закона за съдебната власт и на чл.243 от същия закон. В обжалваното решение е застъпено становището, че логическото и граматическо тълкуване на чл.20,ал.1 от Закона за адвокатурата, съпоставен с ал.9 от чл.20 налага извода, че ал.1 предвижда предпоставките за вписване като младши адвокат, а ал.9 – предпоставките за вписване като редовен адвокат. Прието е, че в двата вида изисквания е налице разлика и същата се определя от обстоятелството, че продължителността на юридическия стаж е относима към обстоятелството, дали кандидатът се вписва като младши адвокат или като адвокат. Според състава на ВАС при липса на необходимия двугодишен стаж за да се впише един кандидат като адвокат за него съществува само възможността да бъде младши адвокат в продължение на две години от вписването като такъв. Приема се, че систематическото място на ал.9 от чл.20 ЗА сочи, че за придобиване статута на редовен адвокат няма значение общият юридически стаж, а само времето, което е изминало от вписване на лицето като младши адвокат, че след изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат. Прието е, че този извод се подкрепя и от граматическата редакция на текста.
От приложеното по делото ксероксно копие на диплома за висше образование рег. № 109267/2009 г. се установява, че жалбоподателят К. Д. е завършил висше образование с образователно-квалификационна степен магистър, специалност – право. Положил е изпит за придобиване на юридическа правоспособност към Министерство на правосъдието на 11.02.2010 г. - Удостоверение за правоспособност № 206/22.02.2010 г., издадено от Министерство на правосъдието. Установява се също, че от 15.11.2010 г. до 01.07.2012 г. жалбоподателят е работил по трудов договор на длъжността юрисконсулт в [фирма]. На 01.10.2012 г. е вписан в регистъра на младшите адвокати при Софийска адвокатска колегия.
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че към момента на подаване на заявлението за вписване в регистъра, като адвокат в С. а. к. – 09.05.2013 г. жалбоподателят има юридически стаж общо 2 години, 2 месеца и 15 дни, от които една година, 7 месеца и 17 дни като юрисконсулт, 6 месеца и 28 дни като младши адвокат,
С оглед на посочените факти съдът преценява като неправилен извода в обжалваното решение за липса на предпоставките, предвидени в чл.20,ал.9 от Закона за адвокатурата, а именно да е изтекъл срок от две години от момента на вписване на жалбоподателя в регистъра за младши адвокати, за да придобие статут на редовен адвокат. Неправилен е извода, че в настоящата хипотеза е без значение общият юридически стаж, а само времето, изминало от вписване на лицето като младши адвокат.
Според разпоредбите на чл. 4,ал.1 от Закона за адвокатурата всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните изисквания – 1. да има завършено висше юридическо образование, 2. да има придобита юридическа правоспособност по реда на глава четиринадесета от Закона за съдебната власт, 3. да има най-малко две години юридически стаж, 4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на чл.6,ал.3, 5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия. В текста на чл.5 ЗА са предвидени предпоставките, които не следва да са налице, за да се придобият правата на адвокат. Само при наличие на елементите от фактическия състав на чл.4,ал.1 ЗА и при липса на пречките по чл.5 от същия закон дееспособен български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария може да стане адвокат.
Един от елементите на фактическия състав по чл.4,ал.1 ЗА за да придобие дееспособният български гражданин статута на адвокат е изискването за най-малко две години юридически стаж. В текста на чл.4-ти ЗА са предвидени две изключения. Първото от тях касае изискването за най-малко две години юридически стаж по т.3-та и второто е относно полагането на предвидения в закона изпит по т.4-та, а именно такъв изпит не се полага от лицата по чл. 6,ал.3 ЗА – кандидатите с образователна и научна степен „доктор по право”, както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години.
Първото посочено изключение в чл.4,ал.2 ЗА обхваща хипотезите при които придобилите юридическа правоспособност дееспособни български граждани нямат две години юридически стаж. Законодателят е предвидил тези лица да могат да упражняват дейност като младши адвокати при условията на Закона за адвокатурата – т.е. следва да са налице всички останали предпоставки, предвидени в чл.4,ал.1 ЗА – без изискването за най-малко две години юридически стаж и да не са установени пречките по чл.5 от същия закон. Подробната уредба на това изключение е залегнала в чл.20 ЗА. Според ал.1-ва на чл. 20 ЗА правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл.4,ал.1,т.1,2,4 и т.5, спрямо когото не съществуват пречки по чл.5 може да бъде вписан като младши адвокат възоснова на решение на адвокатския съвет. Съгласно чл.20,ал.9 ЗА след изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по чл.5 и му се издава карта на адвокат. Уреждайки изключение от правилото, въведено в чл.4,ал.1,т.3 за наличие на две години юридически стаж законодателят не е предвидил тест в чл.20 ЗА, както и в останалите разпоредби от същия закон, според който да не се зачита придобитият юридически стаж преди полагане на изпит за адвокат по чл.4,ал.1,т.4 ЗА за придобиване на правата по чл.20,ал.9 ЗА от младши адвокат. Изискването за юридически стаж е условие, от което зависи полагането или не на изпит като предпоставка за да може български гражданин да стане адвокат, а не обратното.
Легалното определение на понятието юридически стаж е дадено в пар.1, т.1 от ДР на Закона за адвокатурата. Според пар.1,т.1 от ДР ЗА в редакцията на текста от 01.01.2012 г. – Д.в.бр.82/2011 г. юридически стаж е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерство на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерство на отбраната или разследващ митнически инспектор в А. „М.”. Редакцията на посочения текст е идентична с пар.1,т.1 от ДР на ЗА съобразно Д.в. бр.53/13.07.2010 г., с единственото изключение в действащата редакция, че в обсега на понятието са включени и лицата, заемащи длъжността разследващ митнически инспектор в А. „М.”. Съобразно Националната класификация на професиите и длъжностите от 2005 и 2011 г., утвърдена от Министерство на труда и социалните грижи юридическата длъжност се характеризира с това, че юристите консултират клиенти по правните аспекти на проблемите, водят дела в съда, задълженията им включват даване на правни консултации, предприемане на правни дела и въпроси от името на клиента, подаване на жалби, когато е необходимо. Посочено е, че професиите към тази група са съдия, прокурор, следовател, адвокат, нотариус, юрисконсулт. Изискуемото образование за длъжността юрисконсулт е висше юридическо образование и правоспособност. Съдът намира, че разпоредбите на закона следва да се тълкуват и в смисъла, в който най-пълно съответстват на други разпоредби, а не само самостоятелно – чл.46 ЗНА. С оглед на посоченото законово определение за юридически следва да се зачете стажът на жалбоподателя от 15.11.2010 г. до 01.07.2012 г., за който период е работил на основание трудов договор на длъжността юрисконсулт в търговското дружество [фирма], както и стажът за времето от 10.10.2012 г. до подаване на заявлението за вписване като адвокат в единния регистър на адвокатите на 09.05.2013 г. като младши адвокат.
Като взема предвид изискванията за вписване като адвокат, предвидени в чл.4, ал.1,т.3 и т.4 от ЗА за наличие на две години юридически стаж и положен изпит, както и разпоредбите на чл.20,ал.9 от ЗА, според които младши адвокат след изтичане на две години придобива права на адвокат следва да се приеме, че наличието на най-малко две години юридически стаж и положен изпит представляват основание за придобиване от младши адвокат на правата на адвокат по чл.20,ал.9 ЗА.
В настоящият случай жалбоподателят К. Д. има юридически стаж по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на ЗА повече от две години към момента на подаване на заявлението за вписване като адвокат в регистъра, тъй като, както се посочи за такъв следва да се зачете стажът положен на заеманата длъжност по трудов договор юрисконсулт в [фирма] от 15.11.2010 г. до 01.07.2012 г. – една година седем месеца и 17 дни и 6 месеца и 28 дни като младши адвокат.
В закона за адвокатурата са предвидени три хипотези, при които дееспособен български гражданин може да стане адвокат. Първата обхваща случаите, при които са установени предпоставките на чл.4,ал.1,т.1,2,3 – да има най-малко две години юридически стаж, т.4-та и т.5-та, както и да не са налице пречките по чл.5 ЗА. Втората хипотеза обхваща случаите, при които са установени предпоставките на чл.4,ал.1,т.1,2,3, изключението по т.4-та за неполагане на изпит - наличие на повече от пет години юридически стаж или лицето е с образователна и научна степен „доктор по право”, т.5 и липса на пречките по чл.5. Третата хипотеза обхваща случаите, при които съгласно чл.20,ал.9 ЗА младши адвокат придобива права на адвокат след изтичане на две години.
Видно от приложените по делото писмени доказателства жалбоподателят Д. към 10.10.2012 г. не е отговарял на изискванията, предвидени в посочените три хипотези. Поради това същият успешно е положил изпит и на 10.10.2012 г. е вписан като младши адвокат. Към момента на подаване на заявлението за вписване в регистъра като адвокат в С. а. к. жалбоподателят е имал юридически стаж две години, 2 месеца и 15 дни, като в този стаж се включва и периода от време, през който е бил младши адвокат. С оглед на това за жалбоподателя в качеството му на младши адвокат е възникнало право да бъде вписан на основание чл.20,ал.9 ЗА в единния регистър на адвокатите с права на адвокат, след като не са налице пречките по чл.5 ЗА.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени и на основание разпоредбите на чл.147 и чл.148 ЗА жалбоподателят К. Д. Д. следва да бъде вписан като адвокат в единния регистър на адвокатите към С. а. к..
С оглед изхода на делото В. а.с. следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 230 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Като взема предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя решение от 12.07.2013 г. на В. а. с. [населено място] и потвърденото с него решение № 16/14.05.2013 г. на С. а. с. за отказ да бъде променен статута на К. Д. Д. с адрес [населено място], пл.”Б.” № 1,ет.8, офис 12 от младши адвокат в адвокат.
Изпраща препис от решението на С. а. с. да извърши вписването на К. Д. Д. от [населено място], пл.”Б.” № 1,ет.8, офис 12 в единния регистър на адвокатите към С. а. к. и отписването му като младши адвокат от регистъра на младшите адвокати към С. а. к. в 14-дневен срок от постановяване на настоящото решение.
Осъжда В. а. с. [населено място] да заплати на К. Д. Д. от [населено място], пл.”Б.” № 1,ет.8, офис 12 сумата 230 лв. разноски по делото за настоящото производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |