Р Е Ш Е Н И Е № 194/2017 София, 23.02.2018 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №3338 по описа за 2017 год. Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Г. П. Д. от [населено място] пазар, за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 23.01.2017г. по в.гр.д. №623/2016г. на Окръжен съд – Шумен, с което потвърдено решение от 31.10.2016г. по гр.д.№13/2012г. на Районен съд – Нови пазар, за отхвърляне на предявените от Г. П. Д. срещу Сдружение „Нови пазар – днес и утре“ искове с правно основание чл.128, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1, т.1 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Сдружение „Нови пазар – днес и утре“ в депозирано по делото писмено становище оспорва молбата за отмяна като недопустима, респ. като неоснователна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е допустима и основателна. Същата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, считано от момента, в който - според молителя й е станало известно новото доказателство. С влязло в сила решение, постановено на 23.01.2017г. по в.гр.д. №623/2016г. на Окръжен съд – Шумен, е потвърдено решение от 31.10.2016г. по гр.д.№13/2012г. на Районен съд – Нови пазар, за отхвърляне на предявените от Г. П. Д. срещу Сдружение „Нови пазар – днес и утре“ искове с правно основание чл.128, ал.1 КТ за заплащане на сумата 1500лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода месец януари-месец юни 2009г. и чл.86 ЗЗД в размер на 400лв. Въззивният съд е изложил съображения, че подписаните от ищцата ведомости за заплати притежават материална доказателствена сила, когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти, в случая - получаването на трудовото възнаграждение от ищцата за исковия период. Посочено е, че тази доказателствена сила не е абсолютна, но за да я обори ищцовата страна е следвало при условията на главно, пълно и пряко доказване да установи липсата на реално осъществено плащане. Ищцата е следвало да създаде абсолютно сигурна достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин, че не е получила възнагражденията си, за които е положила подписа си във ведомостите, с който фактически удостоверява получаването на заплатата. Прието е, че в процесния случай, ищцата не само, че не е успяла да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от нея правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от нея доказателствени средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти, и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете неблагоприятните им последици, които задължават съда да приеме за неосъществили се релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили. Изложени са съображения, че ако ищцата не бе получила възнагражденията за които се е подписала, тя е могла да положи минимални усилия за да обезпечи вземането си, и да се снабди с обратно писмо, което безспорно би оборило доказателствената сила на разписката. По отношение на воденото наказателно разследване на председателя на УС на Сдружението-работодател за престъпление по чл.248а, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2 НК е прието, че даже и да бъде признато лицето за виновно, че е предоставило неверни сведения за да получи средства от европейски фондове, горното не би могло да обори пряко и в нужната степен материалната доказателствена сила на удостовереното в документа плащане. Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В случая молителят се позовава на ново доказателство – решение №36 от 27.03.2017г. по ндах№91/2017г. на Окръжен съд – Шумен, с което е призната Н. С. С. за виновна в това, че в периода 24.08.2008г. – 13.07.2009г. в [населено място], като лице, което представлява юридическо лице – Сдружение „Нови пазар – днес и утре“, представила пред АСП неверни сведения, съдържащи се в приходни касови ордери №29а/31.03.2009г., №29б/23.06.2009г. и №29в/24.06.2009г., с които да симулира пред АСП приходи от собствени средства, относно осъществяване на проекта по Договор №B./07/5.2-01 от 01.04.2008г. за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, сключен от АСП, за да получи средства, предоставени от ЕС на българската държава по цитирания договор – престъпление по чл.248а, ал.3, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 НК и на основание чл.78а, ал.1 НК е освободена от наказателна отговорност като й е наложени административно наказание глоба в размер на 1000лв. Новото доказателство е относимо към релевирано от страната в исковата молба, но останало недоказано по делото, обстоятелство за симулативност на съставените от длъжностни лица на ответника-работодател счетоводни документи във връзка с финансирането на програмата, по която страната е изпълнявала длъжността „социален асистент“ по срочен трудов договор от 01.09.2008г. до 30.06.2009г. при ответника. Освен диспозитива, който е относим към симулативността на приходните касови ордени, в мотивите на решението /стр.4/ се съдържат и данни за признание на С., направено пред държавен орган, относно твърдяната, но останала недоказана по трудовия спор, симулативност на разплащателните ведомости. Изложеното обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от фазата по допускане на доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязло в сила решение, постановено на 23.01.2017г. по в.гр.д. №623/2016г. на Окръжен съд – Шумен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Шумен. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: