31 Р Е Ш Е Н И Е № 41 София, 15.06.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 2728/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Й. Т. В. и М. Х. Д. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 638 от 31.03.2021г., постановено по гражданско дело № 2992/2020г., с което е отхвърлен иска за делба на апартамент № ....., намиращ се в [населено място] [улица]бл.4 вх.1 ет.7 с идентификатор № ..... по КККР . В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение противоречи на материалния закон и при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата. Изложени са съображения, че показанията на свидетелката Л. звучат житейски неиздържано за проведен разговор за наследствените имоти , който тя е подслушала точно в деня на смъртта на общия на страните наследодател. Според касаторите съдът е следвало да прецени тези показания с оглед тяхната непосредственост и правдивост. Същевременно в мотивите на решението не са коментирани подробно посочените от ищците по делбения иск /сега касатори/ свидетели. Поддържа се, че не е отблъснато владението на съсобствениците, а всички действия, предприети от съделителя С. Т. Д. са такива на обикновено управление и не доказват намерение за своене. Поддържа се също така противоречие на изводите на въззивния съд с разясненията в ТР 1/2012г. на ВКС, ОСГК . Във връзка с тези доводи са и поставените въпроси в изложението по чл.284 ал.1 т.1 ГПК. Ответникът С. Т. Д. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че депозираната касационна жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Поддържа, че категорично е установено от доказателствата по делото, че ищците /касатори/ не са имали никакво намерение да упражняват фактическа власт върху процесното жилище, то е владяно повече от десет години от ответника по иска за делба и ищец по насрещния установителен иск за собственост и е придобито от него по давност като владението му е било явно, постоянно, спокойно, несъмнено и необезпокоявано. Ищците по никакъв начин не са се противопоставили на това владение и не са оборили констативния нотариален акт , с който той се е снабдил през 2017г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК №25 от 24.01.2022г. по правните въпроси: 1. Представлява ли владелческо действие обитаването на съсобствения имот от един от сънаследниците, когато то е станало със съгласието и без противопоставянето на останалите сънаследници, но без последните да са заявили писмено или чрез конклудентни действия, че се отказват от наследството и в 2. В кои случаи сънаследникът изначално владее сънаследствения имот и не е необходимо впоследствие да демонстрира промяна в намерението си пред сънаследниците. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: 1.По правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване: Държателят упражнява фактическата власт върху чужда вещ /движима или недвижима/ за нейния собственик или за владелец, който владее чрез другиго /чрез държателя/. За разлика от владелеца, по отношение на който намерението за своене на вещта се предполага, освен ако не се докаже друго /чл.69 ЗН/, при държането се знае отнапред, че имотът се владее за другиго. Държателят може да се превърне във владелец ако промени намерението си и започне да владее за себе си. За да има правно значение тази промяна, тя не трябва да остане само в съзнанието на държателя, а е необходимо да бъде обективирана с активни действия, насочени срещу собственика, чрез които той да научи, че фактическата му власт е отблъсната. Ако промяната в намерението не е изразена чрез несъмнени фактически действия и обективно не е могла да стане достояние на собственика, упражняваната фактическа власт върху имота не може да се квалифицира като владение, а като държане, на каквото основание първоначално е била установена. При откриване на наследството, всеки от законните наследници продължава владението на наследодателя за своята идеална част, а по отношение на идеалните части на другите наследници е държател. При наследственото правоприемство е възможно сънаследниците да постигнат съгласие за неформална делба като си предадат взаимно владението на сънаследствените имоти и всеки да започне да владее някои от тях за себе си със съгласието на останалите. Възможно е също така, ръководейки се от морални съображения, сънаследниците да предоставят владението на наследствен имоти на един от наследниците. В някои случаи сънаследниците се разбират имотът да остане за онзи от тях, който се е грижил за наследодателя или зачитайки приживе изразената воля на наследодателя не се противопоставят определен имот да „остане“ за този, когото наследодателят е посочил, че следва да придобие имота след смъртта му. В други случаи е възможно имотът да се предостави на сънаследника, който е в затруднено материално положение и няма къде да живее. Съгласие между сънаследниците може да се постигне за всички имоти /неформална делба на наследство/ или само за някой от тях или за определен вид имоти /напр.земеделски земи/, то може да бъде изразено писмено или с устна уговорка като във всички случаи по общото правило на чл.154 ал.1 ГПК волята на сънаследниците да предадат владението на своите идеални части на един от тях, подлежи на доказване. Фактът, че един от сънаследствените имоти се ползва само от някой от наследниците, без противопоставяне от останалите, сам по себе си не доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението на сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на това фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт, който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен ако заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие за владение. По основателността на касационната жалба. Варненският окръжен съд е приел, че искът за делба на апартамента в [населено място] е неоснователен, защото принадлежи на сина на общия наследодател С. Т. Д.. Мотивите за този извод са, че той се легитимира като собственик на лично основание – по силата на договор за издръжка и гледане за 3/4ид.ч. от имота, и по силата на наследяване – от наследството на баща му Т. С. Д. за 1/12ид.ч., а останалите 2/12 ид.ч., принадлежащи на съпругата и дъщерята на наследодателя, е придобил по давност. Въззивният съд е приел, че С. Т. Д. е започнал да владее цялото жилище от м. юни 2005г., когато е открито наследството на баща му Т. С. Д.. Според въззивния съд намерението за своене на имота е доказано от показанията на свидетелката Л., която била с ответника в много близки приятелски отношения от много години, познавала баба му и баща му, и е присъствала на разговора, проведен между С. Т. Д. и преживялата съпруга М. Х. Д. в деня на погребението на наследодателя, когато С. Т. Д. се обърнал към своята мащеха с думите: „Нали знаеш, какво казваше татко, какво сме коментирали вкъщи – къщата в [населено място] да остане за мен и сестра ми, а апартаментът – само за мен”, на които думи отговорът бил: „Да, знам, така е.” По обясненията на свидетелката това било така понеже дъщерята Й. Т. Д. си имала апартамент на друго място. Показанията на свидетелката са възприети от въззивния съд като достоверни с мотив, че те обективират самото заявление на ответника за своене – че апартаментът оставал само за него, в какъвто смисъл е било желанието на баща му. От този момент, очевидно, С. Т. Д. е установил фактическата власт върху имота със съзнанието, че го свои за себе си, както на лично основание – за придобитото от него по силата на възмездна сделка и в обема на наследствената му квота, и като владелец квотите на останалите наследници. Прехвърлителката Й. Т. Ч., макар да е имала запазено право на ползване, не е живяла в жилището, а в къщата в си в [населено място] през периода от 2009г. до 2014г. Така за времето от 2005г. С. Т. Д. е осъществявал фактическата власт само за себе си, без да допуска други лица. Съдът е посочил, че от съдържанието на писмо от ищците, изпратено до ответника чрез телепоща и получено от последния на 22.04.2019г. е видно, че в същото е обективирано и признание на съпругата и дъщерята на общия наследодател, че двете са нямали достъп до двата съсобствени имота, с какъвто разполагал само ответникът. При този анализ на доказателствата въззивният съд е приел за установено, че в продължение на повече от 20 години С. Т. Д. е владял необезпокоявано апартамента и го е придобил по давност. Ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са оборили констатациите на нотариуса в издадения на основание чл. 587 ал.2 ГПК нотариален акт , имащ оповестително действие за всички, включително и за сънаследниците. С оглед на отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, решението на въззивния съд е необосновано и незаконосъобразно по отношение на иска за делба на апартамента в [населено място], в която част производството е висящо пред ВКС. Основният аргумент на съда, за да зачете придобивната давност в полза на съделителя С. Т. Д. за апартамента в [населено място] е установеното от свидетелката Л. негово изявление пред преживялата съпруга М. Х. Д., че волята на баща му е била апартаментът да остане за сина му, а имотът в [населено място] – за двете му деца, което тя е потвърдила. От това нейно изявление обаче, не може да се направи извод, че от този момент нататък тя е предала владението на своята наследствена част от апартамента на сина на наследодателя. Нейните думи след думите на С. Т. Д. за волята на наследодателя „Да така е“ по-скоро потвърждават волята на наследодателя, която й е била напомнена, но не доказват с категоричност, че преживялата съпруга я зачита като предава владението на своята идеална част на сина му С. Т. Д., от което да следва, че след този разговор той е започнал да владее сънаследствените идеални части и не е било необходимо да отблъсква владението на съсобствениците. Пресъздаването от свидетелката Л. на инцидентен разговор с недостатъчно конкретно съдържание не установява с категоричност предаване на владение. От друга страна изявлението на С. Т. Д. за волята на наследодателя е направено само пред сънаследницата М. Х. Д.. Няма данни по делото за манифестиране на владение по отношение на съделителката Й. Т. Д.. При така установените факти по делото, не може да се направи извод, че С. Т. Д. е владял частите на сънаследниците си с тяхно съгласие. За да се квалифицира фактическата власт върху сънаследствените идеални части като владение, ответникът С. Т. Д. е следвало да докаже, че е отблъснал владението на М. Х. Д. и Й. Т. Д., каквито доказателства не са събрани по делото. Изявлението им в нотариалната покана, че нямат достъп до жилището не представлява признание, че фактическата им власт е отблъсната, а че те не са я упражнявали, но този факт е без правно значение за давността, защото по силата на наследственото правоприемство, С. Т. Д. е бил държател на чуждите идеални части. Снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка на основание придобивна давност от един от наследниците не се приема в съдебната практика на ВКС като манифестиране на промяната в намерението на държателя, защото те не са длъжни да правят перманентно справки в службата по вписванията. Отделно от това в конкретния случай при липса на други действия за отблъскване на владението на съсобствениците, от датата на снабдяването с нот.акт през 2017г. до предявяване на иска за делба не е изтекъл необходимият десетгодишен давностен срок по чл.79 ал.1 ЗС. По изложените съображения въззивното решение като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК в обжалваната част по отношение на иска за делба на апартамента в [населено място], [улица]бл.4 вх.1 ет.7 с идентификатор № ..... по КККР и по аргумент от чл. 293 ал.3 ГПК спорът следва да се реши по същество от ВКС. Посоченият апартамент в [населено място] е бил придобит с договор за продажба № ..... от 09.11.1979г., сключен по реда на НДИ, от съпрузите С. Д. Ч. и Й. Т. Ч.. С. Д. Ч. е починал на 23.02.2002г. и е наследен от съпругата си Й. Т. Ч. и сина си Т. С. Д. /удостоверение за наследници от 11.03.2002г. /л.96 от първоинстанционното производство/.От прекратената съпружеска имуществена общност, съпругата е придобила 1/2 от имота на основание чл.27 СК от 1985г. /отм./ , а по наследяване от съпруга си - 1/4 на основание чл.9 ал.1 вр. чл.5 ал.1 ЗН , а делът на сина е 1/4 . Преживялата съпруга Й. Т. Ч. е прехвърлила своите 3/4 ид.ч. от жилището с нот.акт № 170 от 06.07.2005г. на внука си С. Т. Д.. Останалата 1/4 от жилището , притежавана от Т. С. Д., след неговата смърт през 2005г. е наследена от преживялата съпруга М. Х. Д. и децата му С. Т. Д. и Й. Т. Д., които на основание чл.5 и чл.9 ЗН са придобили по 1/3 от 1/4 или по 1/12 идч.ч. Ето защо делбата на този имот следва да се допусне при части 10/12 за С. Т. Д. и по 1/12 за М. Х. Д. и Й. Т. Д. като на основание чл.537 ал.2 ГПК следва да се отмени констативен нотариален акт № ..... том ІV рег.№ 13736 дело 681/2017г. на нотариус Д.В. с рег.№ 480 в регистъра на нотариалната камара за 2/12 ид.ч., за които правата са признати на основание придобивна давност. ВКС не следва да се произнася с изричен диспозитив по предявения от С. Т. Д. насрещен иск за признаване правото му на собственост върху апартамента, защото по него не се е произнесъл въззивния съд и не е направено искане за допълване на решението на въззивния съд в тази част в срока по чл.250 ГПК. При този изход на делото на касаторите следва да се присъдят направените от тях разноски за въззивната и касационната инстанция в размер на 1410лв. За първоинстанционното производство разноски не се дължат по аргумент от чл. 355 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 638 от 31.03.2021г., постановено по гражданско дело № 2992/2020г. в обжалваната част, с която е отменено решението на Варненския районен съд ХХІV –ти граждански състав № 3420/24.07.2020г. по гражданско дело № 8695/2019г , поправено с решение № 260176 от 27.08.2020г. и е отхвърлен иска за делба на апартамент № ...., намиращ се в [населено място] [улица]бл.4 вх.1 ет.7 с идентификатор № ..... по КККР, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № ...., намиращ се в [населено място] [улица]бл.4 вх.1 ет.7 с идентификатор ..... по КККР, одобрена със заповед № РД–18–92/14.10.2008г на Изп. директор на АГКК, във вход 1, на седмия етаж от сграда № ...., изградена в поземлен имот с идентификатор ...., със застроена площ от 59.58 кв.м., състоящ се от хол, спалня, кухня, коридор, баня – тоалет и две тераси, ведно с 1, 5649% ид.ч. от ОЧС и изба при съседи на апартамента: на същия етаж: апартамент с идентификатор ..... и идентификатор ....., под обекта - апартамент с идентификатор ....., а над обекта-апартамент с идентификатор .....; между съделителите С. Т. Д., М. Х. Д. И Й. Т. Д. при следните права: 1/12 ид.ч. за М. Х. Д. 1/12 Ид.ч. за Й. Т. Д. и 10/12 ид.ч. за С. Т. Д.. ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК констативен нотариален акт № .... том IV рег.№ 13736 н.д.№ 681 /16.10.2017г, изд.по реда на 537 ал.1 ГПК, в частта, с която С. Т. Д. е признат за собственик на 2/12ид.ч. въз основа на давностно владение по отношение на апартамент № .... с идентификатор ..... ОСЪЖДА С. Т. Д. да заплати на М. Х. Д. и Й. Т. Д. общо сумата 1410лв. /хиляда четиристотин и десет лева/ разноски за производството пред въззивната и касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: