Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр. София, 01.12.2016 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бисер Троянов ЧЛЕНОВЕ: Галина Захарова Петя Шишкова при секретар Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Лаков, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНД № 1050/16 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Образувано е по повод на постъпило искане от Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 93/2016г. по описа на Окръжен съд–гр. Перник, аргументирано с твърдения за допуснато съществено процесуално нарушение и явна несправедливост на наказанието. Излагат се съображения, че определеното след приложение на чл.55 от НК наказание е несъответно на тежестта на престъплението и на данните за личността на дееца, а след като съдът е одобрил споразумението, без да предложи промяна в него, е допуснал съществено процесуално нарушение. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането. Защитникът на осъденото лице възразява срещу аргументите за тежестта на деянието със съображения, че действията на осъдения, всъщност не са умишлени и квалификацията е неточна. Изтъква смекчаващи вината обстоятелства като чистото му съдебно минало, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и заплахата спрямо живота му. Становището на осъденото лице е, че искането не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Подадено е от оправомощено лице, съгласно чл.420 ал.1 от НПК. Депозирано е в съда на 05.10.2016г., а определението е постановено на 01.04.2016г., следователно 6-месечният срок по чл.421 ал.1 от НПК е спазен. Атакуваният акт не е проверяван по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Разследването по досъдебно производство № 26/14г. по описа на Следствен отдел към Окръжна прокуратура в гр. Перник е приключило с изготвено по реда на чл.235 от НПК писмено мнение на следователя за предаване на съд на обвиняемия И. К. Г. за престъпление по чл.342, ал.3, б.“б“, пр.1, вр. ал.1 от НК и делото е изпратено на прокурора. На 25.03.2016г. в Пернишкия окръжен съд е внесено споразумение между зам.окръжния прокурор и упълномощения защитник за решаване на делото по реда на гл.ХХІХ от НПК и декларация от Г., че се отказва от разглеждане по общия ред. Съгласно клаузите на споразумението обвиняемият се признава за виновен в това, че на 21.09.2014г. в [населено място], [улица], на тротоар пред магазин за хранителни стоки – кафе аперитив „П.Б.М.“, при управление на МПС – л.а. „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от ЗДвП – не е спрял при възникнала опасност за движението, каквато е намиралият се на тротоара пешеходец, чл.116 от ЗДвП – не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходеца, и чл.68 т.1 от Правилника за приложение на ЗДвП – на пътно платно с двупосочно движение с две пътни ленти е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение; както и качил МПС на тротоара, който съгласно §1 т.5 от Допълнителните разпоредби на ППЗДвП е изградена надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци, при което умишлено е причинил средна телесна повреда на М. В. К., изразяваща се в счупване на таза и счупване на главата на глезена на дясната малкопищялна кост с откъсване, довели до постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. За така осъщественото престъпление по чл.342, ал.3 б. „б“ пр.1, вр. ал.1 от НК страните са се съгласили да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от три години и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца. Пернишкият окръжен съд е преценил, че така постигнатото споразумение не противоречи на закона и морала, одобрил го е и е прекратил наказателното производство. Наказанието „лишаване от свобода“ е определено под предвидения минимум от три години. В искането се възразява срещу приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, поради това, че средните телесни повреди са две, допуснати са няколко нарушения на правилата за движение, в миналото Г. е наказван по административен ред, както и поради проявената от него агресия. Независимо че се позовава и на нарушение на процесуалния закон, Главният прокурор е инициирал производството по гл.ХХХІІІ от НПК единствено поради несъгласие с наказанието, което намира за необосновано занижено. По така направеното искане, ВКС намира, че следва преди всичко да съобрази същността на споразумението, като институт на процесуалното право. То е въведено като приемлив компромис между интересите на обвинението и подсъдимия. Г. се е отказал от разглеждане на делото в съд, при което би могъл да оспорва обвинението и да се стреми да постигне оправдателна присъда, в замяна на което очаква по-благоприятно наказателноправно третиране. Една от формите на такова третиране е приложимостта на чл. 55 от НК и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прокурорът, от друга страна се освобождава от ангажимента да докаже неговата вина, постига и бързина на производството и процесуална икономия. Законодателят недвусмислено е въвел изключение от правилото на чл.54 от НК, което директно рефлектира върху изискванията към дължимата проверка от страна на съда за явна несправедливост на наказанието. В практиката си след въвеждане института на споразумението ВКС на РБ приема, че когато страните са постигнали консенсус относно това какво наказание и при какви условия следва да изтърпи подсъдимият, намеса по реда на възобновяването относно справедливостта на наказанието, следва да бъде провеждана само на плоскостта на констатирано съществено нарушение на материалния или процесуалния закон, което е довело до явна несправедливост на наказанието. Противното би означавало по реда на извънредния способ за контрол да се иска преразглеждане и подмяната на волята на едната страна по постигнато и одобрено споразумение - прокуратурата, поради това, че по-горестояща прокуратура не споделя волята, демонстрирана от по-долустоящ прокурор по отношение на наказанието. Възприемането на подобна практика би застрашило стабилността на съдебните актове, не съответства на целите и същността на института на споразумението и крие сериозни рискове за неравнопоставеност на страните в наказателния процес. Прокурорът в производството по Глава двадесет и девета от НПК не променя качеството си на субект на наказателния процес, който повдига и поддържа обвинението съгласно чл.46 от НПК, но също така съгласно чл.127 от Конституцията упражнява контрол за законност. Тези функции той упражнява винаги в защита на държавния и обществен интерес, което означава, че заявявайки съгласие по въпросите, залегнали в споразумението, преценява интереса на обвинителната власт, но и на цялото общество, включително и по въпроса за вида и размера на наказанието. Друг аргумент, отново произтичащ от специфичните особености на института, е липсата на изискване за мотиви към предложеното със споразумението наказание, както и към определението за одобряването му от съда. Така, извън спазването на изискванията на материалния и процесуалния закон, липсва годен за контрол акт, в който да са изложени съображения защо наказанието, за което страните са постигнали съгласие е преценено за справедливо. Няма как да бъде проверен начинът, по който е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като не е обективирано. Не се установява по делото да са налице очевидно несъобразени доказателства, които да биха могли да мотивират съда, одобрил споразумението, да предлага на страните промени в споразумението към утежняване на санкцията, за която те са се споразумели. Осъденият е с чисто съдебно минало /реабилитиран е/, дал е обяснения по случая, в които е признал, че е блъснал К.. Конфликтът, който е ескалирал до осъществяване на инкриминираното деяние, не е предизвикан от него. Поради изложеното, искането на Главния прокурор за отмяна по реда на възобновяването на атакуваното определение, с което е одобрено споразумението следва да се остави без уважение. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 93/2016г. по описа на Окръжен съд–гр. Перник. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.