Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  156         гр. София, 10 юли  2009 г.   В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева   при секретаря Н. Цекова ……………………………………. в присъствието на прокурора … Михайлова …………………………………… изслуша докладваното от съдия Ж. Начева …………………………………… наказателно дело № 115 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. Ф. Н. и жалба на частните обвинители и граждански ищци – Н. И. , Е. И. и С. И. против въззивно решение № 269 от 2.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/08 г. В жалбата на подсъдимия са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК с искане за оправдаване и отхвърляне на гражданските искове. Обширно развитите доводи са ориентирани предимно срещу умисъла за телесното увреждане на пострадалия. Претендира се и явна несправедливост на наложеното наказание с искане да бъде намалено по размер и да се отложи неговото изпълнение. Алтернативно се настоява за отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като съдът не е изпълнил процесуалните си задължения да отговори на доводите, които подсъдимият е повдигнал с въззивната си жалба. Гражданските ищци и частни обвинители се противопоставят на правната квалификация на деянието и твърдят, че подсъдимият е извършил престъпление по чл. 124, ал. 1 пр. 1 НК – смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда. Намират наложеното наказание за твърде занижено, защото съдът е пропуснал да отчете поредица от важни обстоятелства - хулиганските подбуди и проявената жестокост от страна на подсъдимия, който е причинил на пострадалия физически страдания и многобройни наранявания. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия (адв. Давчев) акцентира върху отсъствието на възможност подсъдимият да е предвиждал резултата и върху явната несправедливост на индивидуализираното наказание. Повереникът (адв. Руменов) поддържа жалбата на частните обвинители и съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изказва становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 232 от 6.11.2007 г. по н. о. х. д. № 3621/06 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Р. Ф. Н. за виновен в това, на 4.06.2006 г. в гр. П. да е причинил по непредпазливост смъртта на С. Е. И. вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален лек режим. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 20 , ал. 2 НК и за престъпление по чл. 325 ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Осъден е да заплати съответни обезщетения за причинени неимуществени и имуществени вреди, приспаднато е времето, през което той е бил задържан под стража, в негова тежест са възложени разноски по делото. Съдът е постановил и какво да стане с веществените доказателства. Със същата присъдата подсъдимите - Н. П. П. и С. Б. И. са оправдани и са отхвърлени предявените срещу тях граждански искове от наследниците на пострадалия. С въззивно решение № 269 от 2.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/08 г. присъдата е изменена, като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК, а наказанието от пет години лишаване от свобода е намалено на четири години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Жалбата на подсъдимия е частично ОСНОВАТЕЛНА. На първо място следва да се отбележи, че Пловдивският апелативен съд подробно е мотивирал своето решение и с достатъчна изчерпателност е отговорил на приведените доводи от подсъдимия. В този аспект липсва изтъкваното в жалбата съществено процесуално нарушение. Въззивният съд е приел за установени фактическите положения, които е извел и първоинстанционният съд, а те са следните: Пострадалият С. Е. И. бил работоспособен, но страдал от болестта на Б. (хронично заболяване на гръбначния стълб и съседните стави), поради което същият ходел приведен напред. Познавали се бегло с подсъдимия Р. Ф. Н. от квартала, в който двамата живеели. На 3.06.2006 г. вечерта подсъдимият и пострадалият се намирали в малък ресторант в гр. П.. Между техните компании последователно възникнали няколко свади, една от които прераснала в побой пред заведението. Когато пострадалият излязъл навън, подсъдимият Н го блъснал силно в предната част на тялото, от което С. Е. И. паднал на земята от изправено положение с цял ръст назад по гръб. В резултат на съприкосновението с твърдия терен същият получил множество охлузвания и кръвонасядания, а продължаващото движение на главата назад с оглед съществуващото заболяване довело и до шийна травма. Подсъдимият Р. Ф. Н. се надвесил над И. , посегнал да му нанесе юмручен удар, но бил спрян от подсъдимия П. Веднага след това двамата подсъдими избягали. Пострадалият се прибрал в дома си, а по-късно вечерта постъпил в клиника за лечение. На 7.06.2006 г. той починал в здравно заведение вследствие на усложненията от получената шийна травма. В рамките на тези съществени фактически положения въззивният съд е направил заключението, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК както в обективно, така и в субективно отношение. Изводът за непредпазливо убийство вследствие на умишлено причинена средна телесна повреда е незаконосъобразен. В разглеждания случай съдът е приел евентуален умисъл за това увреждане, защото подсъдимият Р. Ф. Н. е предвиждал, че блъскайки и събаряйки на земята видимо болен и прегърбен човек може да му причини последвалото временно опасно за живота на човека разстройство на здравето. Поначало важна предпоставка за наличие на умисъл като форма на вината е способността на дееца да съзнава и да предвижда обществено опасните последици от своето деяние. Затова и решението на въпроса дали подсъдимият съзнателно е допускал възможността да настъпи средната телесна повреда не е могло да бъде ограничено до разсъждения за преведена стойка на тялото и като цяло за намалена двигателна активност на пострадалия. В мотивите съдът изрично е отбелязал, че подсъдимият Р. Ф. Н. не е бил запознат с естеството на конкретното заболяване. По този начин Пловдивският апелативен съд очевидно е съобразявал, че настъпилата шийна травма е свързана със специфични характеристики на болестта на Б. (в т. ч. повишена чупливост на гръбначния стълб) и по правило тези белези не могат да бъдат съзнавани при едно обичайно ниво на познания и житейски опит, респективно за тях се изискват специализирани знания в областта на медицината, каквито подсъдимият Н със сигурност не е притежавал. Следователно при обективно установеното еднократно силно блъскане с ръце, за да падне пострадалият на земята, деецът не е могъл съзнателно да предвижда било като неизбежност, било като реална възможност настъпване на по-тежкото увреждане, т. е. умисълът му не е обхващал причиняването на средната телесна повреда. Действията на подсъдимия Н обективират насоченост за умишлено причиняване на лека телесна повреда на пострадалия, затова правилното приложение на материалния закон към установените по делото факти налага преквалификация на престъпното деяние с оглед на непосредствено преследвания от дееца резултат в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК. В рамките на преквалификацията и съобразно тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, семейно положение, трудова ангажираност) и на отегчаващите, включително проявената грубост чрез посегателство върху човек с видимо увредено телесно състояние, както и манифестираното желание да продължи с физическо насилие над самия пострадал, наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода съответства на конкретните обстоятелства на престъплението и личната обществена опасност на подсъдимия. Определеният размер напълно позволява ефективно да се постигнат целите по чл. 36 НК. Посоченото дотук означава, че противоположните искания за утежняване положението на осъдения, направени с касационната жалба на частните обвинители, следва да бъдат оставени без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 1-2 НПК     Р Е Ш И:     ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 269 от 2.12.2008 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 429/08 г., като преквалифицира деянието на подсъдимия Р. Ф. Н. от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК в престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 3 НК и намалява наложеното наказание от четири години лишаване от свобода на три години и шест месеца лишаване от свобода. Оставя в сила въззивното решение в останалата му част. Настоящето решение не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: