Р Е Ш Е Н И Е №506 гр. София, 24 януари 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Петя Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2384 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Делото е образувано на основание касационни жалби от подсъдимия В. Б. и защитника му срещу решение №85 от 22.06.2011 г., постановено по ВНОХД №174/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. С атакувания съдебен акт е била потвърдена изцяло присъда №18, постановена на 08.02.2011 г. по НОХД №755/2009 г. по описа на Окръжен съд- гр.Пловдив. С този съдебен акт подсъдимия В. А. Б. е бил признат за виновен в това, че на 01.08.2008 г. в с. Старосел при извършване на изкоп, в качеството си на технически ръководител при фирма „Екострой- Метал” ЕООД- гр.Хасково, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност е нарушил т.1.13 от Приложение 1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строително монтажни работи, с което причинил смъртта на Н. Д. Р., като на основание чл.123, ал.1, и чл.54 НК, във вр. с чл.2, ал.2 НК на подсъдимия е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата подсъдимият Б. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението по чл.123, ал.1 НК като е допуснал нарушение на чл.13, чл.20, ал.1, чл.26, т.1 и т.3, чл.40, ал.1, т.1 и т.2 и чл.59а от Наредба №3/1996 г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, чл.12 и т.1 от Наредба №4 и т.19 от Приложение №1 към чл.2, ал.2 от Наредба №4. С присъдата подсъдимият Б. е бил осъден да заплати и сумата от 916, 40 лева- разноски по водене на делото в полза на Държавата и по сметка на ВСС. В жалбата на защитата на подсъдимия е посочено касационното основание: съществено нарушение на процесуални правила. Поддържа се, че първостепенният съд е разгледал делото в незаконен състав, като не е съобразил изменението на наказанието, предвидено в санкционната част на 123, ал.1 НК, настъпило в хода на висящото съдебно производство и разпоредбата на чл.28, ал.1 НПК и е разгледал делото в състав от един съдия, а не както последната процесуална разпоредба изисква в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. Поддържа се, че посоченото нарушение е съществено и представлява формално основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Предлага се делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.Пловдив. В жалбата на подсъдимия Б. се сочат всички касационни основания. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК не са релевирани конкретни доводи, а по отношение на това по чл.348, ал.1, т.2 НПК се твърди, че процесуалните нарушения се изразяват в неправилно тълкуване на събраните доказателства и необосновано осъждане на подсъдимия. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 се поддържа, че неправилно решаващите съдилища са отчели като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство продължителния период на небрежното поведение на Б., което е застрашило здравето и живота на строителните работници. С жалбата се правят алтернативни искания за отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на изцяло оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззвния съд. В съдебно заседание защитата на подсъдимия поддържа касационната жалба и предлага тя да бъде уважена на основанията, посечени в нея. Представителят на ВКП поддържа, че атакувания въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен и предлага да бъде изцяло потвърден. Твърди, че не са били допуснати в хода на досъдебното и съдебното производство съществени нарушения на процесуални правила и на всички оплаквания в тази насока с атакувания съдебен акт въззивният съд е дал мотивиран и верен отговор. Върховният Касационен Съд, Трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: Жалбата е неснователна. По оплакванията за допуснато нарушение на закона В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон, като доводите, свързани с това касационно основание са относими към разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК. Касационната инстанция констатира, че въззивният съдебен състав, правилно е преценил, че с действията си подсъдимият Б. е осъществил състава на престъплението по чл.123, ал.1 НК. От обективна страна подсъдимият фактически е изпълнявал функциите на технически ръководител на строителен обект в село Старосел, като е ръководел осъществяването на строително- монтажни работи, изискващи работа в дълбок изкоп. При осъществяването на тази дейност Б. е наредил на ръководените от него работници да влязат в изкопа и да осъществяват кофражна дейност, а впоследствие и на пострадалия Н. Р. да провери изработената дренажна система. С даването на указание да се влезе в необезопасен земен изкоп с дълбочина над 1, 5 метра (над която нормативно се предвижда задължително укрепване) той е допуснал нарушение на т.1.13 от Приложение 1 към чл.2, ал.2 от Наредба №2/2004 г. Допуснатото нарушение на посочения подзаконов нормативен акт е в пряка причинно- следствена връзка със смъртта на пострадалия Р., като непосредствена причина за смъртта на работника е било задушаване въз основа на попадането на тялото му под затрупали го значителни земни маси. Касационната инстанция изцяло възприе изводите на въззивния съдебен състав и по отношение на това, че извършеното от подсъдимия Б. инкриминирано деяние трябва да бъде квалифицирано като престъпление по чл.123, ал.1 НК защото дейността, осъществявана от него представлява източник на повишена опасност. Налице е класически пример на осъществено убийство при професионална непредпазливост. Престъплението е осъществено и от субективна страна, като правилно въззивният съд е преценил, че подсъдимият е действал при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1-во НК, като е не е предвиждал настъпването на общественоопасните съставомерни последици- смъртта на пострадалия Р., но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Касационният съд не възприе доводите на защитата, че подсъдимият не може да бъде субект на престъплението защото не е изпълнявал длъжността технически ръководител към инкриминираната дата. Действително от приложените по делото писмени доказателства се установява, че Б. към момента на инцидента не е бил формално назначен за технически ръководител на строителния обект, но от доказателствените материали по делото се установява, че той фактически е осъществявал тази дейност. Възможността да се носи отговорност по чл.123 НК не зависи от наличието на правноустановена връзка между работодател и работник (в случая на технически ръководител на обекта) и наличието на надлежно сключен валиден трудов договор, а от фактическото изпълняване на посочената служебна дейност. Ето защо касационната инстанция прецени, че липсата на надлежен трудов договор между свидетеля К.- работодател на подсъдимия и Б., не може да бъде формална пречка за носене на наказателна отговорност от последния, още повече когато от доказателствата по делото е било установено по несъмнен и категоричен начин изпълнението на тези функции от подсъдимия и осъществяването на състава на престъплението от обективна и субективна страна. Касационната инстанция не възприе доводите на защитата, че ако бъде прието, че В. Б. е извършил престъплението коректната правна квалификация на инкриминираното деяние трябва да бъде по привилигерования състав на чл.123, ал.4 НК защото той е направил всичко, зависещо от него за спасяването на пострадалия. Действително след инцидента подсъдимият и намиращите се в близост до изкопа работници са предприели действия, насочени към спасяването на Р., но от приетите по делото съдебно- медицинска експертиза и от свидетелските показания, в които се съдържа информация за случилото се непосредствено след срутването се установява, че пострадалият обективно не е могъл да бъде спасен. В резултат на срутването той е получил счупване на ребра в двете гръдни половини и е починал в резултат на асфикция от затисналата го земна маса. Количеството пръст паднала върху Р. и невъзможността тя да бъде своевременно отстранена (преди задушаването му), независимо от положените усилия, дава основание да се приеме, че смъртта му е била неизбежна. При липса на обективна възможност за спасяване на пострадалия приложението на привилегирования състав на чл.123, ал.4 НК е недопустимо. В този смисъл е и Р 551-1968 г. на ІІ НО ВС. На посочените основания касационния съд прецени, че с атакувания въззивен съдебен акт не е допуснато нарушение на закона, а напротив той е бил правилно приложен. По оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основното оплакване на защитата на подсъдимия по това касационно основание е свързано с неправилен анализ на доказателствения материал по делото. Касационната инстанция възприе изцяло изводите на решаващите съдилища, досежно това, че от доказателствата по делото е било установено обстоятелството, че подсъдимият Б. на инкриминираната дата се е намирал на строителния обект до село Старосел и е изпълнявал фактически функциите на технически ръководител, като е ръководел намиращите са там строителни работници, между които е пострадалия Р.. От приетите като писмени доказателства разходен касов ордер, издаден от „Екострой- Метал” ЕООД и книга за инструктаж на работещите на процесния строителен обект се установява, че подсъдимият е получавал заплащане за осъществена от него работа на обекта и отново той е осъществил инструктажа на работниците на същия обект. Обстоятелството, че Б. е изпълнявал фактически дейността на технически ръководител към момента на извършване на инкриминираното деяние се установява и от показанията на свидетелите К., К., А. и Д., които са категорични, че подсъдимият на 01.08.2008 г. е работел като технически ръководител на обекта, където е настъпила злополуката и преди това е бил представен на всички работници на строителния обект като техен непосредствен ръководител. В показанията на свидетелите Х. и Б. също се съдържа информация, която подкрепя отразената по- горе теза, като първият е категоричен, че последния работен ден на подсъдимия във „В и К системи” ООД е бил 31.07.2008 г., а вторият, че Б. му е споделил, че е започнал нова работа и на първия му работен ден на новото му работно място е имало смъртен случай. Комплексният анализ на доказателствените материали дава основание да се направят изводи, идентични с тези на първостепенния и въззивен съд, като не може да бъде споделена тезата на защитата, че обсъденото по- горе обстоятелство, пряко относимо към авторството на инкриминираното деяние е останало неизяснено. Не може да бъде възприето и оплакването, че въззивният съд не е отговорил на всички възражения на защитата, посочени в основната въззивна жалба и допълненията към нея. Оплаквания на защитника са насочени към възприетата от решаващият първостепенен съд фактическа обстановка по делото и конкретно се твърди, че тя не е била установена въз основа на верен анализ на доказателствените матирали. Въззивният съд е отговорил на тези доводи, като е направил самостоятелен анализ на доказателствата и е достигнал до доказателствени изводи, идентични с тези на първоинстанционният съд. В мотивната част на атакувания съдебен акт съдът е анализирал подробно и вярно събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства- конкретно показанията на свидетелите- присъствали на инцидента на строителния обект и документите, подписани от подсъдимия и вярно е приел, че Б. е бил на обекта, изпълнявал е функцията на технически ръководител и е бил отговорен за извършването на строителните операции. При анализа на доказателствените материали въззивният съд не се е ограничил да обсъди само тези, които подкрепят обвинителната теза, но е анализирал и тези, които подкрепят тезата на защитата, и конкретно гласните доказателства подкрепящи тезата, че подсъдимият не е съпричастен към осъществяването на инкриминираното деяние. В тази връзка правилно съдът е обсъдил показанията на свидетелката Б. и част от писмените доказателства и не ги е възприел, като е преценил, че те се опровергават от останалите доказателствени материали, събрани в хода на воденото наказателно производство. Не може да бъде възприето и оплакването, че с постановяването на присъдата от съдебен състав, съставен само от съдия без съдебни заседатели е било допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Действително след началото на първоинстанционното производство е настъпила промяна в санционната част на нормата на чл.123, ал.1 НК, като законодателят е завишил предвиденото наказание. С тази промяна е настъпило и изменение в законоустановения състав, който е компетентен да разгледа делото, като съгласно чл.28, ал.1, т.2 НПК съставът трябва да включва един съдия и двама съдебни заседатели. Действително изменението на материалния закон от 06.04.2010 г. (ДВ бр. 26/2010 г.) не бе придружено с изрична разпоредба, регламентираща висящите към момента и неприключили наказателни производства, но разумното тълкуване на посоченото изменение изключва възможността законодателят да е целял повтаряне на съдебното производство по вече започнали първоинстанционни дела с нов състав на съда. Този касационен състав приема, че започналите по стария процесуален ред дела независимо от настъпилата промяна в чл.123, ал.1 НК е трябвало да бъдат приключени от състав на съда, идентичен с този, при който е започнало съдебното производство, респективно разглеждането на делото от съдебен състав от един съдия, както е в случая, не съставлява съществено нарушение на процесуални правила, респективно не може да бъде формално основание за отмяна на атакуваното въззивно решение по реда на чл.354, ал.3, т.2 НПК. Предвид изложеното касационният съд прецени, че в хода на воденото наказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакувания въззивен съдебен акт. По оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание При определяне на наказанието на подсъдимия В. Б. решаващите съдилища са ценили като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни и трудовата му ангажираност. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са приети излагането на опасност на живота и здравето на повече от един човек преди осъществяването на инкриминираното деяние и това, че нарушаването на нормативните правила за осъществяване на дейността- източник на повишена опасност е било продължително. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанието на подсъдимия е било отмерено в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, като изпълнението му е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Касационната инстанция прецени, че неправилно решаващите съдилища са ценили като отегчаващо отговорността обстоятелство продължителността на осъществяваното нарушение от страна на подсъдимия и възникналата опасност за лица, различни от пострадалия. Наличието на първото обстоятелство не кореспондира с доказателствата по делото и конкретно с безспорно установения факт, че произшествието е настъпило в сравнително кратък период след началото на работата на подсъдимия като технически ръководител на обекта. По отношение на второто обстоятелство, то може да бъде ценено при евентуално обвинение за извършване на престъпление по чл.136 НК, но не и за такова по чл.123 НК. Касационната инстанция не възприе част от изводите на предходните съдебни състави по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства, но на свои ред прецени, че като такова трябва да се цени извършеното конкретно нарушение на правилата за охрана на труда, като следва да се отчете, че допуснатото слизане на работник в напълно необезопасен изкоп, с дълбочина многократно надхвърляща законоустановената от 1, 5 метра представлява изключително тежко нарушение на правилата за извършване на строително- монтажна дейност, което изначално е било с висока степен на вероятност да доведе до настъпване на произшествието. Тежестта на нарушението, надхвърлящо многократно нарушаването на други норми, обосноваващи отговорност за престъпления със сходна правна квалификация трябва да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство. Касационният съд като прецени данните, досежно личността на подсъдимия, съвкупността на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и това, че наказанието му в размер на една година и шест месеца „лишаване от свобода” е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства прецени, че то не е явно несправедливо и евентуалното му редуциране не може да гарантира постигане на целите на чл.36 НК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че изпълнението на наложеното на подсъдимия Б. наказание е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК и същото няма да бъде търпяно ефективно. Предвид изложеното този съдебен състав прие, че наказанието отмерено на подсъдимия В. Б. не е явно несправедливо и не са налице предпоставките за неговото намаляване. Така мотивиран и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение №85 от 22.06.2011 г., постановено по ВНОХД №174/2011 г. по описа на Апелативен съд- гр.Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.