Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 13.07.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора П. Долапчиев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 288 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Д. М. против въззивно решение № 204/23.12.2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 189/2016 г., с което е била потвърдена присъда № 15/17.06.2016 г. на Сливенския окръжен съд по НОХД № 239/2016 г. С първоинстанционната присъда Сливенският окръжен съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 30.08.2015 г., на км. 250.800 от автомагистрала „Т.”, в района на [населено място], [община], при управление на лек автомобил м. „М.”, с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. С. Х. и средна телесна повреда на К. Й., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание 2 години и 4 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от 5 години, а на основание 343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години и 6 месеца. Присъдил е в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и намаляване на наложените наказания лишаване от свобода и правоуправление, както и на срока по чл. 66 от НК. Частните обвинители, както и техните повереници, редовно призовани не се явяват. В писмени становища поверениците изразяват позиция за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВКП изразява същото становище и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. От съдържанието на касационната жалба и допълнението към нея е видно, че подсъдимият намира наложените му наказания за явно несправедливи поради неправилна оценка на обема и значението на установените по делото смекчаващи обстоятелства, които са обуславяли приложението на чл. 55, ал. 1 ,т. 1 от НК. Прекомерната тежест на наказанието лишаване от свобода е мотивирано с недостатъчно отчитане на данните за механизма на ПТП и съществения принос на пострадалия - присъствие на катастрофиралия му автомобил без обозначения в лентата за движение на подсъдимия, както и претърпените от последния травми. ВКС отчита за неприемливи твърденията за игнорирането на обстоятелства със смекчаващо значение. Идентични по съдържание възражения са били направени и пред апелативния съд и те са намерили убедителен отговор в атакуваното решение. Наложеното на касатора наказание лишаване от свобода е било определено при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК в размер на 3 години и 6 месеца, респ. незначително над предвидения минимум от 3 години, след което е било редуцирано с 1/3, обуславяща окончателния размер от 2 години и 4 месеца. В конкретния случай определянето на наказание съгласно нормата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не би било по-благоприятно за дееца, дори и по делото да са били констатирани комплекс от смекчаващи обстоятелства или изключително такова. Напълно вярно е, че разположението на катастрофиралия автомобил (управляван от пострадалия Х.) в лентата на движение на подсъдимия в значителна степен е допринесъл за настъпването на пътния инцидент. При всички случаи обаче невъзможността подсъдимият своевременно да го възприеме като опасност за движението (настъпила непосредствено преди приближаването му и в момент, когато пострадалите са се суетели около автомобила) и предприеме мерки за избягване на удара се дължи на неговото неправомерно поведение – управление с висока скорост от порядъка на 144 км./ч., несъответна на разстоянието на видимост на къси светлини. При тази фактология на механизма на ПТП липсва основание приносът на пострадалия да бъде отчитан с по-голяма тежест отколкото е сторено, което да води и до строга необходимост от смекчаване на наложеното и редуцирано наказание лишаване от свобода. Липсва основание за ревизия и на наказанието лишаване от правоуправление, отмерено на 3 години и 6 месеца. В тази насока в жалбата не са изложени конкретни възражения, а онези, представени на вниманието на въззивната инстанция са били обсъдени и приети за неоснователни. Основен аргумент за налагането на това наказание в посочения размер са данните за предходни наказания на подсъдимия, вкл. за превишена скорост, които го определят като недисциплиниран водач. Оплакването за изпитателния срок, определен на 5 години, не е мотивирано и ВКС няма основание да го обсъжда. От друга страна, в мотивите на инстанциите по същество, са изложени съображения за налагането му, които се споделят от ВКС. Постигането на целите по чл. 36 от НК се осигурява от комплекс от санкционни мерки, които в случая са приложени адекватно и съобразно спецификата на деянието, както и при коректно отчитане на данните за личността на дееца. В първоначално депозираната касационна жалба са изтъкнати доводи за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение, но същите не са били мотивирани, вкл. в допълнението, поради което и ВКС няма основание да се произнася по този въпрос. Изложеното в с. з. за настъпване на ПТП в опасната зона за спиране на подсъдимия като водач не съответства в пълнота на инкриминираните и признати факти по делото с оглед процедурата по глава 27 от НПК. Те са определяли, че подсъдимият е управлявал своя автомобил със скорост, несъответна на разстоянието на видимост на къси светлини, което е довело и до невъзможност своевременно да реагира при възникналата опасност за движението. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 204/23.12.2016 г. на Бургаския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 189/2016 г. Решението не подлежи на обжалване и протестиране. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.