Р Е Ш Е Н И Е № 267 София, 15 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Пенка Маринова, като изслуша докладваното от председателя П. ПАНОВА наказателно дело № 876/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1247/2014 г. по описа на Районен съд - Казанлък. В искането за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК са отразени оплаквания, относими единствено към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, като се поддържа, че наложеното на осъдения П. Г. наказание е явно несправедливо и прекалено завишено. Прави се искане при вземане на решението да се отчете, че присъдата на осъдения не подлежи на кумулиране с наказанието, което изтърпява към момента, а именно лишаване от свобода в размер на пет години и шест месеца. На тези основания се моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Пред касационния съд служебно назначеният защитник на осъдения поддържа искането с изложените в него съображения и моли делото да се върне за ново разглеждане с цел намаляване на наложеното явно несправедливо наказание. Процесуалният представител на осъдения изчерпателно излага аргументите си, като счита, че при индивидуализация на наказанието предходните две инстанции не са отчели и преценили правилно всички обстоятелства, имащи значение за размера на наказанието. Твърди се, че като смекчаващо вината обстоятелство съдът е взел предвид единствено и само стойността на обсебената вещ, която е в размер на 450 лева, като не е отчел обстоятелствата, че осъденият има семейство и дете на 8 години, което расте без баща. В искането се релевират съображения за невъзможността за извършване на кумулация, като се сочи, че при налагане на по-тежко наказание, отколкото обективно заслужава едно лице, не могат да се постигнат целите на чл. 36 НК и по - точно личната превенция. Осъденият в своя лична защита подкрепя изложената теза на защитника си и пледира за възобновяване на делото с цел намаляване на наказанието, тъй като присъдата е незаконосъобразна. В последната си дума моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира искането за неоснователно. Държавното обвинение счита наложеното наказание за справедливо и съответстващо на обществената опасност на дееца и на извършеното деяние. Посочва, че при определяне на наказанието съдът е отчел като смекчаващи вината обстоятелства ниската стойност на присвоената вещ и изразеното критично отношение на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от осъдения е процесуално допустимо. То се основава на разпоредбата на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, като е направено в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 НПК. В производство по реда на Глава X. от НПК - „Съкратено съдебно следствие” в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, съдебен състав на Казанлъшкия районен съд е постановил присъда № 11/29.01.2015 г. по НОХД № 1247/2014 г., с която осъденият П. Н. Г. е признат за виновен в това, че през месец ноември 2013 г., в [населено място] , в условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – 1 брой преносим компютър марка „марка”, която владеел, на стойност 450.00 лева, собственост на В. Н. Н. - престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. С въззивно решение № 60/15.04.2015 г., по ВНОХД № 1053/2015 г. Окръжен съд – Стара Загора е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване, присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивния съдебен акт, като искането за възобновяване се явява подадено в законоустановения срок. Релевираният от осъдения довод за явна несправедливост на наложеното наказание настоящият съдебен състав намира изцяло за неоснователен. Правилно отговорността на осъдения е индивидуализирана при условията на чл. 58а, вр. чл. 54, ал. 1 НК, а не при хипотезата на чл. 55 НК. Съдилищата законосъобразно са мотивирали липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на П. Г. обстоятелства. Не е спорно по делото, че последният е осъждан многократно за различни по вид престъпления. Очевидно наказанието лишаване от свобода не е постигнало целите на индивидуалната превенция спрямо осъдения. Настоящият съдебен състав възприема изцяло и се солидаризира с изводите на предходните две инстанции по отношение на отмереното на осъдения П. Г. наказание. Правилно като смекчаващи отговорността му обстоятелства са отчетени невисоката стойност на вещта - предмет на престъплението, както и изразеното съжаление за извършеното престъпление. Като смекчаващо обстоятелство не би могло да се отчете семейното положение на осъдения – разведен, тъй като то не сочи Г. да е в по-неблагоприятна ситуация в сравнение с останалите граждани на обществото с подобен семеен статус. Осъденият действително е баща на дъщеря на осем години, но не той полага грижи за нея след развода, поради което този факт не би могъл да повлияе на индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи. Законосъобразно като отегчаващи отговорността обстоятелства са преценени и многократните осъждания на П. Г., които не са относими към правната квалификация по чл. 29 НК, а именно присъда от 17.03.2003 г. по НОХД № 289/2002 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в сила от 18.11.2002 г., присъда № 202 от 11.06.2014 г. по НОХД № 2441/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, изменена с решение № 289/02.10.2014 г. по ВНОХД № 835/2014 г. на Окръжен съд – Варна, в сила от 02.10.2014 г. и протоколно определение от 16.10.2014 г. по НОХД № 4609/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е одобрено споразумение от същата дата. По-голямата част от престъпленията, за които Г. е осъден, са такива срещу собствеността и очертават негова трайна престъпна нагласа, която не се е повлияла от изтърпените до момента наказания. Нещо повече, инкриминираното деяние по настоящето дело е извършено в период, в който осъденият е бил в бягство от затвора, където е изтърпявал присъда също за престъпление по чл. 206 от НК. Очевидно е, че Г. към момента на извършване на престъплението не само, че не е осъзнал превъзпитателния ефект на наказанието, наложено му за същото по вид престъпление, но е проявил и трайна престъпна упоритост, която за целите на индивидуалната превенция по чл. 36 от НК не би могла да бъде преодоляна чрез по-нисък размер на наказанието лишаване от свобода. Правилно при определяне на наказанието на осъдения не е отчетено като отделно смекчаващо отговорността обстоятелство, направеното самопризнание, тъй като то е съществена предпоставка за процесуалния ред, по който е проведено производството - по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава 27 от НПК. Именно провеждането на тази диференцирана процедура е и основанието отмереното по отношение на П. Г. наказание да бъде редуцирано по реда на чл. 58а НК. Касационната инстанция след извършена преценка установи, че въззивният съд правилно и съобразно разпоредбите на закона е индивидуализирал наказанието на осъдения при наличието на баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства, като това не се е отразило на размера, определен от първата инстанция, а именно: под средния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 НК. То е отмерено при законосъобразна оценка на обществената опасност на осъдения и характера на опасността на осъщественото от него престъпление. Осъденият Г. не сочи наличие на неотчетени от предходната инстанция смекчаващи обстоятелства, а наличните по делото са получили своята адекватна на тежестта им оценка при индивидуализацията на наказанието. Не се констатира да е нарушена разпоредбата на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК, поради което не се налага намеса на касационната инстанция по реда на възобновяването на наказателното производство в посока намаляване на наказанието. Допълнителното намаляване на наказанието би било неоправдано, несъответно на обществената опасност на извършеното престъпление и на личността на дееца и не би могло да постигне целите на чл. 36 НК за поправяне и превъзпитание на осъдения. Фактът, че Г. освен наказанието лишаване от свобода в размер на четири години, наложено му по настоящето дело, следва отделно да изтърпи и друго такова в размер на пет години и шест месеца, определено му за други престъпления, не е обстоятелство, което следва да повлияе на справедливостта на санкцията по това производство. Тя се налага с цел поправяне и превъзпитание на дееца с оглед конкретно престъпно деяние, а не за цялостната му престъпна дейност. Предходните осъждания и наложените за тях наказания, които не са били изтърпени към датата на извършване на престъплението по това дело, са фактор, който самият осъден е следвало да оцени с оглед неговите последици, предприемайки новата си престъпна дейност. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като наложеното на осъдения наказание не е явно несправедливо Поради посочените аргументи, искането му за възобновяване на производството по делото и намаляване на наложеното наказание, следва да бъде оставено без уважение. С оглед на това и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Н. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1247/2014 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.