Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     № 183     София, 4.06.2010 год.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,  ГК,   ІІІ г.о.    в публично  заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и десета  година в състав:     Председател: Капка Юстиниянова Членове: Любка Богданова                   Светла Димитрова     при секретаря         Райна Стоименова                                                 и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д. № 3887     по описа  за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Х. и Д. И. Х. и двамата от гр. С., подадена от пълномощника им - адв. А срещу въззивно решение от 7.05.2008 год. по гр.д. № 836/2007 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отменено решението от 11.11.2003 г. по гр.д. № 95/2001г. на Н. районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на 1/24 ид.ч. от процесните имоти и вместо него в тази част е постановено ново с което искът е уважен, както и в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд, с което е уважен същият иск за 13/24 ид.ч. и по реда на чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за тези части са отменени нот.акт № 83/1997 г. и 50/1999 г. Ответниците по касационната жалба Х. М. К., М. М. В., Т. М. П., З. А. Б., Е. А. И. , Г. Р. К. , А. Д. К. и М. И. М. в писмения отговор изразяват становище за оставяне в сила решението, като правилно. Р. Д. Б. изразява становище за оставяне в сила решението, като правилно. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С обжалваното решение постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в частта, с която предявеният от М. И. М., Т. И. Б. , З. А. Б., Е. А. И. , Г. Р. К. , А. Д. К. и Р. Д. Б. срещу Смарагда А. Т. , Е. В. Т., Х. Д. Х., Д. И. Х. и Р. А. Зафирова установителен иск за собственост по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за 1/24 ид.ч. от земеделски земи, предмет на иска е бил отхвърлен и в тази част е постановил ново, с което е признал за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици общо на 1/24 ид.ч. от недвижимите имоти: пасище-мера с площ от 19 612 кв.м. в м. “Кереметли къшла”, нива с площ от 9000 кв.м. в м.“Аграбеля”, нива с площ от 8600 кв.м. в м. “Мармара”, овощна градина с площ от 3799 кв.м. в м.”Лозя” и пасище-мера с площ от 18 800 кв.м. в м.”Шапка”, всички в землището на с. Е., и е отменил нот.акт № 83/1997 г. за замяна на недвижимите имоти срещу движими вещи в размер на 1/24 ид.ч. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважен установителният иск за собственост за 13/24 ид.ч. и е отменил н.а. № 83/1997 г. до размера на 13/24 ид.ч. Със същото решение е уважен предявеният от ищците иск по чл.108 ЗС срещу ответниците З, В. А. и Л. Т. Решението в частта, с която е обявен за нищожен договора за продажба на описаните в нот.акт № 93/97 г. имоти относно 4/6 ид.ч. и за отмяната на същия в тази част е влязло в сила. С определение № 277 от 12.03.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по процесуалноправния въпрос - налице ли и е правен интерес за ищците от предявения положителен установителен иск за собственост, ако те разполагат с възможността да предявят срещу жалбоподателите осъдител иск. Въпросът касае допустимостта на предявения иск, чието решаване предхожда проверката на правилността на решението по съществото на спора. Касационното обжалване е допуснато по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В съдебната практика, включително и в приложените решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд непротиворечиво се приема, че правния интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск.становителният иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е допустим само когато с установителното решение ще се постигне целеният резултат и не ще се наложи да се води след това друг иск. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че правият интерес от установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е налице и същият е допустим, когато с постановеното установително решение ще се постигне целеният резултат и няма да се наложи да се води след това осъдителен иск. По настоящото дело е установено, че ищците и ответниците С са собственици на възстановените им като наследници на починалия на 4.11.1962 г. А. К. пет земеделски земи в с. Е., предмет на договор за покупко-продажба по нот. акт № 93/1997 г. Ищците са предявили установителен иск за собственост по отношение на своите ид.ч. от съсобствените с останалите наследници на К. земеделски земи, като са поддържали, че продажбата им е извършена с пълномощно на Смарагда Т. , което те се са подписвали, т.е. че същата е нищожна, поради липса на съгласие и са поискали прогласяването й. С оглед нищожността на продажбата от 1997 г. са поддържали, че с последващите разпоредителни сделки с процесните земи не са прехвърлени техните ид.части, и са претендирали последните приобретатели да бъдат осъдени да предадат владението на същите. С решение № 1* от 8.10.2007 г. по гр.д. № 217 от 2006 г. на ВКС, ІV-Б отд. е оставено в сила въззивно решение от 13.05.2005 г. по гр.д. № 236/2004 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е обявен за нищожен договор за покупко-продажба на описаните в нот.акт № 93/1997 г. имоти относно 4/6 ид.части и за отмяната на същия в тази част. Със същото е отменено въззивното решение в частта по предявените установителни искове са собственост и ревандикационния иск против З. и Р. В. и за отмяна на последващите продажби. При новото разглеждане на делото в отменената му част, въззивният съд е приел, че предявеният от ищците срещу касаторите установителен иск е допустим и основателен. Приел е, че разпоредителната сделка със земите извършена между приобретателката по нищожната сделка и касаторите- договор за замяна, материализиран в нот.акт № 83/1997 г. е непротивопоставима на действителните собственици-ищците по отношение на техните ид.части, както и последващите сделки, с които касаторите са се разпоредили в полза на ответниците по ревандикационния иск. Обстоятелствата по делото сочат на правен интерес от положителен установителен иск по отношение на касаторите, тъй като ищците участват в съсобствеността на зем. земи до размера на собствените им ид.части, прехвърлени по нищожната сделка. Правилно Бургаският окръжен съд е приел, че е налице правен интерес за ищците от предявения установителен иск за собственост, тъй като те не разполагат с осъдителен иск спрямо касаторите, които не се намират в процесните имоти, и е уважил по отношение на ответниците, които са в имота осъдителния иск по чл.108 ЗС. Развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на извода на въззивния съд за нищожност на упълномощителната сделка, и на договора за покупко-продажба материализиран в нот.акт № 93/1997 г., не могат да бъдат предмет на обсъждане, тъй като решението в частта, с която е обявен за нищожен този договор е влязло в сила и тези въпроси не могат да се пререшават. Касаторите не могат да се позовават на нарушени чужди права, относно нередовното призоваване на Т. Б. , като основание за неправилност на решението, поради което и това оплакване не следва да се обсъжда. Предвид изложените съображения съдът в настоящият състав намира, че решението на въззивния съд в обжалваната част е правилно и ще следва да се остави в сила. При този изход на делото на ответницата Р следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 240 лв.- адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 7.05.2008 год. по гр.д. № 836/2007 год. на Бургаския окръжен съд. Осъжда Х. Д. Х. и Д. И. Х. и двамата от гр. С., ж.к. “Овча купел- 2”, бл. 12А, вх. Б, ап. 16 да заплатят на Р. Д. Б. от с. Т., Бургаска обл., ул. “Стара планина” № 4 направените разноски за касационната инстанция в размер на 240 лв. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :