Ключови фрази
Отмяна на решение на общото събрание на дружеството * мотиви на въззивно решение * връчване на съдебни книжа * връчване на покана за общо събрание


7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 157
С., 08.11.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и единадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 823/2010 година



Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. Т. К. от [населено място] срещу решение № 455 от 10.05.2010 г., постановено по в. гр. д. № 294/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 17 от 19.01.2010 г. по т. д. № 282/2009 г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. К. против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от Общото събрание на ответното дружество решения от 20.08.2009 г. за освобождаване на ищеца като управител и за отправяне на писмено предупреждение за изключването му като съдружник, признато е за недоказано оспорването на истинността на разписка № 6540 от 03.08.2009 г. към нотариална покана рег. № 6540, т.1, акт 156 от 31.07.2009 г. по описа на нотариус Д. Г. с рег. № 251 и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 500 лв.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. К. поддържа, че въззивният съд не е изложил ясни мотиви защо приема за неоснователен иска по чл.74 ТЗ и не е обсъдил релевираните във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното с нея първоинстанционно решение. Позовава се на необоснованост, вътрешно противоречие и несъответствие със закона - чл.44, ал.1 ГПК, чл.47, ал.2 ГПК и чл.139, ал.1 ТЗ, на решаващите изводи на въззивната инстанция за редовно и своевременно връчване на изпратената до него нотариална покана за събранието на 20.08.2009 г. Твърди, че поканата не му е връчвана съобразно изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.26, ал.1 от дружествения договор, като аргументира становище за неприложимост на уредените в чл.37 и сл. ГПК процесуални правила към процедурата по разгласяване на общо събрание в търговско дружество. Излага доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в кредитиране на недопустими свидетелски показания относно факта на връчване на поканата, неправилна преценка на доказателствата и основаване на решаващия извод за изпълнение на изискването на чл.139, ал.1 ТЗ на взаимно изключващи се официални удостоверителни документи - разписка за връчена при условията на отказ по чл.44, ал.1 ГПК нотариална покана и уведомление по чл.47, ал.2 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място] не заявява становище по касационната жалба.
С определение № 256 от 21.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Ищецът и настоящ касатор Р. Т. К. е предявил против [фирма] иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 20.08.2009 г., основан на твърдения за процесуална незаконосъобразност на решенията поради нарушение на изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.26, ал.1 от дружествения договор за писменото му уведомяване за датата и дневния ред на събранието най-малко 7 дни преди датата, за която е свикано. В исковата молба е заявено и оспорване на истинността на разписка от 03.08.2009 г., оформена от помощник - нотариус на нотариус Д. Г. с рег. № 251, с която е удостоверено връчване лично на ищеца, при условията на отказ по чл.44, ал.1 ГПК, на изпратена от [фирма] нотариална покана за провеждане на събранието. Наведени са доводи за отсъствие на надлежно уведомяване за датата на събранието чрез приложеното към исковата молба уведомление по чл.47, ал.2 ГПК, поставено на входната врата на жилището на ищеца на 03.08.2009 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска и е признал за недоказано оспорването на разписката от 03.08.2009 г., след като е взел предвид показанията на ангажирания от ответника свидетел Р. Н., потвърждаващи обстоятелствата по връчване на нотариалната покана. Решаващият състав на Кърджалийски окръжен съд е преценил показанията като допустими и съобразявайки липсата на насрещни доказателства, които да ги оборват, е приел за установени изнесените от свидетеля факти, а именно - че на 03.08.2009 г., в качеството на помощник - нотариус на нотариус Д. Г., свидетелят Н. е посетил дома на лично познатия му Р. К., срещнал се е с последния и му предал изпратената от [фирма] нотариална покана за събранието на 20.08.2009 г.; След запознаване със съдържанието на поканата К. отказал да я получи, представяйки се за друго лице, поради което връчването било оформено по реда на чл.44, ал.1 ГПК, а като допълнителна гаранция за съобщаване на информацията за събранието свидетелят залепил на входната врата уведомление по чл.47, ал.1 ГПК. В съответствие с констатацията за лично връчване на поканата на отразената в разписката дата - 03.08.2009 г., е обоснован извод за отсъствие на твърдяното в исковата молба нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.26, ал.1 от дружествения договор и оттук - за неоснователност на иска по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на взетите от общото събрание решения.
Сезиран с въззивна жалба от ищеца, Пловдивски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд като на основание чл.272 ГПК е препратил изцяло към неговите мотиви, без да изложи самостоятелни съображения по основателността на жалбата и по съществото на въведения с иска по чл.74, ал.1 ТЗ правен спор. Мотивите към въззивното решение са лаконични и освен препращането по чл.272 ГПК, съдържат само един вътрешно противоречив извод - че надлежното уведомяване на ищеца - жалбоподател за проведеното на 20.08.2009 г. общо събрание чрез връчената при отказ нотариална покана се подкрепя и от представеното уведомление по чл.47, ал.2 ГПК с дата 03.08.2009 г.
Отсъствието на мотиви е наложило допускане на постановеното от Пловдивски апелативен съд решение до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по приетия за обуславящ процесуалноправен въпрос за съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК във въззивното производство.
Изискването за излагане на мотиви към съдебното решение е заложено в процесуалния закон - чл.236, ал.2 ГПК, аналогичен на чл.189, ал.2 ГПК /отм./, и неговото спазване е съблюдавано последователно в практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд. С приетите при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ постановления на Пленума на ВС - ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г. и ППВС № 1/1985 г., са дадени подробни разяснения относно съдържанието на мотивите към решенията на всяка от инстанциите по същество като е посочено, че мотивите към въззивното решение не следва да се изчерпват само с констатации по повод правилността на обжалвания с въззивната жалба съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона. Задължителни указания във връзка с правомощията на въззивната инстанция и съдържанието на мотивите към нейното решение са дадени и с приетото по-късно Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т.19, с което по категоричен начин е изяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция и поради това въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение по спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си.
Задължителните разяснения и указания, дадени от Пленума на ВС и от ОСГК на ВКС, не са изгубили значението си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. Предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случаите, когато потвърждава нейното решение, не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. Разпоредбата на чл.272 ГПК не освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство /чл.269 ГПК/. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. Изложеното дава основание да се приеме, че и при действието на ГПК от 2007 г. наличието на ясни и убедителни мотиви е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. В същия смисъл е и произнасянето в постановените по реда на чл.290 ГПК с характер на задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК решения на ВКС, ІV г. о. - решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/2009 г. и решение № 237/24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., които се възприемат напълно от настоящия състав и дават отговор на процесуалноправния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване.
В отклонение от задължителната практика и в противоречие с разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.4 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК решаващият състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение с позоваване на препращащата норма на чл.272 ГПК, без да обсъди нито едно от оплакванията във въззивната жалба и без да изложи собствени съображения защо приема за неоснователен иска с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ. Независимо от констатираното процесуално нарушение, въззивното решение е правилно като краен резултат и не следва да бъде касирано на основание чл.281, т.3 ГПК по следните съображения :
По делото не е съществувал спор, че към датата на провеждане на общото събрание от 20.08.2009 г. касаторът е имал качеството на съдружник в ответното дружество, но не е присъствал на събранието. Безспорен е и фактът, че в съответствие с изискванията на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.26, ал.1 от дружествения договор дружеството е изпратило до касатора - съдружник нотариална покана, съдържаща информация за датата, мястото и дневния ред на събранието, която е депозирана за връчване чрез нотариус Д. Г. с рег. № 251. С исковата молба ищецът е оспорил истинността на оформената от помощник - нотариус Р. Н. разписка от 03.08.2009 г., удостоверяваща лично връчване при условията на отказ по чл.44 ГПК на адресираната до него нотариална покана, но събраните в тази насока доказателства подкрепят извода на въззивния съд /направен чрез препращане към мотивите на първата инстанция/ за недоказаност на проведеното оспорване и за истинност на оспорената разписка. Обстоятелството, че нотариалната покана е предадена лично на ищеца на датата 03.08.2009 г., но след узнаване на съдържанието й същият е отказал да я приеме, представяйки се за друго лице, се установява по несъмнен начин от показанията на разпитания като свидетел помощник - нотариус Р. Н.. Неоснователни са доводите в касационната жалба да недопустимост на показанията - с оглед забраните на чл.164, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, и за тяхната недостоверност поради заинтересованост на свидетеля, от когото изхождат. Разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 ГПК въвежда забрана за опровергаване съдържанието на официален документ чрез показания на свидетел, а чл.164, ал.1, т.3 ГПК - за установяване чрез свидетел на обстоятелства, за чието доказване законът изисква писмен акт. В конкретния случай свидетелските показания не са ангажирани от ответната страна с намерение за опровергаване на съдържанието на разписката от 03.08.2009 г. като официален удостоверителен документ, а с цел да се докаже истинността й посредством възпроизвеждане пред съда на удостоверените в нея и лично възприети от свидетеля факти относно предаването на нотариалната покана и неоснователния отказ на адресата да я приеме след узнаване на обективираната в нея информация. Показанията са депозирани под страх от носене на наказателна отговорност по чл.290 НК, което съставлява своеобразна гаранция за тяхната достоверност и прави неприемлива тезата на касатора, че след като е оформил оспорената разписка в кръга на служебните си правомощия, свидетелят е заинтересован от изхода на делото. Изнесените от свидетеля факти не са оборени чрез насрещни доказателства и поради това не е съществувала причина инстанциите по същество да не ги кредитират, респ. да счетат за недоказано надлежното връчване на поканата при условията на оформен по правилата на чл.44, ал.1 ГПК отказ. При наличие на категорични доказателства за надлежното и своевременно уведомяване на ищеца - съдружник посредством нотариалната покана въззивният съд е направил обоснован и съответстващ на приложимия материален закон извод за неоснователност на иска по чл.74 ТЗ поради отсъствие на релевираното в исковата молба нарушение на чл.139, ал.1 ТЗ и чл.26, ал.1 от дружествения договор на [фирма] при свикване и провеждане на събранието от 20.08.2009 г. Уведомяването на съдружника чрез връчената на 03.08.2009 г. нотариална покана прави безпредметно обсъждането на оплакванията в касационната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на изразеното от въззивната инстанция становище за изпълнение на изискването на чл.139, ал.1 ТЗ посредством поставянето на уведомление по чл.47 ГПК.
Като неоснователни следва да се преценят и доводите в жалбата за неприложимост на уредените в чл.37 и сл. ГПК процесуални правила за връчване на съдебни книжа към реда за връчване на покани за общо събрание на съдружниците в търговско дружество и в частност - на поканата по чл.139, ал.1 ТЗ. В своята константна практика, а и в създадената при действието на чл.290 ГПК задължителна практика - напр. решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 208/2009 г., решение № 74/14.07.2011 г., решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. и др., Върховният касационен съд трайно се придържа към становището, че доколкото разпоредбата на чл.139, ал.1 ТЗ не предвижда специален способ за връчване на покана за провеждане на общо събрание на съдружниците в О. и ако дружественият договор не урежда такъв способ, връчването на поканата може да бъде осъществено чрез всички възможни и допустими способи, в т. ч. и чрез способите на процесуалния закон за връчване на съдебни книжа. Цитираните решения признават изрично възможността поканата да се връчи и чрез нотариус, включително при условията на удостоверен по реда на чл.44, ал.1 ГПК отказ за получаването й от адресата и допускат в случай на оспорване фактите по връчването да бъдат потвърдени от присъствалите при извършването му лица в рамките на съдебното производство по разглеждане на иска на съдружника с правно основание чл.74 ТЗ. Относно връчването на поканата по чл.139, ал.1 ТЗ при отказ следва да се има предвид изразеното в решение № 104 от 03.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, І т. о., становище, според което поведението на съдружника и неговите субективни съображения да не приеме поканата не съставляват елемент от фактическия състав на чл.74 ТЗ и са без значение за основателността на иска от гледна точка на изискванията за редовно уведомяване при условията на чл.139, ал.1 ТЗ. Във всяко от посочените решения като съществено за изхода на спора по чл.74, ал.1 ТЗ във вр. с чл.139, ал.1 ТЗ е определено доказването по несъмнен начин на обстоятелствата, че дружеството - ответник е отправило покана до съдружниците за деня, мястото и дневния ред на предстоящото общо събрание и че поканата е достигнала своевременно до всеки от тях. Дадените от константната и от задължителната практика на ВКС разрешения по приложението на чл.139, ал.1 ТЗ се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав, относими са към конкретния правен спор и подкрепят напълно решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на предявения от касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на Общото събрание на [фирма] - [населено място], взети на 20.08.2009 г.
Предвид изложените съображения, обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.
Разноски за касационното производство не са претендирани от ответника по касация и не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Пловдивски апелативен съд решение № 455 от 10.05.2010 г. по в. гр. д. № 294/2010 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :