Р Е Ш Е Н И Е № 65 С. 09.03.2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1328 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.307 ал.2,във вр.с чл.303 ал.1 т.1,5 и 6 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от К. Б. В. и С. Е. В. - двамата от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Й., молба за отмяна с вх.№ 31378 от 25.11.10г. на влязлото в сила решение от 14.07.2004г. по гр.д.№ 1442 по описа за 2001г. на Кюстендилски районен съд. Мотивирана е с твърдение за лишаване от възможност за участие в делото на трето,починало към настоящия момент лице – Е. Д. И./който също е бил страна по делото,чиято отмяна се иска/ и ненадлежно негово представителство. Изложени са доводи и за допуснати „груби и съществени нарушения” при водене на делото,”опорочили процеса”.Твърдението е,че с тези си действия съдът е „ограничил правата и законните интереси” на молителите и ги е „лишил от справедлив процес”. Искането им е за отмяна на постановеното решение на КРС и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират разноски. Срещу подадената молба е постъпил писмен отговор,по смисъла на чл.306 ал.3 от ГПК от една от ответните страни – И. Е. М.,с който се оспорва основателността й. В съдебно заседание от страните лично се явява само молителя,който и се представлява от процесуален представител.Желае подадената молба за отмяна да бъде уважена. Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане,изразеното становище и доказателст-вата по делото,намира молбата за неоснователна по следните съображения: Производството,чиято отмяна се иска е приключило със съдебен акт, с който са обявени за недействителни, на основание чл.22 ал.3 от СК, по отношение на И. Е. М. сключените на 10.10.1998г. договори за покупко-продажба,оформени с.н.а.№ 58 т.І рег.№ 590 д.№58/98г.,с които Е. С. И.,действаща лично и като пълномощник на Е. Д. И. са продали на дъщеря си З. Е. Д. 1/2ид.ч. от първия етаж на жилищна сграда, построена в парцел І, отреден за имот № 261 в кв.35 по плана на [населено място] и на дъщеря си С. Е. В. ½ ид.ч. от същия първия етаж на жилищна сграда, построена в парцел І, отреден за имот № 261 в кв.35 по плана на [населено място], както и изцяло правото на собственост върху терена на същия парцел, състоящ се от 1026кв.м. Молителят обоснова посоченото от него основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК с наличие на нови доказателства и нови обстоятелства, които обаче не конкретизира,а заявява,че ще установи с графологическа експертиза и разпит на свидетел. Основанието по т.1 визира такова обстоятелство,което е съществувало преди постановяване на решението,чиято отмяна се иска,но не е било известно на страната към този момент,като нейното незнание се дължи на обективни причини и страната трябва да разполага с документ,с който го доказва. Необходимостта новооткритият факта да е закрепен в документ, се налага от изискването за определена достоверност на доказателственото средство, тъй като въз основа на него се атакува влязло в сила решение. В случая не е налице изискването – новооткритото обстоятелство и новото доказателство,на които се позовава страната да са съществуващи. Съгласно т.4 от Постановление № 2 от 29.09.77г.по гр.д.№ 1/77г.на Пленума на ВС – не може да се иска отмяна на влязло в сила решение въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица, каквито искания се съдържат в подадената молба за отмяна. Молителят обоснова второто посочено от него основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК с две твърдения.Първото е за допуснато от съда нарушение на правила за призоваване, вследствие на което е било лишено от възможност да участва в делото трето лице/Е. И./,което понастоящем е починало,но е било страна по делото,чиято отмяна се иска и второто твърдение е,че съдът постановил това решение е допуснал „груби и съществени нарушения” при водене на делото,с които е ”опорочил процеса”и е „ограничил правата и законните интереси” на молителите. Нито едно от така изложените две твърдения,обаче не обосновава хипотеза по чл.303 ал.1 т.5 от ГПК. За да е налице посоченото основание - е необходимо страната – вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана. Легитимирана да възбуди производството е заинтересованата страна,чиито права са били засегнати, т.е. тази страна, която е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана. По реда на чл.303 от ГПК не могат да се предявяват чужди права. В случая – отмяната се претендира поради нарушаване права на ответника Е. И.,за който се твърди,че не е бил редовно уведомен за проведено съдебно заседание през 2001г.,тъй като пред вид влошеното му здравословно състояние – не е било възможно получената на 6.11.2001г. призовка да е подписана от него. Дори и подписът да не е бил положен от ответника И. /обстоятелство, което не е установено/ - допуснатото нарушение на съответните правила – касае посочения ответник,но не и настоящите молители и това нарушение не е основание за отмяна на постановения съдебен акт. Ответникът И. е починал на 18.10.2002г. - преди постановяване на 14.07.2004г. на първоинстанционния акт.Молителката С. Е. В. е негов правоприемник/дъщеря/. Пред вид обстоятелството,че той е починал две години преди постановяване на първоинстанционния акт/който впоследствие е бил обезсилен от въззивн-тата инстанция,касационната е отменила въззивния и е върнала за ново разглеждане и при новото разглеждане е уважен предявения иск/ – молителката не може претендира – и в качеството си на правоприемник - да е била лишена от възможност да участва в делото или да не е била надлежно представлявана.Това е така,защото тя е имала в продължение на осем години след смъртта на баща си /решението е влязло в сила през 08.2010г./ - възможност да организира защитата си,съответно е била надлежно представлявана от процесуален представител,а и тя не твърди да са били нарушени нейни права. Второто твърдение на молителите – за допуснати от съда „груби и съществени нарушения” при водене на делото,довели до”опорочаване на процеса” – не може да обоснове „ограничаване на правата и законните интереси” на молителите по смисъла на чл.303 ал.1 т.5 от ГПК.Касае се до възражение за постановяване на съдебния акт в нарушение на закона,което е преклудирано с влизане в сила на постановения съдебен акт и не е основание за отмяна. Не е налице и последното посочено /но необосновано по никакъв начин/от молителите основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.6 от ГПК. Нормата визира случаи,при които - вследствие нарушение на правилата за уведомяване, страната не е била представлявана от особен представител по чл.29 от ГПК.Последната норма касае особено процесуално представи-телство за безвестно изчезнали и обявени за отсъстващи, процесуално недееспособни лица, лица с неизвестен постоянен и настоящ адрес, наличие на противоречие на интересите на представляван и представляващ. В случая данни за необходимост от подобно представител-ство не се съдържат по делото и поради липса на изложени доводи няма как да се обсъжда. Мотивиран от изложеното, като счита,че не са налице предпостав-ките на чл.303 ал.1 т.1,5 и 6 от ГПК за отмяна, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на К. Б. В. и С. Е. В. - двамата от [населено място] [улица] вх.”В” ет.3 ап.29 за отмяна на влязлото в сила решение от 14.07.2004г. по гр.д.№ 1442 по описа за 2001г. на Кюстендилски районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1.